Каква ще бъде България през 2020 г.?
Отговорът е лесен - България през 2020 г. ще бъде такава, каквато сами си я направим.
Никой няма да ни оправи. Нито ЕС, нито НАТО, нито Русия, нито даже Турция и митичните арабски капитали. Никой не се е забързал, а и няма интерес да ни оправя (оня, дето щеше да ни оправи за 800 дни, не го броя). Ние сме като непослушно дете - важно е да ни накарат да слушаме, не да ни направят равни на себе си.
Трябва най-сетне да си повярваме. Да повярваме, че сме имали велика история и сме били велика нация. И че пак ще станем.
За целта трябва да намерим собствената си тежест в рамките на самата Обединена Европа, колкото и високомерна да е тя. В крайна сметка светът е такъв, какъвто го виждаш през собствените си очи. Вече извоювахме място на кирилицата като трета азбука в Европейския съюз, а българският език е пълноправен член на езиково-многобразното братство.
Бъдещето на България зависи от това накъде ще поемем:
- към безсмислено състезание с развитите държави, които благодарение на Европейския съюз започват да стават все по-бюрократични, все по-планови (нещо, което ние вече минахме и уж се отказахме от него);
- или ще се насочим към това да намерим отново себе си - историята си, културата си, ценностите си... Но не като величаене на идеята колко сме били велики, а към това как сме го постигали и как можем да го постигнем сега. Да бъдем себе си толкова силни и добри, колкото да ни стига, за да не се сравняваме, а да живеем.
Ако не успеем да върнем вярата в себе си, разбирайте и в държавата като такава, България след десет години ще бъде същата, каквато е и сега, независимо какво ще постигнем или не в политически и икономически план.
Какво ни предстои да направим?
Явно е, че трябва да си изградим магистралите до морето - те сами по себе си не носят пари, но създават условия.
Ясно е, че трябва да построим АЕЦ „Белене". Не само заради тока и работните места, а и заради това, че държава с ядрени централи не се бомбардира. (Бел. Ред. - тексът е написан преди събитията в Япония).
Трябва да построим и „Набуко", и „Южен поток", и дори „Бургас - Александруполис" (особено при нефтената криза, която се задава заради революциите в Африка).
Но това са ясни цели - те вече са пресметнати, финансирани - напълно или частично, те вече не са толкова мечти, а са само работа.
Кои са високите цели, по кои звезди трябва да се целим?
Явно е, че не можем да си поставим за цел постигане на финансовото благополучие на западните държави. Нито има как да стане, нито ще ни го позволят. (За оня черен сценарий, в който техните икономики се сриват до нивото на нашата, не ми се и мисли).
Явно е, че не можем да очакваме ново „Кремиковци" или друг мащабен технологичен проект. Нито имаме средствата, нито имаме ресурсите. Нито имаме какво да предложим - България е богата, но не с природни ресурси, които да преработваме.
Явно е, че не можем да разчитаме (поне стратегически във времето) на разликата в заплатите между България и Европа. Първо - пропускаме, че в Китай заплатите са още по-ниски. Второ - разликата в уменията между нашите и западните работници е също голяма.
Явно е, че не можем да разчитаме някой отвън да дойде и да ни реши проблемите. Единственият шанс е да се вземем в ръце.
С какво е богата България?
В плана Ран-Ът, създаден още 90-а година, е описано подробно, но може да се синтезира до три точки:
незамърсена вода;
незамръсена земя;
красива природа.
И нещо, което често пропускаме - векове, векове история. Историята не е само скучни анали. Историята е и крепости, светилища, фрески, съдове. И най-вече култура. Чиста култура.
Няколкото съда от Панагюрското съкровище са донесли повече слава на България, отколкото цялата промишлена продукция на Кремиковци.
Ще пропусна обясненията за развитието на морски и селски туризъм, на биоземеделието (в Москва плачат за нашите домати. Казахме им, че и ние плачем за тях). По тази тема е говорено много, а и не ми е специалност.
