Виждам, че България отлепва от дъното и няма да пожаля сили крехките кълнове на надеждата да получат шанс. Така, в стилистиката на пролетарските поети от началото на миналия век, се изказа лидерът на БСП и ПЕС Сергей Станишев в първия ден от работата на парламента за 2014 г.
Ден по-рано националната статистика излезе с данни, че имаме най-ниската инфлация от 18 години насам - под 1%, а няколко месеца имахме и дефлация. Т.е. потреблението е толкова свито, че никаква надежда не кълни там. И икономиката е пресирана по същия начин.
Но ако слушаме премиера Орешарски, той ни казва, че властта има "умерено оптимистични очаквания за известно възстановяване на инвестициите". При които, между другото, има двойно намаление.
Крехкият кълн, за който няма да пожалят сили Станишев и сие, е растежът от 0.7%, измерен не от НСИ, а от Евростат спрямо третото тримесечие на 2012 г. Дали в името на този растеж - за същия период икономиката на еврозоната се е свила с 0.3% - си струва да изтърпим "пръста на Сидеров", Пеевски и КТБ и останалото, което се канят да ни сервират? Може би онези 250 хиляди работни места, които могат да се реализират само ако във всяка LaFка отворят по 5 работни места...
Така че новата власт още не е дала рестарт на икономиката. Инфлация под 1 процент не означава, че социализмът се е върнал - билетчето ще струва 6 стотинки и за всеки безработен ще има работа за по 300 лева. Дали това не ни казва всъщност лидерът на БСП...
