Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бокова или Георгиева? А може би нито едната от двете

Колкото повече времето за избор на наследник Бан Ки-мун, толкова по-ясно се вижда, че в София, Брюксел, Вашингтон и Москва се провежда "предварителен избор" зад кулисите, съпътстван с боричкане, обработка на обществените нагласи, дипломатически пози и неформална кампания.
Снимка: Getty images
Колкото повече времето за избор на наследник Бан Ки-мун, толкова по-ясно се вижда, че в София, Брюксел, Вашингтон и Москва се провежда "предварителен избор" зад кулисите, съпътстван с боричкане, обработка на обществените нагласи, дипломатически пози и неформална кампания.

Европейската редакция на Politico публикува интересен анализ на потенциалния конфликт между двете паралелни кандидатури на Ирина Бокова и Кристалина Георгиева за поста на генерален секретар на ООН. Макар че двете се въздържат от официална кампания за политическото съревнование, неофициалните залози са сложени доста отдавна. Дали това няма да постави правителството в доста неудобна ситуация - вижте анализа на Politico.eu.

В оспорваното съревнование за най-високия пост в ООН две жени се изкачиха до върха на списъка с фаворитите.

Проблемът е, че и двете жени идват от една и съща държава - България, чието правителство е изправено пред ситуация, от която може би няма верен изход: ако една от двете кандидатури бъде пренебрегната, това може да доведе до провал на най-добрата възможност за позициониране на сънародник за толкова важен международен пост.

Нито генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, нито вицепрезидентът на ЕК Кристалина Георгиева желаят да говорят публично за амбициите си за ръководството на ООН. Но колкото повече наближава кампанията за избор на наследник на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун в началото на 2016 г., толкова по-ясно се вижда, че в София, Брюксел, Вашингтон и Москва се провежда "предварителен избор" зад кулисите, съпътстван с боричкане, обработка на обществените нагласи, дипломатически пози и неформална кампания.

Според новия процес за номиниране, одобрен от ООН, правителството на Бойко Борисов трябва да издигне своята кандидатура за генерален секретар в началото на идната година.

"Борисов се намира в трудна ситуация в момента", коментира пред Politico.eu социологът Кънчо Стойчев, представен като поддръжник на кандидатурата на Бокова. "Кристалина Георгиева е от неговата партия, но от друга страна той разполага с една много способна дама".

Когото и да предпочете кабинетът, той ще падне жертва на международното политиканстване. В тази версия на дипломатическия "Параграф 22" - ако България издигне Кристалина Георгиева, а Москва реши, че зад избора й стои Вашингтон, Русия може да прехвърли подкрепата си за съвсем различен кандидат.

Същото се отнася и за Вашингтон, в случай че везните наклонят в полза на Бокова - смята се, че изборът й би угодил на интересите на Москва.

По-рано през годината "Алфа Рисърч" тества рейтинга на двете жени, като резултатите дадоха превес на Кристалина Георгиева. Нейните поддръжници отбелязват, че тя се радва на добро отношение от Виктория Нюланд, помощник-държавен секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси, както и на бившия ръководител на Световната банка Робърт Зелик.

Източниците на Politico.eu твърдят, че благодарение на връзките си с настоящото правителство Георгиева има по-голям шанс да спечели вътрешното съревнование. Това, обаче, не спира Бокова, която вече започна агресивна неформална PR-кампания в подкрепа на своята кандидатура.

Бившият американски посланик в ООН Бил Ричардсън и бившият полски президент Александър Квашневски вече изразиха подкрепата си за Бокова по време на събитие на ЮНЕСКО в София по-рано този месец.

Преди дни обаче германският всекидневник Die Welt описа как Бокова е посочила в официалната си биография, че е била външен министър на България в края на 90-те години, въпреки че в действителност тя бе само и.д. министър в продължение на няколко месеца преди оставката на кабинета "Виденов".

Тя коментира пред изданието, че е допусната грешка и е коригирала информацията в уебсайта си след първоначалното запитване от репортера на Die Welt.