Ще поговоря за културата - от това разбирам, за това се боря.
Културата като изход, различен от терминал 1 и терминал 2
Вярно е, че културата не генерира пари, а само харчи. Вярно е и че музикант къща не храни (Пайнера не се брои). Но е вярно и другото - културата носи световна известност. А славата сама по себе си е дивидент.
На България й трябва реклама. Но не тая традиционната - загорели девойки на море или планина с национални носии. Или ония известни национални символи - розовото масло и киселото мляко, превърнали се отдавна в клише.
Ако искаме в България да идват платежоспособни туристи, а не безработни западноевропейци, трябва да създадем имена, с които да се помни България. Стоичков и Бербатов, колкото и да ги псуваме, са донесли повече известност на България от цялата рекламна продукция, която пускахме в медиите.
Културата е най-лесният и евтин начин за създаване на такива имена. Но наша, автентична българска култура, не безплодно подражание на западната поп(улярна) култура. Неслучайно единствените, които направиха някакво впечатление на „Евровизия", бяха Елица и Стунджи със своята самобитна песен.
„Няма пари за култура!"
Това е известен, но неверен слоган. Пари има - няма никаква културна концепция. Няма идея към какво се стремим и кое събитие за какво можем да използваме. Дават се луди пари за отделни събития, без да има връзка между тях, без да има наслагване на ефекта им. Просто се харчат едни пари.
Плаче ми се, като гледам снимките на миналогодишния Франкфуртски панаир на книгата. Нашият щанд беше стандартен алуминиев, с налепени надписи от фолио по него - все едно гледате Коледния ни панаир. А в пъти по-малката и бедна от нас Македония имаше голямо, раздвижено каре (не затворен щанд), добре аранжирано и цветово добре решено. С една дума - забелязващо се. Аналогиите са излишни.
А инвестициите в култура имат и едно друго интересно свойство - може с малко да се постигне много.
Едва ли сам човек може да напише цяла програма за това какво да прави една цяла нация в следващото десетилетие от развитието си. Но може да даде някоя и друга конкретна идея - от неговата си камбанария и без претенции за изчерпателност или настоявания, че точно това (трябва да) са приоритетите ни.
Ето три мои конкретни предложения, които бих добавил към споделените от другите преди мен дотук:
Идея 1: Използване на „Евровизия" за демонстрация на национална идентичност
Ясно е, че „Евровизия" от години не е музикален конкурс, а национално представяне. Ясно е, че нямаме нужната диаспора и влияние навън, за да успеем да се класираме.
Защо ни е да пращаме певци, които пеят на английски, и те, и песните им изглеждат като всички останали. Неслучайно всички букмейкъри ни определят последно място.
Нека да прежалим всички идеи за класиране и няколко години подред да изпращаме певци и песни, които представят идентичността ни. Не чалгарки, каквато идея имаше. Няма да спечелим „Евровизия" (и по-добре - че няма къде да я организираме тук), но ще бъдем забелязани. Както казват специалистите - по-лошо от лошата идентичност е само липсата на идентичност.
Идея 2: Представяне на българската класическа литература в Amazon.com
Времето на хартиените книги отминава. Няма смисъл Министерството на културата да харчи пари за отпечатването на книги на конюнктурни съвременни автори, които задръстват културните ни центрове в чужбина.
Има къде по-ефективни варианти. Години подред, дали по държавна поръчка, или поради размяна между писателските съюзи (там книгите се издават така - ние ще преведем ваша, вие преведете наша), са превеждани книги на български класици.
Върху класиците няма авторски права, но върху преводите има. Лошото е, че няколкото големи издателства, като „Народна култура", „Христо Г. Данов" и други, са отдавна закрити.
И тук е ролята на Министерството на културата - като техен правоприемник да уреди тези права и да поръча подготовката на е-книги. Целият процес може да струва едва няколко хиляди лева. А Amazon, Google ebooks и другите подобни книжарници имат огромен потенциал за продажба и разпространение на електронни книги.
Идея 3: Да спрем да мрънкаме!
