Интернет гласуването не е панацея

Едно от най-лошите качества на нас, българите, е, че обичаме да издигаме в култ. Издигаме в култ политици, спортисти, марки. Това ни пречи да погледнем трезво - не само към положителните им черти, но и към това, което не им достига.

Напоследък още по-абсурдно издигаме в култ обществени процедури или механизми: референдумите, румънския модел за борба с корупцията, здравната, съдебната реформа.

Завърна се и друг култ - интернет гласуването.

След обръщението на президента от преди два дни, то отново стана основна тема. Но дали си струва? Дали интернет гласуването може толкова лесно да оправи всичките недъзи на политиката ни? Има ли смисъл да гласуваме на референдум за нещо, което познаваме само на думи?

Типично за култа, ние го виждаме само в най-добрата му форма. Фолклорът разказва, че всички в Естония гласуват така. Всъщност през 2005 г. на първите избори, на които това е възможно, по интернет гласуват само 1,8% от всички естонци с право на глас. През 2015 на парламентарните избори там процентът е доста по-висок - 30%.

Но като се има предвид, че Естония е единствената държава в света, която позволява интернет гласуване дори за тези, които са в държавата, това съвсем не е "всички".

Издигането в култ на технология е още по-комично, защото веднага си мислим, че понеже е модерно, е и просто, и лесно. Всъщност един проект за въвеждане на интернет гласуване е доста сложен и продължителен процес. В България си представяме, че всичко може да стане от днес за вчера.

Всъщност в Естония интернет гласуването е част от по-голямата идея за дигитализация на цялата държава и администрация. Изглежда успешно. Но само въвеждането на интернет гласуването е отнело 4 години - от 2001 до 2005. Един такъв проект, ако е направен както трябва, минава през много фази, за да са сигурни всички, че си струва и е полезен.

Въпреки че в България се смята за култово, има места, където хората са се отказали от интернет гласуването. Холандия, Норвегия, Испания и Великобритания решиха да не го използват. И забележете, това не стана с референдум.

Няма никаква логика да питаш хората, дали да се използва технология, която те не са виждали. Затова в "белите" страни проектите за интернет гласуване първо се изпробват. Дълго време се обмисля как да бъде направено и кого да обхваща. После започват да се правят тестови гласувания. На първия етап се правят малки и незначителни избори като тези за Студентски съвет в някой университет. После се дава като опция на някои местни избори, където резултатите обикновено не се зачитат. Тогава политици и ескперти, както и неправителствени огранизации правят оценка дали това си струва.

В изброените 4-5 държави, са решили, че на този етап интернет гласуването може да доведе до повече проблеми, отколкото ползи. Без референдум, но на базата на дипломи и опит. Нормалният гражданин не разбира какво е интернет гласуването и до какво може да доведе то. Не защото е тъп, а защото, за щастие, не всички сме изгубили времето си с магистратури по избори или компютърни науки.

Обществото би спечелило много повече, ако вложите времето си в друга специалност, която дава работни места, а вместо да четете доклади за оценката на интернет гласуването в Норвегия, сте обърнали внимание на детето си.

Какви са основните възражения срещу интернет гласуването?

За България основният проблем е доверието. И без това по-голяма част от хората тук не вярват, че целият изборен процес е честен. Вкарването на технология, която силно ограничава възможностите за пряко наблюдение, ще създаде толкова легенди и съмнения, че култът към интернет гласуването (точно защото е култ) ще се разпадне за секунди. И този разпад не би бил обществен проблем, ако се случи с търговска марка или Кубрат Пулев, но при изборите това би било драматично.

Не забравяйте, че все пак България е държавата на Мая Манолова и на случая "Костинброд", когато всички бяха убедени, че напечатването на бюлетини може да фалшифицира изборите.

Другият основен проблем е, че нашата изборна администрация въобще не е готова за такова нещо. И тук не става въпрос, че не ползват компютри, а за далеч по-основно нещо.

В България все още няма точен списък с избиратели.

В него има между 600 и 900 хиляди имена на хора, за които не сме съвсем сигурни, че съществуват. Няма да отнеме много време преди амбициозни партийни функционери да организират фиктивното им гласуване по интернет, защото то изисква регистрация, а не присъствие.

Интернет гласуването е гласуване в т.нар. неконтролирана среда. Това означава, че можете да гласувате от вкъщи, от офиса или от лаптопа си в парка. Но също така никой не знае дали това наистина сте вие, дали до вас не стои някой, който е насочил пистолет или банкнота. Има един виц, че в държавите от Скандинавия нямали нужда от тъмна стаичка, защото там така или иначе никой няма да наруши нито едно правило. Но това е културна особеност, която не е толкова широко разпространена по света и у нас. И в този смисъл, при интернет гласуване проблемът с купуването и продаването гласове има опасността да стане също толкова неконтролируем, колкото и средата, в която се случва.

