Всяка хронология на успеха започва от момента, когато късметлийското пиле ти каца на рамото. Дали каца или те насира, е спорно, но и на второто някои му викат късмет.
Няма как да проследим полета на пилето по имотните декларации на депутата Делян Пеевски пред Сметната палата. Години наред те са си празни, а в последната има някакви 50 хилядарки и един опел. Най-накрая е вписал и имоти - два апартамента и два гаража в София, както и къща с двор от 190 кв. м в Иваняне, които изскачат от небитието. Почти като един близо милион в една декларация на Доган.
Това, че един човек е успял и притежава фирми и медии, не е основание да му се правят проверки и ревизии, заяви днес пред Дарик бившият шеф на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов. От медията го попитаха дали институцията трябва да направи проверка на имотното състояние на Пеевски.
Хубаво, ама Пеевски декларира пред Сметната палата, че не притежава нищо. Друго ли е написал в данъчната декларация? Не знаем, данъчна тайна е. Но щом бившият шеф на НАП казва, че Пеевски притежава фирми и медии, а те не са отразени пред Сметната палата, следователно има разминаване. А щом има разминаване, значи има нужда от проверка.
Според Стефанов НАП може да направи такава проверка - но не на всяка цена. Само ако има разминаване между доходите и имуществото на депутата Пеевски и начина му на живот. Има, да. Притежава "фирми и медии", а допреди по-малко от 3 години нямаше собствено жилище.
Ако няма такива разминавания, не е задължително да се правят каквито и да е проверки, по каквито и да е журналистически или обществени отношения, заявява Красимир Стефанов.
Стефанов добави, че... няма спомен, докато е бил шеф на НАП, да е правена проверка на Делян Пеевски. Щом няма спомен, значи не е. Ако имаше, със сигурност щеше да я помни.
Сигурно така е смятала и бившата шефка на НАП Мария Мургина. Така че никой не е тревожил успелия човек нито при ГЕРБ, нито при тройната коалиция. Няма разминаване между факта, че той се движи с охрана от няколко човека и празните декларации пред Сметната палата. Просто винаги може да каже за тях: "Мама ми ги прати!" А майките, както е известно, не се декларират - нито пред данъчните, нито пред Сметната палата.
Няма как да попитаме и депутата. Макар и канен многократно, не се появява в телевизии/радиа. Може пък скоро да даде някое (предварително написано) интервю във вестник. Иначе на живо веднага би проличало, че човекът Пеевски е различен от този Пеевски, "написал" писмото с адресат... българското общество.
Същото, в което казва, че е успял на 33 и какво, това да не би да е престъпление, че се връща в парламента "в името на демокрацията" и други такива несвойствени за него словесни конструкции, които Деян Енев нарече "плетение словес" в статията си "Кой написа писмото на Пеевски".
Мисля, че много журналисти бихме желали да чуем на живо как Пеевски би разтълкувал определението (в писмото) на израза "социална валенция". Но стига.
Има един човек, който в момента стои настрана от въпроса кой предложи Пеевски - въпрос, който не би трябвало да се задава само на БСП и ДПС, но и на ГЕРБ. Това е гражданинът Симеон Сакскобургготски. Защото именно при него започва успяването на Делян Пеевски - по онова време студент по право втора година в ЮЗУ, но вече шеф на борда на най-голямото ни пристанище Варна (освободен по-късно поради липса на ценз).
Всички управници след Сакскобургготски - и от БСП и от ГЕРБ, препотвърдиха избора Му. А ДПС дори го приюти в депутатската си група, като представител на гражданската квота, след като НДСВ изтърва влака за 41-ото НС.
С две думи, Царя му бил късметът. Царю честити, а ти защо избра Пеевски?
В анкета на журналистката Полина Паунова в Mediapool.bg депутатът от БСП Христо Монов го сравнява с основателя и собственик на Facebook Марк Зукърбърг. Абе коя беше майката на Зукърбърг?
Две неща са истински ясни на тоя свят - че царя наистина е комунист и че Бойчев е идиот. Просто не знам защо с всяка своя изява и двамата го потвърждават непрестанно
Бойчев, в България и да е имало комунисти - са ги избили още доста преди 9-ти септември знайш коя година, че даже и може доста от сетнешните "комунисти" да са дали своя принос в тоя "кадрови подбор". Имало е и малко млади идиоти заслепени от религиозния бляасък на безпочвената и по-скоро митична теория, ама лека им пръст, както се казва - те са имали право най-вече да умират. Целия ви "комунизъм" си беше институционализиран селски тарикатлък, не че комунизма е нещо добро, ама за повече от парлама не е служил. Бедни хора, хъшлаци с желание да станат големи хора, без да се напъват да учат или работят с години просто си присвоиха принадлежност към цялата работа като пряк път към врао. Няма какво да ги говорим, лошото е, че с техните детинщини и тоя съветски блок 45 години бяхме чиста детска градина и това, което се случва после си е съвсем логично след като оставиш деца да вършат работа на възрастни - никаква отговорност, ламтеж за фасон и инфантилни емоции и желания. Какво друго ако не Пеевски да е венец на тая система? Преуспял бизнесмен с един апартамент и стара кола - същата работа като останалите - успех ама да не е по закона ами тайничко. Под останлите въобще не разбирам политици и определени партии ами едва ли не целокупния български народ - всички плещят за закон, докато не се окаже, че някой наистина го знае и разбира. Оня ден говорих с един страшно умен професор от НАТФИЗ дето на всяка втора дума заплашваше съседа ми с мутри, защото има заведение. Имал издадени книги ... има и кво? Уважаван бил - е, какво уважаваме - нали има закон, нали може да се оплаче, защо да го *** в устата му са само мутри? Да беше изключение добре, ама не е - детска работа - плашим с бандите, с големите - все едно съм в училище, добре че или ме няма в страната или като съм тука работя с хора, с които все едно съм на друга планета, ако не беше така, чесно ти казвам нямаше да се удръжа ами щях да ида с две дряновици пред парламента и с едната протестиращите, с другата политиците. Никой не ебава да седне да говори човешки, останали са шепа дюкянджии и малки бизнеси, с които можеш да си кажеш нормална приказка, повечето (и от малките) не могат нито да разговарят, нито да се пазарят, нито разбират, че търговията няма за цел да унищожи или дори само натрие носа на другия - българинът не се пазари, не спори ами се затапва с другарчетата, щото е жизнено важно да се чувства най-великия, пък другите да са нещастници (например). Не ми говорете за комунисти, че ми накипява вече - вий казвате "комунист", аз чувам "Ама моля другарко/госпожо не аз ами Иванчо е виновен".