До вчера изглеждаше, че една банка е по-силна от държавата – собственикът ѝ редеше правителства, дясната му ръка кадруваше по министерства, двамата заедно разпределяха обществени поръчки, че и цели бизнеси. В един момент обаче, когато човек стигне много нависоко, единственото, което му остава, е да падне. И Цветан Василев падна. Не стана от само себе си – бутнаха го. При това същите тези, които го качиха.
Какъв е изводът от цялата история ли? Изводът е, че ако иска, държавата може да е по-силна от всички. Ключовият въпрос обаче е на кого служи тя – дали на обществения интерес или на частния? И тук идва лошата новина – българската политика все повече прилича на сюжет от роман на Марио Пузо.
Дали забелязахте с колко охрана пристигнаха лидерите на парламентарните партии на консултативния съвет при президента миналата седмица?
На ключови места в държавата се назначават семпли хора - колкото по-семпли с толкова по-дълги мандати. Държавните регулатори са като спящи клетки, които при нужда се задействат и единственият начин да видим някаква лична воля у техните „гуверньори“ е моментът, в който „следващата“ власт реши да ги уволнява и те излязат да се спасяват с медийни изяви.
За момента изглежда, че Делян Пеевски победи Цветан Василев – зад Пеевски е цялата партията, зад партията му е цялата държава. Няма как да е друго. И Пеевски обаче е тръгнал към високото, откъдето само може да падне.
Тези хора не са господари на собствените си съдби – зад тях е политическата система, която няколко играчи „национализираха“ далеч преди банката на Цветан Василев и докато не си я вземем обратно, такива като Пеевски и Василев ще се издигат и падат, но сюжетите ще са все същите.
