Всички последни конгреси на БСП си приличат, но на всеки столетницата е нещастна по своему.
Какво можем са кажем за последния - 47-и?
Че партията има стари делегати и млад председател.
Че старите делегати не вярват на младия председател. Но що да не се разходят до София на партийни разноски - все си е разнообразие в сивия делник.
Че старите делегати очакват (бившия) президент. Освен ако той, понеже е надпартиен, не смъкне гарда и не падне до нивото на БСП, което сега е по-ниско от полупразния язовир "Цанков камък".
Президентът знае как - той ще източи БСП през резервоара. Няма как да чака през преливника, защото БСП пълноводен язовир няма да стане. Виж, Водно огледало може.
БСП не може да бъде ничий електорален резервоар, казва председателят й. Много бърка - да не би да не е живял прехода. Нали оттам се нароиха всички партии - на някои и лидерите им. Виж "Атака", виж ГЕРБ, даже няма да споменавам "Нова Зора", ОКЗНИ, ОБТ и прочие...
БСП има нов дух, каза председателят й. Духовита забележка. Може да е мернал Рядков, маскиран като Ленин сред делегатите - твърде малоумен пиарски криейтив. Което пък ме подсеща, че е крайно време руснаците да погребат мумията на Ленин, за да намери духът покой.
Управлението на ГЕРБ е анекдот, вметна председателят. А опозицията му се превръща в басня. Поуката е: Дето гърми големият тъпан, малкият се не чува...
Да им бяха подарали по един часовник на делегатите. Поне да знаят, че на 16 октомври БСП е провела 47-ия си конгрес.
Иначе да, според теорията на хаоса мах от крилата на пеперуда може да предизвика тайфун в другия край на света - или да отвее ГЕРБ. Обаче БСП не е пеперуда...