Въвеждането на технологиите в изборния процес не може да бъде самоцелно. В Африка много лидери на забогатели държави си мислят, че като купят технология за изборите, това ще ги направи наистина честни, прозрачни и демократични. Това, разбира се, не става. Технологиите рядко правят изборите по-демократични. Те помагат да са по-добре организирани. И точно по този начин трябва да гледаме и ние.

Интернет гласуването може да улесни нашите съграждани в чужбина да гласуват. Ако наистина смятаме, че това е сериозен проблем. По-сериозен от липсата на точен списък с избиратели, масовото купуване на гласове и ниското качество на изборната ни администрация на всички нива, общата липса на доверие в изборите.

Вероятно гласуването по интернет ще навлиза малко по малко както по света, така и в България. Не можем с аргументите на днешния ден да отричаме възможностите на утрешния. Но също така трябва да сме наясно, че дори и утре, те няма да бъдат панацея за всичко. И колкото и да са модерни, хай-тек и култови, си остават само добавка към това, което ние хората трябва да свършим.

#41 VK 24.03.2015 в 12:25:28

"...като отговорността, която носите пред нормалните негласуващи хора, които заради вашите грешни и малоумни изборни решения, вече 25 години пият горчивия хап." Айде още един идиот, дето борави с понятията както му дойде! Какво значи някой да носи отговорност, за това, че друг не бил направил избор ??? По малоумно твърдение не бях чувал досега! Най -малкото как може да знае какво би било приемливо за някой друг , който не споделя дори желанията си! " Бе не ме интересува, ама ти виж се съобрази с мен , щото иначе ...." Не гласувам, ама изберете тия, дето са добри за мен! Е кои бе, джанъм, са тия ? Или всички са маскари и когото и да изберат все е лошо! Това е любимата приказка на ДС - агитаторите. Да омаскарят всички , та да не се забелязват техните зулуми. А, Борката и другите клакьори, най-вероятно въобще не пропускат изборите Даже получават и указания, за кого да гласуват, та да не стават грешки . Примерно Сидеров или друга марионетка, да спечели прекалено много.(Което между другото бе на път да се случи , щото тогава нещо не изпипаха нещата , ама навреме се оправиха де. Говоря за балотажа с Първанов. Нещо бая се оцъклиха като излезе втори. Ама му свиха сърмите набързо. На пресконференцията след 1-я тур беше като напикано мушкато. Но като мина 2-я тур и стана ясно, че печели Първанов - о, чудо, Сидеров отново заблестя в познатата си светлина! Едва ли не той спечелил! Щото не изборната победа не е целта на ДС-конингите, а достатъчно малцинство, с възможност за тотален контрол. Отзад , задкулисно да се управлява, в типично мафиотски стил, а будалите да са на преден план и в заглавията на пресата. Точно по тази рецепта се управлява страната през повечето от тия 25 години . И точно това е причината да няма промяна към нещо по-добро. Точно и затова са всички призиви да не гласуват хората, защото ДС-контролирания вот се управлява по-лесно при ниска избирателна активност.

#42 deowin 24.03.2015 в 16:51:21

>Борката и другите клакьори, най-вероятно въобще не пропускат изборите Не пропускат. Тоест, не пропускат да идат за гъби. И после опяват как гласуващите са дваж дебили - първо щото са гласували, а то секи знае, че "ако гласуването променяше нещо щеше да е забранено", и второ щото гласоподаващите тъпанари все избират някой, дето не им сипва мед в устата и не им осигурява безплатна бира за гъбите. След което продължават да маат гъби и да попържат. Всички и всичко. С което и се изчерпват възможностите им. Щото когато другите са ти виновни за всичко, ти нямаш абсолютно никакви задължения, абсолютно никакви грижи. Освен евентуално да идеш за гъби. И така сам се превръщаш в една човешка гъба - без отговорности, но и без задължения; гъба, от която нищо не зависи.

#43 Борката 24.03.2015 в 17:26:45

Кое е по-вероятно,аз да съм ДС агент или ти да си скудоумна овца?

#44 VK 24.03.2015 в 18:00:15

И кой ти е казал, че има някаква вероятност да си агент на ДС? Май имаш прекалено високо мнение за себе си ... Чак пък агент! Още малко и кукловод

#45 aleph 24.03.2015 в 18:39:44

,,Това, че ти не виждаш, не означава, че такава система е невъзможна. Елементарно се ограничава броя гласоподаватели от един и същи IP адрес, и това е редовна практика." В преобладаващия брой държавни и общински институции, органи на същите или на издръжка от същите интернет инфраструктурата е изградена така, че функционира само с едно IP и ограничаването му означава и ограничаване на стотици компютри., които ползват инфраструктурата. Означава ли , според теб, че на тези места електронно гласуване не трябва да се допуска? Това, обаче , което си цитирал няма нищо общо с Ip-тата , а с това, че без значение дали се гласува с бюлетини , с теглене на клечки, по електронен или безелектронен начин двама души ( бел.единият , от който гласоподавател, а другият - търговец на вот) може да се договорят търговецът на вот да заплати на гласподавателя сумата от 50 лв. , а гласоподавателят да изпълни ,,доброволно" своето задължение по ,,този договор" и да гласува за посочения от търговеца на вот кандидат.

