Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

България – такава, каквато си я направим

Как без символи, вяра и Бог ще преминем през времето?
Как без символи, вяра и Бог ще преминем през времето?

Каква ще бъде България през 2020 г.?

Отговорът е лесен - България през 2020 г. ще бъде такава, каквато сами си я направим.

Никой няма да ни оправи. Нито ЕС, нито НАТО, нито Русия, нито даже Турция и митичните арабски капитали. Никой не се е забързал, а и няма интерес да ни оправя (оня, дето щеше да ни оправи за 800 дни, не го броя). Ние сме като непослушно дете - важно е да ни накарат да слушаме, не да ни направят равни на себе си.

Трябва най-сетне да си повярваме. Да повярваме, че сме имали велика история и сме били велика нация. И че пак ще станем.

За целта трябва да намерим собствената си тежест в рамките на самата Обединена Европа, колкото и високомерна да е тя. В крайна сметка светът е такъв, какъвто го виждаш през собствените си очи. Вече извоювахме място на кирилицата като трета азбука в Европейския съюз, а българският език е пълноправен член на езиково-многобразното братство.

Бъдещето на България зависи от това накъде ще поемем:

- към безсмислено състезание с развитите държави, които благодарение на Европейския съюз започват да стават все по-бюрократични, все по-планови (нещо, което ние вече минахме и уж се отказахме от него);

- или ще се насочим към това да намерим отново себе си - историята си, културата си, ценностите си... Но не като величаене на идеята колко сме били велики, а към това как сме го постигали и как можем да го постигнем сега. Да бъдем себе си толкова силни и добри, колкото да ни стига, за да не се сравняваме, а да живеем.

Ако не успеем да върнем вярата в себе си, разбирайте и в държавата като такава, България след десет години ще бъде същата, каквато е и сега, независимо какво ще постигнем или не в политически и икономически план.

Какво ни предстои да направим?

Явно е, че трябва да си изградим магистралите до морето - те сами по себе си не носят пари, но създават условия.

Ясно е, че трябва да построим АЕЦ „Белене". Не само заради тока и работните места, а и заради това, че държава с ядрени централи не се бомбардира. (Бел. Ред. - тексът е написан преди събитията в Япония).

Трябва да построим и „Набуко", и „Южен поток", и дори „Бургас - Александруполис" (особено при нефтената криза, която се задава заради революциите в Африка).

Но това са ясни цели - те вече са пресметнати, финансирани - напълно или частично, те вече не са толкова мечти, а са само работа.

Кои са високите цели, по кои звезди трябва да се целим?

Явно е, че не можем да си поставим за цел постигане на финансовото благополучие на западните държави. Нито има как да стане, нито ще ни го позволят. (За оня черен сценарий, в който техните икономики се сриват до нивото на нашата, не ми се и мисли).

Явно е, че не можем да очакваме ново „Кремиковци" или друг мащабен технологичен проект. Нито имаме средствата, нито имаме ресурсите. Нито имаме какво да предложим - България е богата, но не с природни ресурси, които да преработваме.

Явно е, че не можем да разчитаме (поне стратегически във времето) на разликата в заплатите между България и Европа. Първо - пропускаме, че в Китай заплатите са още по-ниски. Второ - разликата в уменията между нашите и западните работници е също голяма.

Явно е, че не можем да разчитаме някой отвън да дойде и да ни реши проблемите. Единственият шанс е да се вземем в ръце.

С какво е богата България?

В плана Ран-Ът, създаден още 90-а година, е описано подробно, но може да се синтезира до три точки:

  • незамърсена вода;

  • незамръсена земя;

  • красива природа.

И нещо, което често пропускаме - векове, векове история. Историята не е само скучни анали. Историята е и крепости, светилища, фрески, съдове. И най-вече култура. Чиста култура.

Няколкото съда от Панагюрското съкровище са донесли повече слава на България, отколкото цялата промишлена продукция на Кремиковци.

Ще пропусна обясненията за развитието на морски и селски туризъм, на биоземеделието (в Москва плачат за нашите домати. Казахме им, че и ние плачем за тях). По тази тема е говорено много, а и не ми е специалност.

Ще поговоря за културата - от това разбирам, за това се боря.

Културата като изход, различен от терминал 1 и терминал 2

Вярно е, че културата не генерира пари, а само харчи. Вярно е и че музикант къща не храни (Пайнера не се брои). Но е вярно и другото - културата носи световна известност. А славата сама по себе си е дивидент.