Ще завърша с думите на един евродепутат, който разказваше с какво учудване западните му колеги го питали: „Как можем да помогнем на България? За другите страни - ясно, трябват им финансови инжекции. Но в България нещата са добре, а всички се оплакват."
Основна ни идея-мечта за България през 2020 г. може да бъде и това: „По-малко мрънкащи българи!" В крайна сметка, ако живеем в ад - сами сме си го създали. А ако искаме да живеем в рай - пак сами ще трябва да си го създадем. В тази връзка, никак няма да ни е излишно първо да спрем да се оплакваме...
едно уточнение към автора - в Китай МРЗ определена със закон е с около 20 евро по-висока от тази в България
не оправим ли духа, нищо няма да се оправи..., а според мен той е тежко болен и причината не е отстранена, а се репродуцира... в лицето на олигархията, която ни е яхнала и ни яри, като за последно...
Да, ама всеки само пише и никой нищо не прави. Всеки чака някой да му каже, да го организира, да го проконтролира. Мани тез мераци. Хайде със здраве, аз си имам работа
Дааа Европа ни се отразява много зле икономически, на практика изтъргувахме някаква външна гаранция за политическа стабилност срещу стимулиране на най-големия ни проблем - бюрокрацията, милиционерщината и чиновническия произвол. Един човек или малка фирма, ако бачка, в сегашната ситуация няма време да обърне внимание, както трябва на работата си, а на всичкото отгоре трябва да се справя с непредвидимата държава. Боя се, че и в Европа нещата не отиват никак на добре. Най-северните горе-долу могат при сегашния ред, но Германия, Франция и всичко на юг се превръща в корпоративно-чиновнически бордей. Накрая ще излезе, че пак сме "разрушили една империя", но истината ще е, че тя сама се разрушава. Както и да е, за нас няма начин да "съ упраим", без да се поопънем на Европа-та. По наложените ни правила трябва да въведем такъв ред в бюрокрацията, какъвто на местна почва е чисто и просто невъзможен - би могъл да бъде следствие, но не и причина от/за "оправяне". На тая тема продължавам да твърдя, че доверие заслужават онези политици (ако въобще се появят), които на първо място ще обърнат специално внимание как да се ремонтира данъчното облагане и държавния контрол, така че да се намали с пъти взаимодействието на отделния човек и търговците с държавата.Бърокрацията и корупцията не могат да се борят от самите себе си - единствения начин е да се изолират или дори елиминират като възможности. Сега сме поставени в положение изгодно само за големи корпорации, каквито у нас въобще няма, дори и ако броим партийните конгломерати. Хубаво, ЕС иска общ ред, но истината е, че така не става. Как е възможно в далеч по-федерална държава като САЩ да има къде по-голямо разнообразие от правила и данъци в различни щати, а в Европа, която дори и за конфедерация не може да се брои да не може? Редно е да си задаваме този въпрос, когато за пореден път ни карат да се радваме на "европейското семейство". Лесно е да се подлъжеш по нагледно стабилния курс на еврото, по привидния просперитет на по-големите, но под всичко това се натрупва едно голямо недоразумение, което един ден ще изненада болшинството европейци, които не са си направили труда да погледнат ситуацията обективно. Има една група хора у нас, които много обичат да говорят как САЩ се опитвал да унищожи Европа. То това, че е селска гео-философия е ясно, но пък е добър повод да каже човек, че това, което сам си направиш, никой друг не може да ти стори. Като начало би следвало да увеличи прага за регистрация по ДДС до над милион оборот и да се занижи данъка печалба и корпоративния данък, за да се балансират нещата. Още по-добре да е прогресивен наопаки - голям за малки суми и по-малък за големи - във връзка с високия праг за ДДС мисля, че е ясно защо. Трябва да се консолидират други данъци и такси в единна, по отношение на общински и други местни такси е най-добре да се събират от държавата или да се елиминират за сметка на прехвърлянето на тежестта в други пак държавни, а не общински данъци и т.н. на принципа минимизиране на контакта с държавата и елминиране на "различни мнения" от различни институции. Тук проблема е ясен - не можем да елиминираме бюрокрацията с магическа пръчка, но можем да ограничим "сметката" до единствена инстанция отговорна за правенето й. Задължително трябва да се въведе принципа на разрешение по премълчаване със ясни срокове, които се броят от входящ номер. Грешките и мотането на чиновника трябва да са за сметка на държавата, а тя дали ще го наказва вече е политика, която може да се наблюдава. Най-важното обаче е медиите да не спят и каканижат в просъница само притчи за официалната политика. Ако всичко това не се случи целенасочено, ще се случи от само себе си. При нашата психика и подготовка нито населението, нито чиновниците са способни да прилагат ефективно т.нар. Европейски правила, една криза в Европа малко по-сериозна от сегашната ще ни остави извън контрол напълно.
