Започваме с добрата новина. И тя е, че служебният кабинет е много различен като профил в сравнение с т.нар. "министри-експерти" от програмното правителство на Пламен Орешарски, назначавани по партийно-квотен принцип.
Повечето от служебните министерства се поемат от хора, чийто професионален живот е свързан със съответната администрация или вече имат опит като министри в кабинета на Марин Райков.
Румен Порожанов, на когото ще се разчита за ревизията на финансовото състояние на държавата, познава добре работата на Министерството на финансите отвътре.
Това се отнася и до вицепремиера по еврофондовете, по регионалното развитие, министрите на транспорта, на околната среда и водите, на здравеопазването и на земеделието (донякъде).
Хубаво е, че в секторите, отговорни за разпределението на сериозни средства от бюджета, не влизат хора по случаен, квотен или партиен подбор, защото в и без това краткия мандат на служебния кабинет няма време за губене в "разучаване" на длъжностната характеристика на министъра.
Положителен сигнал е и изборът на ръководители на министерства от значение за националната сигурност - като министерството на вътрешните работи и на труда и социалната политика.
Йордан Бакалов и Йордан Христосков повече от десет години не просто наблюдават, но и лично участват в изграждането на съвременния вид на системите и са показали, че не се влияят от партийна целесъобразност.
В графата с плюсовете е и назначаването на експерти с авторитет и признание от партньорски структури. В ситуацията на непрекъсната ескалация на напрежението между Русия и Украйна Велизар Шаламанов и Даниел Митов ще формират една от най-важните политики в служебното правителство.
Обаче...
Премиерският пост за проф. Георги Близнашки в отплата за публичната подкрепа на президентската инициатива за изборен референдум не беше най-положителният сигнал, който можеше да излъчи Росен Плевнелиев. Изглежда като твърде буквален прочит на опита за признателност към гражданските протести.
"Успокояващото" е, че оперативните му функции са разпределени по четирите вицепремиерски позиции, което застрахова служебния кабинет от евентуални грешки на формалния му ръководител. Президентът спести и още едно неудобство на Близнашки, като лично обяви правителствената подкрепа за Кристалина Георгиева.
Прекалено смелото вдигане на летвата с анонса за реформа във финансите и банковия сектор, енергетиката и съдебната власт, също може да заложи капан. Големите заявки могат да останат само добро пожелание поради обективната липса на време, ресурс и политическа подкрепа, които съпътстват всяко служебно правителство.
Ще видим и доколко ще проработи опита за граждански надзор над една от най-затворените структури - Министерството на вътрешните работи, над която е поставен като вицепремиер министърът на правосъдието. Не е безспорен въпросът дали секторът "вътрешна сигурност" отговаря на професионалния капацитет на Христо Иванов, но резултатът ще е интересен.
Странно е и връщането на Гражданския борд по изборите. Тази структура съществуваше в предишното служебно правителство и доказа, че не е нищо повече от говорилня, която не допринесе по никакъв начин нито за повишаване на доверието в изборния процес, нито за по-добра подготовка на хората от секционните комисии, от които реално зависи честността и легитимността на вота, нито предотврати случването на скандала "Костинброд". А провеждането на изборите е основна задача на служебния кабинет.
Не стана ясно защо президентът се отказа от Димитър Димитров като министър без портфейл, който трябва да отговаря за провеждането на изборите. Щеше да е далеч по-добре от всякакви бордове и граждански форуми.
И накрая - основният въпрос - защо точно тези хора - Плевнелиев не се аргументира, извън четенето на CV-та, за мотивите за назначаването на точно този кабинет.
Право на президента е да назначи служебно правителство и той не е длъжен непременно да се мотивира официално за всяко едно назначение в правителството.
