Удивително е какво прави от човека комбинацията между смяна на посоката на вятъра и крехките следизборни резултати.
Довчерашните кръвни врагове стават конструктивни партньори, коват компромиси, трият разделителни линии, градят мостове и се отричат от коалиции "анти" с почти същата стръв, с която до преди месец същите личности се невъзмутимо се клепаха по студия и митинги.
Ораторът на ДПС Йордан Цонев, който иначе рядко пада по гръб в словесни двубои, (не)предсказуемо преживя катарзис по партийна линия и писмено се извини на "мутрата и основател на СИК" Бойко Борисов, с когото днес целеполага бъдещето на България.
Цонев не е единственият, който усети на свой гръб какво имаше предвид Борисов, когато казваше, че "тежко се лиже, където си плюл".
Николай Бареков тактически излезе на дюшеци в Брюксел, докато камерадите му от ББЦ се червяха на преговорите с мандатоносителя. Само до преди седмица Новият политик грееше на всеки магистрален километър с обещание да отстрани от властта ГЕРБ, чийто председател обвиняваше в съучастие в 150 поръчкови убийства (жертвата на 151-вото от тях се очакваше да е самият Бареков).
Във "високо отговорния" (според Борисов) бъдещ правителствен крепител - Патриотичния фронт - пък членува Слави Бинев, който беше обявил джихад на бъдещия си министър-председател, пукаше червени балони с лика му и го наричаше страхливец и диктатор с поведение на турски башибозук.
След изборите - ни помен от несломимата му жестокост.
Самият Борисов не може да се похвали с възпитание на английски благородник. "Жалък", "нахалник", "шмекер", "мерзавец" и "мъж под чехъл" бяха сред най-неутралните квалификации, които лепеше на политическите си опоненти, а днешният му висок държавнически наратив трудно корелира с натюрела на Банкянските СРС-та.
Стигна се дотам, че политиците са много по-известни във фолклор под алтернативна номенклатура - Тиквата, Ментата, Съсела, Димката, Капута, Пицата, Мършата, Фаса, Запалката... Бивши и бъдещи министри, ковачи на закони, лидери на обществено мнение, строители на съвременна България.
Както казваше Симеон Сакскобургготски - "като слушам какви неща се говорят за мен, ми идва да си хвана шапката и да се върна в Мадрид".
Само че средният народен трибун не си дава сметка, че не е в позицията да се ползва от царския лукс. Късата скамейка на българският елит прави меко казано неуместни опитите за показна мъжкария в балканско-сицилиански стил.
Каквото и да стане, никога не знаеш с кого ще те сроди волята на суверена. Пък и парите не миришат. Така че, по-спокойно и не преигравайте, защото един ден ще се наложи да си поискате услуга, а цената ще излезе трудна за преглъщане - пет минути слава, цял мандат резил.
Мда, думите на политиците са по-тежки и от камъни и могат да се върнат обратно като в поговорката ("С твоите камъни, по твоята глава"), по простата причина, че се записват. И услужливите журналисти ги изравят точно когато никак не е удобно за политиците. Така че не е зле да внимават какво говорят, защото електоратът може да е с къса памет, но записът си е запис, а оттам рискът за резил - сигурен.
Абе какво им пука на тях за резила, бе. Важното е да върви мандатът и гювечът. Той Чърчил си е сменил партията, че Данчо Ментата ефенди ли ще се откаже да лиже, където е плюл.