"За да се разпадне ГЕРБ, трябва да се разпадна аз. За да се разцепи ГЕРБ, това означава да се разцепя аз. За моя радост и за ужас на противниците ни, все още се намирам в цялост, така че ГЕРБ няма как да се цепи". Председателят на ПП ГЕРБ Бойко Борисов, 8 юли 2013 г. по БНР, като междувременно обвини "Хоризонт", че не са излъчили уговорен разговор с него, а пряко предаване от залата на НС.
Второ подобно изявление - в разстояние на 8 дни, тъй като на 29 юни обяви пред Сашо Диков по Нова тв: "ГЕРБ е моя партия, аз съм я създал и докато съм жив и здрав, ГЕРБ ще я има - силна, монолитна и здрава".
Ако лидерът на ГЕРБ беше произнесъл тези слова допреди 8 месеца например, щеше да изглежда величав. Днес е само смешен. За останалите гербери, които се намират в перихелия* му, си е чиста проба унижение.
След като Той е ГЕРБ, би следвало да поеме отговорността за загубата на повече от половин милион избиратели на партията на вота на 12 май (спрямо изборите през 2009 г.).
Но Борисов не се покая. Когато говори за грешките на партията, той обича да използва местоимението на монарсите: "Ние, (партията)". Самоидентификацията е за всички останали случаи.
Няма да дълбаем в семантичното поле на Борисовата идентичност - и не става въпрос за семиотичен проблем.
Сякаш си събува обувките
За пореден път Генерала страхува своите, казвайки всъщност, че ще изхвърли на бунището на българската история всеки - и дори цялата партия, ако трябва, защото те на него са му задължени. Той на тях не им е длъжен за нищо - нито за печелените от 2005-а насам избори, нито за кметуването, премиерстването и лидерството.
Ако иска, може и нова партия да си направи. Все едно си изува обувките и нахлузва нови.
Естествено, напускането на членове на Изпълнителната комисия на ГЕРБ и бивши депутати като Иван Петров, Павел Димитров, Недялко Недялков, Константин Хаджигаев и Емил Димитров, има по-скоро имиджов, отколкото сериозен ефект върху партията.
Поне трима от тази дружина имат твърде спорен имидж, а другите са почти неизвестни извън партията. Освен това никой от тях не може да се похвали с добър изглед, стойка, тембър и начин на говорене. Което означава, че няма как да бъде превърнат - дори и със съвършените имиджмейкъри - в успешен политически продукт.
Погледнете ги. Единият - с вид на старшинка-милиционер, другият - като на истукан от партиен президиум, трети говори неубедително и с лек диалект, а всичките са минали петдесетте.
Нямат фигура за Лидер
За да има нов политически проект с претенции за успех, особено важен е човекът, който ще е начело. Вижте Царя, вижте Борисов. Те бяха така уплътнени откъм харизма, че първоначално никой не провидя зад Сакскобургготски един човек без диплома за висше образование, със скромен бизнес и големи претенции. Нито зад мускулатурата на Борисов и черното кожено манто огромното му его, липсата на задълбочени познания и склонността да манкира, да не държи на думата си и да жертва без грам съчувствие кадрите си, само и само да не го оцапат.
Преди да се появи Новият, предишните управляващи започват да бъдат омаскарявани по всякакъв начин и с всички непозволени от закона средства. Така се подсилва ефектът на екзалтацията при появата на Освободителя на бял кон.
Тази група отцепници не застрашава Борисов и ГЕРБ, а в някаква степен оказва и позитивно влияние върху имиджа на партията. Дали ГЕРБ ще се срине и разпадне подобно на НДСВ? И там започна с отцепване - първо, Новото време, после кръгът около Лидия Шулева и Николай Свинаров и така до изличаването на партията, за която Сакскобургготски също би имал основание да каже, подобно на Борисов: "НДСВ - това съм аз". (Все пак носеше и името му.) Единствено възпитанието не би му позволило да го направи публично.
Вторият мандат във властта - при управлението на тройната коалиция, съвсем изличи НДСВ. И ако днес си спомняме за тази партия, то е, защото още дълги години ще изплащаме превъртения по тяхно време комунистически дълг, купените от задлъжнелите железници нови мотриси на "Сименс", рестарта на АЕЦ "Белене", обявен от Сакскобургготски през есента на 2002 г., и несбъднатата грабителска концесия за магистрала "Тракия".
Но Симеон управляваше партията по царски, чрез тесен кръг приближени, а Борисов - по сталински, еднолично и жестоко, благодарение на, нека пак го кажем, изпълнителни и трудолюбиви хора като Цветан Цветанов.
В опозиция - тренинг за всяка партия
"Докато съм жив, аз ще давам насоките в ГЕРБ, какво да се прави. И за радост и Цветанов, и всички, които са тук, на този етап считат, че моите действия са правилни. Всеки, който счита обратното, има възможност да направи свой политически проект и аз му пожелавам успех", заяви Бойко Борисов.
Дали действително подлага на одобрение действията си? Парламентарната група нееднократно изпадаше в неловки положения, поради факта, че Борисов обявяваше за еди-кое-си-назначение, например при смяната на външния министър Румяна Желева с Николай Младенов, още в МС. А в парламента, пред журналисти Искра Фидосова или Красимир Велчев се налагаше да мънкат някакво обяснение как, видите ли, още вчера било съгласувано с тях.
Ако ГЕРБ бяха влезли в ролята си на конструктивна опозиция, колкото и да е изпразнена тази дума от съдържание, това би бил истинският тест за една партия. Когато си на власт е лесно - лостовете са в твои ръце, влияние, обществени поръчки, консумираш на воля.
Паднеш ли, структурите остават да се крепят на партийната дисциплина - и... обещанията за нов управленски мандат. Именно след това падане се видя и политическата немощ както на ГЕРБ, така и на създателя й, а пудрата по грижливо поддържания му имидж почна да се сипе като бял прах.
Без редовната Му поява в централните емисии, фигурата му се смали до тази на грубоват и недодялан човек, с хитровата усмивчица, който избягва да коментира по същество работата на кабинета Орешарски, ограничавайки се до припомняне на "...а по мое време".
Но дори и самият той разбира, че ако не помпа сияние и ресурс от властта, ще загине бързо. Затова за Борисов и ГЕРБ незабавните избори са толкова важни. Като опозиция от него се изисква да критикува по същество, тъй като няма с какво да се хвали извънмерно. И тъй като не умее първото, а няма поводи за второто, избягва медийните участия - извън т.нар. ток шоута, където въпросите към него са като стрелба при пейнтбол.
В същото време като опозиция ГЕРБ ни дава възможност да видим, че има и компетентни хора като Делян Добрев и Владислав Горанов, Димитър Главчев, затулени досега от гърба Му. Или по-скоро от гърбовете им - неговия и на Цветанов.
И ето как се ражда диалектическото противоречие, че за партия ГЕРБ престоят в позиция е добър политически тренинг, но не и за създателя й, чиито акции на политическия пазар падат.
Дано си дава реална сметка, че няма как да си събуе обувките и да влезе в нов политически проект. Вече не стига само да му пипнем мускула...
*Перихелий. Най-близката до Слънцето точка от орбитата на Земята.