ООН официално откри надпреварата за ръководния пост преди две седмици, когато разпрати писмо до всички правителства на страните-членки с призив за номинация на свои кандидати. Множество кандидати извън България - включително бившия австралийски премиер Кевин Ръд, бившия министър-председател на Нова Зеландия Хелън Кларк, хърватския външен министър Весна Пушич и др - вече дадоха силни заявки за борбата за ръководния пост на ООН, който ще бъде овакантен на 1 януари 2017 г. в края на 10-годишния мандат на Бан Ки-мун.

Съветът за сигурност на ООН, обаче, ще трябва да предложи пред 193-членната Генерална асамблея само един окончателен кандидат, който може да бъде одобрен или отхвърлен. Това означава, че страните с право на вето - особено САЩ и Русия - имат последната дума при избора.

"Големият въпрос е какво мислят Москва и Вашингтон за двете кандидатури", казва Ричард Гоуан от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

Поради засилващите се призиви за избор на жена за генерален секретар на ООН и поради руския натиск за издигане на кандидат от Източна Европа за поста - се оказва, че една държава с население от едва 7 млн. души и най-ниския БВП на глава от населението в ЕС е неочаквано добре позиционирана.

"Самият факт, че сериозно обсъждаме българската кандидатура за шеф на ООН създава определено ниво на превъзбуда. И двете са много способни личности", коментира български поддръжник на Кристалина Георгева.

Руският въпрос

Москва е движещата сила зад натиска за избор на генерален секретар на ООН от Източна Европа; смята се, че позиционирането на личност от региона, която разбира руската гледна точка, ще даде възможност на страната да демонстрира мускули на форум, който често е доминиран от гласовете и мненията на Запада.

Русия настояваше процедурата по номиниране да включва изискване за "ротация на географски принцип", което ще има задължителна сила за Източна Европа, коментират наблюдатели на ООН пред Politico. Други членове на Съвета за сигурност са изразили възражения, но все пак са се споразумели за компромисна формулировка за "регионално многообразие", става ясно по думите на източник от делегацията на Съвета за сигурност на ООН.

Както Бокова, така и Георгиева говорят руски език и имат дългогодишни връзки с Русия. Георгиева работеше в Световната банка в продължение на близо 20 години, включително за известно време оглавяваше руския офис на организацията.

Бокова е дъщеря на виден кадър на комунистическата партия, който навремето ръководеше най-големия партиен вестник в България - Работническо дело. Тя е завършила висшето си образование си в един от елитните университети в Москва.

"Някои хора доста злобно внушават, че поради семейния произход на Бокова, родена в известна комунистическа фамилия, тя би следвало да се счита за кандидата на Москва. Мисля, че това е по-скоро евтина спекулация, но Бокова ще се сблъска с още повече въпроси относно семейния проблем", казва Гоуан от ЕСВП.

Тъкмо обратното е при Георгиева, тъй като "никой не е напълно сигурен дали миналото й, свързано с Русия, ще проработи в нейна полза или в нейна вреда".

Източник на Politico от България коментира, че репутацията на Георгиева като необременен с идеология технократ я е направил приемлива кандидатура за руската страна, която е дала сигнал, че не би наложила вето над номинацията й.

Наблюдателите на съревнованието коментират, че е трудно да се прецени колко силна е подкрепата на Русия за Бокова, но тя е по-предпочитаният кандидат заради връзките си със страната.

Бокова и руският президент Владимир Путин се срещнаха в Санкт Петербург в началото на декември и обмениха взаимни любезности. Говорител на руското посолство в ООН отказа да даде коментар, а единствената официална позиция на страната е, че настоява за източноевропейска кандидатура за шеф на ООН.

Изборът на София

В реч пред Генералната асамблея на ООН през септември българският президент Росен Плевнелиев заяви, че е "дошло времето най-високият пост в Секретариата на ООН да бъде поверен на жена от Източна Европа".

Изправено пред избора между две силни кандидатури, обаче, българското правителство демонстрира предпазливост по отношение на окончателната номинация.

