Учениците се провалиха с националното си бягство от училище на 3 януари. Само 10% не отидоха на училище и сигурно всички ще представят бележки от лекар или от родителите, за да си извинят отсъствията.
Мнозина вече злорадстват по форумите: "протестът на наглите пишлегари се провали, сега ще отидат с махмурлук на училище, ужас"; "страхливци дребни непотребни,
такива си бяха и бащите ви, и дядовците ви, такива сте си и вие"...
Ако загърбим злорадството, констатациите до голяма степен са верни. Въпросът е - защо.
Протестът беше нелегитимен. Защото бе тясно-съсловен - срещу скъсена (с цял един ден!) зимна ваканция, което не може да събере широко обществено съчувствие, особено при една доста анархична образователна система.
Защото беше популистки - а как така депутатите почиват по-дълго. (Та нали депутатите, както и футболните съдии, по определение са еди какви си.)
И защото беше лицемерен - след като се усетиха, че нямат кауза, учениците си лепнаха към простото желание за бягство от училище високопарния лозунг (пардон - слоган) за "бягство от зациклилото образование".
Протестът беше импотентен за социално действие. Защото социалната мрежа Фейсбук сама по себе си не произвежда действена социална солидарност. Едно е да се изокаш виртуално, анонимно, и с мишка в ръка, друго е да протестираш реално, със собствено лице и крака. Това прекрасно се видя и от рехавите улични протести на учениците в София и други градове през декември.
Оптимистите ще кажат, че все пак това е само началото, че най-младото поколение вече заявява своя граждански глас в изтерзаното от безкрайния преход българско общество.
Добре би било да е именно така. Но за съжаление се чува все същия изтерзан, и даже още по-увреден от прехода, глас. Още по-безпътен, още по-егоистичен и още по-страхлив.
Дали поколението на прехода няма да се окаже по-увредено от поколението на своите родители, живели и при социализма, и при демокрацията?
На родителите с безгрижно социалистическо детство, романтична демократична младост и несигурна от безкрайните кризи на прехода зрялост.
Родителите, които в голямата си маса не успяха да понесат върху плещите си разпада на дисциплинарните институти на комунистическата държава, в която семейството беше само последният придатък на едно всеобщо и централизирано възпитание.
Родителите, които изведнъж се оказаха единствени и безпомощни възпитатели в едно почти напълно лишено от ценности и порядки полуобщество на прехода.
Протестите срещу фалша и несвободата в комунистическото общество бяха и поколенчески, насочени срещу родителите. Децата на прехода обаче не протестират срещу своите родители - родителите на прехода са безучастни или дори съучастници във виртуалните протести на децата си. Така децата са лишени от възможността да надскочат родителите си.
Защото едно ново поколение не може да бъде носител на нещо ново, ако сблъсъкът му със старото не е поколенчески. Само тогава той може да е жив и личен сблъсък, срещу реални хора, срещу най-близките хора.
Когато родители и деца са от едната страна на барикадата - срещу държавата, тогава и барикадата е ефимерна, а държавата - все по-отчуждена и абстрактна.
Тогава изобщо не е ясно какво отричаш и какво утвърждаваш - дали некачественото образование или всякакво образование, като само се раздават дипломи, без да се ходи на училище.
Тогава лицата на фалшивия социален конфликт са самоцелното бунтарство и поединичното оцеляване. Тогава масовият краен резултат е все по-закоравял конформизъм още в най-ранните младежки години на студенстване и работа.
Ако е вярно, че революциите изяждат децата си, то родителите на демокрацията вече са изяли децата на прехода.
@ ( 37 ) Drone3 | 05.01.2011 17:04 За мотивацията ако вземем да си лафим, ще стане дълга и широка. С две думи, ако притежаваш знанията и опита, е много лесно да накараш хората да правят това което не искат. При това с добър краен резултат от работата им, че и на тях да им достави удоволствие като я свършат. Приеми ми думите на доверие, от 12 години с това се занимавам - да карам мързели да правят разни неща. И грубото налагане на волята ми, само защото ми е дадена власт, винаги е бил последния метод за мотивация. Тук говоря са възрастни хора, често по големи и от мен, и с повече познания и опит в професионалната си област, а да мотивираш детето си в сравнение с това е просто елементарно. За близоста ти до децата, по моите стандарти имаш още 3-4 години до трансформацията в родител Хмм, заради такива като тебе съм оптимист за бъдещето на страната ни, бориш се и не се страхуваш да признаеш, когато си в грешка.