оня дето си го избрахте, и ви обеща да ви оправи за 800дни си изпълни обещанието!!!!! оправи ви,и още как! и то за много по-малко от тези 800дни хахаххахаххахахахххахахаххахахахахаххахаха
МИР,щом те влече китай толкоз,що не го джойнеш,да го уеба....
пуебло, аз просто споделих един факг.
pueblo, ако на мързелив търтей като теб се е счуло че ще те оправи за 800 дни, то аз си спомням че обеща да спомогне да се оправиМ, чрез традиционното българско трудолюбие! И аз лично не мисля че нещо ме е излъгал или подвел.
Много тъпа статия. От обикновените хора почти нищо не зависи. Дето се казва - Ако изборите пробеняха нещо, щяха да ги забранят. България през 2020 г. ще е такава каквато управляващата я от десетилетия мафия реши. И никой няма да ни пита за нищо, както не ни питаха по какъв начин да се проведе "Прехода" и "рИформата".
Много се надявам българина да забогатее - да дойдат селтаци в софия, да им продам това което съм пуснал за продан, да скатая данъците и да се махна от тази дупка. Взимам си децата и ще гледам от другия край на света как булгаристан се скапва. Колкото по-скоро толкова по-добре.
Заглавието е в десетката,но съдържанието е далеч от истинския път.
Темата ,марката"БГ" за нас,българите,си е винаги актуална.Така че заглавието си е добро,намеренията на автора-също.Но всичко останало...Една шарения от добри пожелания,приличащи повече на хвърчащи записки.БГ е била велика държава и пак ще стане,твърди авторът.Е,звучи примамливо,но нека започнем с нещо по-реалистично.А какъв е този изказ за няколко съда от Панагюрското съкровище?А до славното ни минало се къдри и Евровизията,и...
иване, иванееее.... пееше някога Богдана на своя Стефан! та и ти така: тръгнал си да ни обясняваш как 6те се оправим до 2020 г., пък си казваш,4е:Ще поговоря за културата - от това разбирам, за това се боря. Щом не разбираш от другите неща, освен културата, хайде у лево, Иване! Който разбира от управление на капитали, военна статегия и дипломатизъм, да заповяда да ни каже: Как България ще оцелее през 2020? аз нищо не разбирам от горе изброеното и затова... само коментирам.
Скоро подготвях книга - качеството на живот и конкурентноспособност на българското общество. и там стигнах да същите проблеми и същите изводи. Моите предложения обаче се различават. Законите, по които се развиваме не са правилни и не дават възможност за развиване. пример - за да се развиваме е необходимо икономическо развитие. за да стане това е необходимо да има повече идеи. нашите учени обаче залагат основен камък - конкурси за хабилитиране само по решение на катедрата - тоест външен няма как да дойде, а вътрешните няма как да имат идеи, те просто са част от една система, която идеята е ерес, самостоятелно мислене може да имат само професорите, нехабилитираните са длъжни да ги слушат. така просто няма как да се развиваме. за науката изхода е в създаването на законова възможност всички желаещи да могат да се хабилитират. така ще могат да работят самостоятелно и да създават идеи.