За потенциалната кандидатура на Бокова се говори от няколко години. Смятана за силно политически обвързана в София, 63-годишната бивша и.д. външен министър принуди правителството на Пламен Орешарски (с мандат на БСП) да я номинира като български кандидат през 2013 г. Твърди се, че кабинетът действително я е подкрепял, преди да бъде свален от власт след масовите граждански протести.

Министерският съвет обаче така и не внесе официално писмо с нейната кандидатура в Генералната асамблея на ООН.

62-годишната Георгиева никога не е заемала официален пост в българското правителство, но тя се ползва с подкрепата на ГЕРБ, както и Борисов, а много наблюдатели смятат, че тя има предимство пред Бокова.

Двубоят привлича достатъчно вътрешно внимание, така че в средата на ноември българската социологическа агенция "Алфа Рисърч" проведе проучване на общественото мнение за двете жени.

Георгиева е разглеждана като по-компетентната от двете, като получава 62% одобрение сред респондентите в сравнение с едва 44% за Бокова.

Резултатите показват още, че 25% от запитаните са заявили, че одобряват и двете кандидатури, защото "престижът на позицията ще се прехвърли и към България".

Оспорвано състезание

Джийн Красно е историк на ООН и ръководител на групата WomanSG, която открито лобира за издигането на жена за генерален секретар на организацията.

Според нея и Бокова, и Георгиева са в списъка с "изключителни жени" на групата.

Но старите традиции в ООН диктуват, че нито един от кандидатите не бива да демонстрира твърде явни амбиции за поста.

Бокова не отговори на запитването за коментар пред Politico, а от офиса й се извиниха с натоварената й програма.

Георгиева заяви пред Politico през ноември следното: "За мен е чест, че името ми се споменава, но аз имам работа, която изисква цялото си внимание и се занимавам с нея. Моята житейска философия винаги е била да върша работата, която ми е възложена".

През последния месец, обаче, и двете българки посетиха Ню Йорк и Вашингтон, където провеждаха срещи с високопоставени служители на ООН, посланици и служители от американското правителство. През последните няколко седмици Георгиева се срещна с посланиците на Китай, Великобритания и Франция пред ООН, твърди друг вътрешен източник от делегацията на ООН.

По същия начин Бокова се срещна с френския посланик и със заместника на британския посланик.

Трябва да се знае, че няма нищо необичайно в срещите на високо ниво, които двете жени провеждат, като се имат предвид позициите, които заемат към момента. Но нивото на разговорите е високо и при двете.

Що се отнася до САЩ, има един потенциален проблем: Бокова ръководеше ЮНЕСКО в момента, в който организацията разреши членството на Палестинската автономия, което предизвика гняв в американския Конгрес и принуди администрацията на Барак Обама да съкрати финансирането за организацията (това може би ще се промени съвсем скоро).

Все пак Бокова организира конференция в София, посветена на борбата с насилието и екстремизма под егидата на ЮНЕСКО и Атлантическия клуб, която се превърна в сбирка за подкрепа на личната й кандидатура.

Както бившият американски посланик в ООН Ричардсън, така и Квашневски - дългогодишен съюзник на Бокова - говориха пред форума и изразиха подкрепата си за нея.

Следва да се отбележи, че Ричардсън не говори от името на администрацията на САЩ, но все пак именно той повдигна въпроса за потенциала на Бокова като евентуален генерален секретар на ООН.

"Това е моето лично мнение и не изразявам позиция на американското правителство, но Бокова има голяма подкрепа", каза той в интервю за БНТ.

Гоуан коментира, че заради опита на Кристалина Георгиева в управлението на администрацията на ЕК и Световната банка, "има много служители на ООН, които са доста въодушевени от нейната кандидатура".

Джийн Красно отбелязва, че промените в процедурата и възможността на отделните държави да издигат свои номинации за пръв път прави съревнованието особено непредсказуемо.

"Наистина се намираме на непозната територия", коментира още тя.



Най-четените