#46 deowin 24.03.2015 в 19:05:38

aleph, навлизаш в технически детайли, които вече изрично споменах, че са несъществени. Целта на компютърната сигурност не е да създаде абсолютно неуязвима и същевременно абсолютно неограничена за разрешим, коректен достъп система. Целта е единствено системата да е достатъчно неуязвима и достатъчно достъпна за практически цели. Всеки, който е имал поне бегъл досег с областта, отлично знае, че всичко там е компромис, и това изобщо не означава, че е ненадеждно - ако системата е такава, че формално може да се докажат долни граници за времето, необходимо за преодоляването й, и те са от порядъка на, например, милиарди години (върху еквивалентна на детерминистична универсална машина на Тюринг), то системата е достатъчно сигурна за всяка практическа цел. Такива системи съществуват. И, да, някой ден може да имаме машини, които не са еквивалентни на УМТ, може да имаме реализация на КМТ, което драстично ще промени доста неща в криптото, но този мост ще го пресечем като го стигнем.

#47 Шрайка 24.03.2015 в 22:58:24

Проблемите при електронното онлайн гласуване, не бива да се търсят в техническите аспекти на същото. Те са решими. Проблемите са в липсата на гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия, в опазването на тайната на вота, в отварянето на широка врата за контролиране на вота. Мога да се обзаложа, че при евентуално приемане на тази щуротия, най-компактното гласуване на избиратели по електронен път ще се получи от циганските махали, сънародниците ни от южната ни съседка и закъсалите предприятия на олигарси от типа на Ковачев. Макар и в първите две групи повечето да не знаят, че има такова животно наречено Интернет.

#48 deowin 24.03.2015 в 23:04:51

Абсолютно съгласен с мнението на Шрайка.

#49 Шрайка 24.03.2015 в 23:23:03

Извинявам се, направих грешка с името на олигарха станал пословичен. Правилното име е Ковачки.

#50 Борката 25.03.2015 в 04:36:25

ВиК, кажи бе душо златна, кои са тези дето с мед ги мажеш и гласуваш за тях,бе? Кои от парламентарно представените или извънпарламентарно находящи се крадци и дебили,така те вдъхновяват , че скачаш на амбразурата?Осветли ме, барем и аз закача нещо, молим ти се!

#51 Борката 25.03.2015 в 04:51:30

Е, може ли лесничейски кебап от дива свиня без гъби?

#52 aleph 25.03.2015 в 11:09:48

,, Проблемите са в липсата на гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия, в опазването на тайната на вота, в отварянето на широка врата за контролиране на вота. Мог" Конституционният съд е разглеждал въпроса за електронното гласуване и в посановеното решение гласуването чрез интернет ,при наличието на електронен подпис, се определя, като сигурно и надеждно, което не допуска манипулации във волеизявлението. Единственият аргумент, който съдът е използвал да отхвърли законопроекта е това, че именно тази абсолютна сигурност ,т.е възможността да се проследи технически кой как е гласувал противоречи на принципа за тайния вот , установен в КРБ., което е причината да отхвърли законопроекта , като противоречащ на КРБ

#53 Дара 25.03.2015 в 11:49:31

Към специалистите по компютри: Колко е трудно или лесно при електронно гласуване да се зададе предварително някакъв код, който през произволно избран интервал от време сверява подадените за една или друга партия гласове с тези за другите и ги подменя. И да речем винаги поддържа предимство за една партия с 1.8% ? Да речем ти си гласувал за партия А, обаче партия Б трябва да спечели и в някой момент твоят вот е сменен електронно (Извинявайте , ако не боравя правилно с тернините. ) После дори да имаш възможност да провериш с твоя ЕГН за кой си гласувал, ще показва А. За броящите обаче , показва Б. Защото нали ``Не е важно кой и как гласува , акой брои`` Кaзват, че Сталин го бил казал

#54 Шрайка 25.03.2015 в 11:49:36

aleph, ако отвориш и прочетеш решение "Решение № 4 от 4 май 2011 г. по конституционно дело № 4 от 2011 г.", ще видиш че аз съм използвал точно думите на съда, цитирам - "...създава у съда основателни опасения не само относно рискове при самия пренос и съхраняване на информацията по електронен път, но и поради липсата на гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия". Което пък не кореспондира с тезата ти - "Единственият аргумент, който съдът е използвал да отхвърли законопроекта е това, че ... противоречи на принципа за тайния вот" За справка: http://pravoto.com/site/sp/ks/14790-r-4-2011-ks-reshenie-4-ot-4-mai-2011-g-po-konstitutzionno-delo-4-ot-2011-g

#55 vanko 25.03.2015 в 13:30:23

https://www.youtube.com/watch?v=uNNeVu8wUak Обърнете внимание на казаното и показаното от 1:28:00 до 1:30:30. Изяснена е голяма част от картинката...

Новините

Най-четените