Чудя се, възможна ли е такава патетика, от настоящ министър-председател на България, в държава членка на ЕС: "25. Юни 2012 , брой: 145 979 0 Проф. д-р Георги Близнашки Събрали сме се да изпратим в последния му път Йордан Николов Йотов - човека, другаря, приятеля... Неговият житейски път е дълъг, стръмен и трънлив. Този път започва през далечната 1920 г. в китното планинско селце Липница, където животът е труден, а недоимъкът - всекидневие. Преминава през Ботевградската гимназия и срещата с марксистката литература. От 1937 г. е член на PMC, a от август 1944 г. - член на БКП. По онова време многократно е преследван, арестуван и инквизиран заради опозиционната си антифашистка дейност. Става партизанин в отряда "Чавдар" - боец, комисар на чета и батальон, младежки апостол в района на бригадата. След 9 септември 1944 г. се изявява като енергичен и делови политически ръководител: работи като секретар на Околийския комитет на РМС и секретар на Околийския комитет на БКП в Ботевград. През 1951 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". След това идва ред на аспирантурата по история (1951 - 1955 г.) в Москва. Дълги години работи в Института по история на БКП, където преминава през всички стъпала на научното израстване: защитава голяма докторска дисертация, посветена на опортюнизма в работническото движение в България, става професор, а през 1981 г. е избран за член-кореспондент на БАН. Под неговото научно ръководство е написана и издадена голямата академична биография на Димитър Благоев, създателя на социалистическото движение в България. През 1978 г. е издигнат за главен редактор на в. "Работническо дело", а от януари 1984 г. е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП по идеологическите въпроси. Награден е с орден "Георги Димитров". Това са фактите от биографията на един живот, изживян отначало докрай, и без остатък, в служене на комунистическия идеал. Йордан Йотов извървя своя път в живота като комунист. Комунист (а не партиец) - в най-хубавия смисъл на тази дума: честен, безкористен, всеотдаен... В личния си живот той беше и си остана безсребърник, без никаква страст към парите и материалните блага. Беше отдаден съпруг и верен приятел. Ненавиждаше лицемерието, подлостта, корупцията и злоупотребите с власт. В отношенията си с хората беше открит, достъпен и непосредствен. Високомерието, надменността и позьорството му бяха органично чужди. Дори когато вече беше на върха, хората продължаваха да се обръщат към него с простичкото и човешко "Дачо". В политически план той беше убеден демократ: умееше да изслушва другите и да вниква в същината на проблемите, преди да формира своята позиция и да вземе решение. Оценките му за хора, събития и процеси бяха премерени и обективни. Показателно е, че в навечерието на голямото общонародно честване на 150-годишнина от рождението на Апостола на свободата през 1987 г. Тодор Живков ще каже в тесен кръг: "Само Йордан Йотов може да изнесе доклада по този повод, защото единствен той, подобно на Васил Левски, остана изцяло верен на своя светъл идеал". Самият Йордан Йотов беше лоялен и коректен съратник на първия партиен и държавен ръководител. Отношението му към Тодор Живков беше отношение като към по-голям брат, като към по-зрял другар, като към по-опитен ръководител. В нито един момент той не е давал пресилени оценки, по никакъв повод не се е впускал в хвалебствия и венцеславения. Добре известно е, че в навечерието на 10 ноември 1989 г. Йордан Йотов се включва в групата високопоставени "чавдарци", които настояват за оставката на Тодор Живков, но след съдбовната промяна той (за разлика от мнозина други) не тръгна по пътя на разграничаването и отричането, а остана верен на себе си и запази добрия тон. Затова именно той години по-късно - през 1998 г. -произнесе посмъртното слово за своя близък другар и уважаван ръководител Тодор Живков. По стечение на обстоятелствата само няколко дни преди смъртта му имах възможност да разговарям с др. Йордан Йотов за последен път. Този разговор, както много други през последните двадесет години, имаше за предмет съдбата на партията, на народа, на България. Не мога да скрия, че за мен срещите и общуването с Йордан Йотов винаги са били извор на политическа мъдрост, а неговите съвети - източник на морална сила и бащинско насърчение. Много ми се иска още веднъж да можех да му кажа: "Чичо Дачо, борбата продължава!" Защото, както пише един от неговите любими политически мислители Александър Херцен: "Където не е загубено словото, там и делото не е загубено!". Йордан Йотов дойде в нашия живот от бурята на революцията. Нека ветровете разнасят праха му по партизанските поляни на връх Мургаш - там, където загиваха "безсмъртни", а идеалите им оставаха чисти завинаги! ПОКЛОН. ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ЖИВОТА И ДЕЛОТО НА ЧОВЕКА И КОМУНИСТА ЙОРДАН ЙОТОВ! * Словото бе произнесено вчера при погребението на Йордан Йотов "
За мен е по-важно избраният премиер да е ДЕМОКРАТ! Това, че е социалист си е негова лична работа, но това дали е демократ е много важно за страната и хората. Според мен, правителството е многоцветно, което е добър знак. Пожелавам м успешна работа, а тя никак няма да е малко!
Логиката е по-проста, отколкото да се пишат страници исторически препратки. Щом комунягите, левите интелектуалци и цялата либерална гмеж недолюбва това служебно правителство, то грешката е вярна! Браво на Президента Плевналиев за Служебното Правителство. На левите - облъчени, объркани или естествено изперкали избиратели пожелавам /както ще познае г-н Райдовски/ - да изберат толкова депутати, колкото да се съберат в една телефонна кабина!