Това правителство беше костелив орех. В крайна сметка се пръсна отвътре, но черупките му остават да ни бодат краката. Колкото и дълъг списък с позитивни резултати да размахват, кабинетът „Орешарски" и 42-то Народно събрание оставиха след себе си спорни (опорни) законови поправки, които повече дразнеха, отколкото помагаха.
Делян Пеевски не е в ДАНС, Сергей Станишев не е европейски комисар, „Южен поток" все още се „договаря", но краткият живот на правителството заслужава да бъде запомнен и с дисциплината „творческото писане на закони".
Тор of the pops
Изборният кодекс на Мая Манолова е достоен за Златна малинка. Осем месеца умуване с контраграждански организации, непрекъснати уверения в честност и прозрачност, общо 230 страници, които Народното събрание приемаше пет дни с маратонски заседания и едно вето - ефектът блесна на европейските избори на 25 май, когато номер 15 от листата на БСП изпревари първия Сергей Станишев.
Недъгавата преференция е само един от гафовете на „най-съвършените" изборни правила, които дори Венецианската комисия удостои с тиквен медал - защото се приеха в последния момент и всъщност не правиха кой знае колко много, за да ограничат корупцията и търговията с гласове, да премахнат мъртвите души в списъците и да облекчат българите в чужбина да гласуват.
В категорията „Екстравагантни кръпки" иронично води проектът за нов Наказателен кодекс, за който отдавна настоява Европейската комисия. Правосъдният министър Зинаида Златанова беше радостна, че в крайна сметка довърши започнатото от три правителства - и то по начин, принудил гилдията на магистратите и ВКС да пишат протестни становища заради неясни разпоредби.
Законът авансово претърпя множество обрати, след като отпаднаха забраната за снимане на граждани без тяхното съгласие, както и задължението да се декларират всички предмети, които са по-стари от половин век. Възражения имаше и срещу премахването на „еднократната доза", независимо дали става дума за марихуана или хероин - наказанието е до 6 години затвор, а не глоба.
Последното попълнение в текстовете е т.нар. банкова цензура (с любезното съдействие на БНБ и Йордан Цонев от ДПС), след като ГЕРБ „цопна" и я подкрепи на първо четене, но за второто щели да размислят.
Иначе идеите на властта в оставка бяха много
Популистки - връщането на цигарения дим в заведенията, което парламентът очаквано не позволи, но дори здравният министър Таня Андреева се подхлъзна по изкушението, или поредното изкуствено задържане на цените на електроенергията. Недомислени - мораториумът за продажба на земя на чужденци, разгневил Европейската комисия, или мнимото Министерство на инвестиционно проектиране. Ретроградни - един учебник по един предмет за средното образование или възраждането на „Химко" - Враца. Или откровено преднамерени.
Най-известният пример е за „съгласуваното" с Москва и все още отлежаващо за второ четене понятие „морски газопровод", с което „Южен поток" ще бъде легитимиран на българска територия извън европейското законодателство.
Служби и службици
По традиция първият ход на всяка власт е насочен към сектора за сигурност. „Ушите" на Цветан Цветанов бяха отрязани - звеното за подслушване и следене, Дирекция „Оперативно-технически операции", напусна МВР и се върна под шапката на Министерския съвет като самостоятелна агенция, както е било по време на тройната коалиция.
МВР продължи да осиротява, след като ГДБОП се преля в ДАНС, което мнозина разчетоха или като ненужно дублиране на функции, или като създаване на политическа полиция. Преди това депутатите направиха избирането на шефа на контраразузнаването да става от Народното събрание, което бързо се материализира в репликата: „Ако не гласуваме Пеевски, правителството пада".
„Реформата" приключи с поправките, отменящи конкурсното начало в МВР и отнемащи от президента правото да избира главния секретар на вътрешното министерство - най-високата професионална длъжност в системата. Сега той ще се посочва от правителството - и на практика Светлозар Лазаров, зет на социалиста Камен Пенков, остава топ ченге в следващите пет години.
Кадровите назначения се превърнаха в стратегически проблеми за управлението. Мимолетния престой на Делян Пеевски в ДАНС всички го знаем, но междувременно властта успя чрез законови промени да подмени ръководството на Сметната палата, където партиите и висшите държавните служители се отчитат.
Вместо състав на ДКЕВР, бе назначен нещо като реферски отбор, който да свири мача „държавата срещу ЕРП-тата", Ренета Инджова вече не ръководи националната статистика, а по идея на Михаил Миков НЦИОМ беше закрит, защото нямало нужда от социологически официоз, щом има толкова много агенции на пазара.
Срещу монополите
Другата основна част от парламентарния живот бе ограничаване на монополите от всякакъв вид - в търговските вериги, в енергетиката, дори в медиите. Последното бе първата внесена поправка в закон от депутата Делян Пеевски, менажиран от шефа на Комисията по бюджетни въпроси Йордан Цонев.
Пеевски обеща да прочисти медиите от офшорки - и лично дописа отнемането на възможността на офшорни компании да притежават медии, но не и това да важи със задна дата. Същата забрана се разля върху над 20 икономически дейности, сред които банкерство, инвестиционно посредничество, застраховане, телекомуникационни услуги, хазарт, спорт, концесиониране.
После „Булгартабак" бе продаден на неизвестен гражданин от Люксембург, инвеститорите са Кара дере се оказаха братовчеди от Англия, а Йордан Цонев на практика обезсмисли новия закон, защото преправи едно предложение на Георги Кадиев и така, ако офшорна компания има под 10% от собствеността на фирма, то тя не е задължена да обявява своя собственик.
Все пак, Народното събрание регулира лихвите по т.нар. бързи кредити до 400 лева заради множеството измами, държавата успя да се разплати с бизнес, а правителството - да се окичи с бетонната гордост на ГЕРБ и открие магистрала „Тракия".
Плюсове и минуси могат да се пишат още, но надали ще променят ГМО образа на веещата бялата кърпа власт - нелогична и изкуствена. Всичко останало е просто следствие.