@ ( 38 ) SIKRA | 05.01.2011 18:43 Разбрах ви коментара, прочетох и статията. Не съм ви на познанията и опита в областа на образованието и не мога да ги оценявам. Харесаха ми, има логика в тях. По темата не ми е сефте да споря, но споря винаги от позицията, че не образователната система формира човека, а семейството. Просто имах привилегията да отрасна под влиянието на топлината на майка ми и строгата ръка на баща ми, и на тях дължа това което съм. Училището, дори и висшето, никога не съм го вземал насериозно. Нямам спомен някога да съм "залягал" над учебниците. Отделен въпрос, че 99,9% наученото през 5-те години висше, няма нищо общо с това което работя и до сега.
Ако някой е имал илюзията, че днешното младо поколение е осезателно по-различно от старото, цялата история около протеста за ваканциите разсейва мечтите на наивно вярващите, че понеже днешните млади растат в космополитна медийна среда, не са ограничени в общуване, език, възможности за изразяване и пр. съвременни цености, то те ще се държат по-скоро като младите в Европа, отколкото като родителите си, дресирани да бъдат овце. Е, истината е по-различна. Който е виждал как протестират младежите в Европа, дори за напълно безумни каузи, ще разбере това. Който не е виждал - ами да иде да види!
"споря винаги от позицията, че не образователната система формира човека, а семейството." Без изобщо да оспорвам ролята на семейството, само да напомня, че в успешните държави, добре изградените семейства прехождат в читави образователни системи. Само така "продуктът" на образованието се оказва читав! У нас не е така. Поради което и резултатите са плачевни. Справка - ежедневната свинищина, която умилително наричаме "България".
"...Без изобщо да оспорвам ролята на семейството, само да напомня, че в успешните държави, добре изградените семейства прехождат в читави образователни системи. Само така "продуктът" на образованието се оказва читав!..." Е, това изречение направо ме хвърли в джаза Съжалявам, но в "успешните държави" живеят много повече самотни родители, необвързани двойки с бисексуални наклонности, които отглеждат деца, хора в смесени бракове в религиозно и расово отношение и какви ли не още комбинации на "добре изградени семейства"... Проблемът е в нашия телевизор
@ Rowan | 05.01.2011 19:27 Аз а мотивацията с удоволствие ще си лафя с всеки. Вярно е, че можеш да накараш хората да направят това, което искаш с подходящите "стимули", но не забравяй, че не винаги си на печалба от цялата ситуация. А иначе, колкото и да казвам, че предпочитам да управлявам глуповати, тъй като е по-лесно - това не е точно така. Смятам, че е по-добре да се потрудиш да убедиш един "кадърен" (не знам как да се изразя) да свърши нещо, отколкото 3 "некадърни" да го сторят. За авторитарен стил на управление не искам и думичка да казвам, тъй като ще бъде особено негативно. Със сила се е действало в средновековието. Ако искаш днес някой да направи това, което ти искаш да бъде направено - то намери какво той иска и му го дай. особено просто е. Е следващия момент е да намериш хората, на които да ти изнася да им даваш това, което те искат за "услугата". Другия момент е, че аз виждам детето като далеч по сложен "елемент", отколкото работника. До колкото го познавам, е твърде сложно за мен, че да искам да го насочвам в каквато и да е насока. Особено щастлив съм, че има хора като теб, които намират за лесно да направляват собствените си деца - не за друго, а защото съм убеден, че не е в грешна насока. На мен не възлагай надежди, но се надявам, че на децата ми ще има за какво да се възложат такива. А грешката лесно се признава, когато е очевидна.
Процесът на мотивиране от страна на МНОГО родители се състои в "Защото така", "Веднага, не ми се правин а велик!", "Защото ще прави ш ккавото ти казвам, докато живееш тук". И реалното "защо" в един момент се забравя. Има и тъпрпеливи, образовани хора, които се опитват да направят хора от децата си, но като гледам, станаха малцинство. Кретен трудно може да отгледа умно хлапе, макар че съм виждала и такива случаи.