Жителите на София имат забележителния навик да използват колите си като чадъри.
Когато завали, дори и леко, улиците на българската столица се задръстват с автомобили за минути. Минаването през центъра става почти невъзможно. Трафикът обаче внезапно се отпушва с падането на последните капки дъжд.
На пръв поглед изглежда, че да можеш да ползваш колата си като чадър е проява на добро благосъстояние. Но всъщност, това е резултат от лоши регулации, съчетани с ниски доходи.
Градът създава богатство.
Тайната на бързия икономически растеж на много страни се крие в миграцията на хора от селата към градовете. Механизмът, по който събирането на населението на едно място прави хората по-богати, е съвсем прост.
Това е икономията от мащаба. Производителите и търговците имат достъп до повече потребители в градовете при по-малки разходи за транспорт, което едновременно вдига и цените, и печалбите.
Т.е. създава инфлация и ръст на възнагражденията. А повишените инфлационни очаквания водят до инвестиции и създаване на нови работни места, които пък привличат още хора в градовете.
Проблемът е, че София въобще не е проектирана за толкова много жители.
При това става въпрос за хора, които обикновено имат жилища и виждат като свой дом други градове или села в страната. Хора, които са дошли в столицата, за да работят и са дошли с автомобил.
И тъй като са бедни, автомобилът им е стар, замърсяващ и се паркира безплатно на първото открило се свободно място.
Мнозинството от българите карат коли, каквито в Западна Европа отдавна са превърнати в скрап или изнесени за по-бедния свят.
Новите автомобили в страната, произведени през последните 5 години, са едва 3.5% от автопарка. По данни на МВР близо 70% или 2.6 милиона от колите са на възраст над 15 години, а 40% - над 20 години.
Става въпрос за превозни средства, чиято продажна стойност е по-ниска от стойността на годишните разходи за гориво.
Да не говорим за поддръжката, пълната амортизация и огромните екологични щети.
Коли, които изглеждат евтини само на пръв поглед, а всъщност са много скъпи, както за хората, така и за държавата.
Неслучайно секторът на търговията и ремонтът на автомобили и мотоциклети е вторият по големина генератор на заетост в България. В него работят 389 хил. българи или близо 17% от заетите в страната, показват данните на НСИ.
И така милиони коли и жители на страната се събират всеки ден в София, за да работят и живеят, въпреки че мястото, което наричат дом, е някъде другаде. А старите коли лесно се превръщат в чадъри, когато завали, създавайки ужасни задръствания.
Така обаче хората, дошли тук заради работните места, пречат на бизнеса, защото тежкият трафик рязко увеличава разходите за транспорт.
Загубите от задръстванията в София според различни проучвания се оценяват на между 150 млн. лв. и над половин милиард лева годишно. В тези суми не влизат екологичните щети и повишените разходи за поддръжка на инфраструктурата.
За да реши проблема поне в центъра на града, Столична община въведе "цветното" паркиране.
Така централната част на София беше разделена на синя и зелена зона. Но това изглежда не спира хората да ползват колите си като чадъри.
Абсурдите в наредбата са много. Като се започне с отстъпките за живеещите в центъра на града. След като съдът определи като дискриминационно ограничението за един стикер за безплатно паркиране на преференциална цена за тях, сега всеки, които живее в синята или зелената зона, получава евтин паркинг.
В същото време останалата част от София е превърната в жълта зона, където всеки си паркира, където си иска.
Резултатите от този експеримент са типично български. От една страна, правилата са така написани, че карат хората да не ги спазват, а от друга - водят до разходи и проблеми за съвестните граждани.
Трябва да е ясно, че центърът на София е скъпо място.
Скъпо за бизнеса, за наемателите, но не и за собствениците на автомобили в него. Изключенията превръщат регулациите в нещо безполезно. Ето защо стикерите за отстъпки трябва да бъдат премахнати.
Нещо повече, паркирането трябва да бъде платено и регулирано в целия град, а не само в неговия център, както е и във всяка столица в развития свят.
Какъв е финансовият ефект от синята и зелената зони?
Приходите на столичния градски транспорт за 2013 г. са 241.5 млн. Общо от платените зони Центърът за градска мобилност е получил едва 26.8 млн. лв. За сравнение приходите от продажба на билети карти за градския транспорт са донесли на общината 96.5 млн. лв.
Т.е. карането на кола в София е по-евтино, отколкото използването на транспорта, осигурен от общината.
На фона на бюджета на столицата от 1 286 млн. лв. за миналата година, приходите от въпросните платени зони са капка в морето.
На практика те са икономически безсмислени във вида, в който са въведени в момента. Нито решават проблемите с трафика, заради огромния брой автомобили, нито решават проблема с паркирането, нито носят значителни средства на общината, които да бъдат използвани за инвестиции и поддръжка на инфраструктурата.
А това може да се промени много лесно, ако правилата важат за всички и са въведени с ясни цели.
Всяка голяма столица по света се изправя пред същите проблеми като София.
В Лондон проблемът е решен с въвеждането на "такса за задръствания". Водачът на кола, влизаща в централните части на града от 7:00 до 18:00 часа в делничен ден, плаща не само за паркинг, но и за това, че кара в центъра на английската столица. Освободени от таксата са регистрираните автомобили, които отделят 75 грама/км или по-малко въглероден диоксид и отговарят на стандарта Euro 5, превозни средства с 9 или повече места и техниката за ремонт на пътищата.
Да видите задръстване, в българския смисъл на думата, в центъра на Лондон е изключително рядко явление.
Във Виена пък голяма част от централната част на града, с оглед на привличането на туристи, е превърната в пешеходна зона.
Икономическият просперитет на София се дължи на миграцията на хора от по-малките населени места. Това е един от факторите, движещи и икономиката на България и инвестициите в страната като цяло.
Столицата дава на гражданите по-добри благосъстояние. Средната брутна работна заплата в София е близо 1100 лв., при средно 800 лв. за страната. Но миграцията поражда и сериозни проблеми.
И докато да живееш в града е по-скъпо, заради наемите, данъците и т.н., то да караш автомобил в него е дори по-евтино, отколкото в останалата част на България. Това обаче води до редица проблеми, чието единствено решение е въвеждането на правила за всички дори и с цената на по-малко автомобили по софийските улици.
Действащите в момента регулации задълбочават проблемите и пораждат още.
А синята и зелената зони в сегашния им вид са икономически и финансово безсмислени.