На България й трябва реклама. Но не тая традиционната - загорели девойки на море или планина с национални носии. Или ония известни национални символи - розовото масло и киселото мляко, превърнали се отдавна в клише.

Ако искаме в България да идват платежоспособни туристи, а не безработни западноевропейци, трябва да създадем имена, с които да се помни България. Стоичков и Бербатов, колкото и да ги псуваме, са донесли повече известност на България от цялата рекламна продукция, която пускахме в медиите.

Културата е най-лесният и евтин начин за създаване на такива имена. Но наша, автентична българска култура, не безплодно подражание на западната поп(улярна) култура. Неслучайно единствените, които направиха някакво впечатление на „Евровизия", бяха Елица и Стунджи със своята самобитна песен.

Няма пари за култура!"

Това е известен, но неверен слоган. Пари има - няма никаква културна концепция. Няма идея към какво се стремим и кое събитие за какво можем да използваме. Дават се луди пари за отделни събития, без да има връзка между тях, без да има наслагване на ефекта им. Просто се харчат едни пари.

Плаче ми се, като гледам снимките на миналогодишния Франкфуртски панаир на книгата. Нашият щанд беше стандартен алуминиев, с налепени надписи от фолио по него - все едно гледате Коледния ни панаир. А в пъти по-малката и бедна от нас Македония имаше голямо, раздвижено каре (не затворен щанд), добре аранжирано и цветово добре решено. С една дума - забелязващо се. Аналогиите са излишни.

А инвестициите в култура имат и едно друго интересно свойство - може с малко да се постигне много.

Едва ли сам човек може да напише цяла програма за това какво да прави една цяла нация в следващото десетилетие от развитието си. Но може да даде някоя и друга конкретна идея - от неговата си камбанария и без претенции за изчерпателност или настоявания, че точно това (трябва да) са приоритетите ни.

Ето три мои конкретни предложения, които бих добавил към споделените от другите преди мен дотук:

Идея 1: Използване на „Евровизия" за демонстрация на национална идентичност

Ясно е, че „Евровизия" от години не е музикален конкурс, а национално представяне. Ясно е, че нямаме нужната диаспора и влияние навън, за да успеем да се класираме.

Защо ни е да пращаме певци, които пеят на английски, и те, и песните им изглеждат като всички останали. Неслучайно всички букмейкъри ни определят последно място.

Нека да прежалим всички идеи за класиране и няколко години подред да изпращаме певци и песни, които представят идентичността ни. Не чалгарки, каквато идея имаше. Няма да спечелим „Евровизия" (и по-добре - че няма къде да я организираме тук), но ще бъдем забелязани. Както казват специалистите - по-лошо от лошата идентичност е само липсата на идентичност.

Идея 2: Представяне на българската класическа литература в Amazon.com

Времето на хартиените книги отминава. Няма смисъл Министерството на културата да харчи пари за отпечатването на книги на конюнктурни съвременни автори, които задръстват културните ни центрове в чужбина.

Има къде по-ефективни варианти. Години подред, дали по държавна поръчка, или поради размяна между писателските съюзи (там книгите се издават така - ние ще преведем ваша, вие преведете наша), са превеждани книги на български класици.

Върху класиците няма авторски права, но върху преводите има. Лошото е, че няколкото големи издателства, като „Народна култура", „Христо Г. Данов" и други, са отдавна закрити.

И тук е ролята на Министерството на културата - като техен правоприемник да уреди тези права и да поръча подготовката на е-книги. Целият процес може да струва едва няколко хиляди лева. А Amazon, Google ebooks и другите подобни книжарници имат огромен потенциал за продажба и разпространение на електронни книги.

Идея 3: Да спрем да мрънкаме!

Ще завърша с думите на един евродепутат, който разказваше с какво учудване западните му колеги го питали: „Как можем да помогнем на България? За другите страни - ясно, трябват им финансови инжекции. Но в България нещата са добре, а всички се оплакват."

Основна ни идея-мечта за България през 2020 г. може да бъде и това: „По-малко мрънкащи българи!" В крайна сметка, ако живеем в ад - сами сме си го създали. А ако искаме да живеем в рай - пак сами ще трябва да си го създадем. В тази връзка, никак няма да ни е излишно първо да спрем да се оплакваме...

 

Най-четените