Да почерпим шефа по едно питие. Да почерпим колегите, приятелите, семейството си. Днес е 1 май, празник на труда. Без майтап.
В свят, където става все по-страшно да останеш без работа - заради растящите цени на енергия, храна и лекарства, хората с работно място трябва да празнуват. А хората с работа, която им носи радост и удовлетворение, са си направо за здраво купонясване.
28% от българските младежи са без работа, заяви преди ден министърът на труда и социалната политика Деяна Костадинова. Не каза колко са дългосрочно безработни - според американските стандарти за такива се смятат хора, които са повече от 6 месеца извън пазара на труда.
(В САЩ има неписано правило HR-ите да отхвърлят автоматично молбите за работа на хора, които са повече от 45 дни безработни. Пазарът е жесток - според едно изследване на икономиста Гари Бъртлес през 2007-а - преди кризата - тези, които са били безработни за по-малко от 5 седмици, са имали 37% шанс да си намерят работа в следващия месец, но тези, които са били без работа повече от половин година, са с едва 16% шанс да си намерят работа в следващия месец. Сега е значително по-трудно.)
Парите - и/или удоволствието от работата
Всъщност, има достатъчно работа за всички навсякъде, каза преди време един приятел на бира, въпросът е доколко си готов да направиш компромис и да приемеш работа, която е под или твърде далеч от квалификацията ти. Като се замисля, май е прав. За себе си знам, че нямам проблем да се заема с каквато и да е законна работа след месец извън трудовия пазар.
Помня съседката, която имах допреди 8 години - жена, останала без работа някъде около 90-те и прекарала в това състояние повече от десетилетие. До "демократичната революция" работила като "литературен сътрудник"- имаше такава длъжност, в някой от многото вестници, издавани при соца.
Механизмът се счупил, болтчетата и винтчетата се разхвърчали, но така и не се постарали да се нагодят към друг конвейер. Светът й се беше смалил до разходка с болонката, никой не идваше у тях, и тя не излизаше, усамотена с книгите. (Нямаше и Фейсбук.) Всички й бяха виновни - и длъжни: държавата, промените, Партията - и опозицията, шефът й и секретарката му... Попитах я защо не е почнала друга работа, извън пресата. Тя ме погледна така че разговорът спря, после само ми кимаше - и продължи да се крие от домоуправителката, докато един ден продаде апартамента и се изнесе в по-евтин краен квартал.
Парите, които получаваш за труда си, ли те правят човек - и/или работата, която обичаш? Без първото губиш самоуважението си и си фрустриран, без второто се чувстваш потиснат, гневен, стресиран, неудовлетворен. Накратко - унизен.
"Утре (бел.р. днес) е 1 май, Ден на труда, а трудът в България е унизен. Няма работа, 400 000 работни места бяха заличени", заяви лидерът на ПЕС и БСП Сергей Станишев, човек, чиято досегашна трудова кариера е преминала изцяло в партийната централа на "Позитано" 20 и парламента.
(Дали се е явявал някога на интервю за работа? И изобщо колко от хората, които ни управляват, са търсили работа, конкурирали са се на пазара на труда? Част от тях са рожби на партийната номенклатура, друга е подпирала лакти по чиновнически бюра в държавни ведомства. Министри от служебния кабинет, както и президентът са приятно изключение.)
Трудът в България е унизен не само поради растящата безработица и предимно нискоквалифицирани работни места в сферата на услугите, а защото е все по-малко радост и себеосмисляне в страна, където повечето работят "за едната заплата". Някой будист би казал, че не би опитал никога храна, произведена от толкова нещастни хора като българите, за да не го отрови с лошата си енергия.
Разбира се, Станишев говори така както трябва да говори един социалист на другарите (си). В света-след-кризата благоденствието все повече се измерва през откритите нови работни места и намаляване на безработицата.
Затова да празнуваме. Не защото трудът е направил маймуната човек, както твърдят Дарвин и Енгелс, а защото хора, вдъхновявани от труда си, сътворяват прекрасен умен свят.
