Открийте разликите с 2009-та година:
Докато някаква тройна коалиция с мандат на БСП прави и невъзможното да му подари властта, Бойко Борисов хвали десните. Намигва им. Би управлявал само с тях. Изборите приближават, той размисля, дори се ядосва от тяхното жужене. Отписва ги. Остава сам.
БСП се оплаква, че е опрала пешкира на притихналата ДПС и се опитва да измести фокуса от своето управление-катастрофа към Борисов, който подострял секирата за поголовна сеч на кадрите им в държавната машина.
Той в никакъв случай не би приел властта на всяка цена, защото премиерстването не му е самоцел. Освен ако народът не реши друго, тоест - не даде на ГЕРБ и неговия лидер поне 121 депутати, което е препоръчително, за да бъде спасен.
Ако не спечели мнозинство, няма да управлява. Ако не управлява, държавата фалира, хората гладуват, няма магистрали, всички попадаме в изборна спирала, сравнима по сила с урагана Катрин, или под пълната упойка на служебното (ничие на първо четене и общо на второ) правителство на проф. Близнашки.
ДПС пак е тема табу, която сега е усложнена с поне два незаобиколими фактора - Делян Пеевски и главният прокурор Сотир Цацаров, който по признанията на напусналия съдебната система Николай Кокинов в разговорите от Банкя Борисов сам е избрал.
Другата разлика е, че имаме Реформаторски блок, а не Синя коалиция от две партии, които се очертават хем като патерица, хем като опозиция на ГЕРБ. И че тогава лидерът на последните беше със счупен крак, не можеше да ни демонстрира нагледно как лови шарани - рекордьори.
Борисов досега е успявал да примами доста риба на своята въдица, която протягаше от телевизионни екрани и вестникарски страници. Някои му викат харизма, други - сплашване, но каквато и да е тази сила, тя има естествено противодействие, наречено памет.
Просто трябва да си спомним какво се случи след изборите.
