Като нация видно не спортуваме достатъчно. Не е нужно да си експерт, писал Националната здравна стратегия до 2020 г. Вижда се с просто око - покрай училищата, където скатаването от часа по физическо е норма; в трамвая, където правиш гигантски слалом между добре гледаните шкембета на хора, които нямат още 30; по некролозите, където са все повече 50-годишните, покосени от инфаркти.
Да се пребориш с мързела е благородна кауза. Но някои овластени люде виждат в това и... възможност - да увеличават с една четвърт хората, които спортуват у нас.
"Привличане на производителите и търговците на спортни артикули в дейности за повишаване физическата активност на населението, чрез предлагане на спортни екипи и уреди на достъпни цени (провеждане на срещи, семинари, кръгли маси и др.)" - това е една от дейностите, предназначени за повишаване на физическата активност на населението.
Излиза, че хората не спортуват, защото маратонките и анцузите са им скъпи! Според логиката на експертите от Министерството на здравеопазването, станем ли целите като манекени на световна компания за спортни стоки, няма да слизаме от лостовете, ще бягаме по 10 километра в пек и студ и ще вдигаме по минимум 120 кила от лежанка.
Нищо, че всеки, който обича спорта (шампион или любител), ще ви каже, че и с екипировка от сергията можеш да се поддържаш във форма.
Важното е да се привикат едни фирми, да им се обясни, че ще е "хубав жест" да свалят цените си. Не е задължително да го направят. Спомнете си евтините празници, които така щедро обещаваше бившият вече земеделски министър Мирослав Найденов.
Със сигурност някои ще се облажат от анцузите - както с тлъстата хапка държавни анцузи за първолаци по времето на Емилия Масларова.
Любопитна е и друга дейност по същата мярка: "Участие съвместно с държавния и частния сектори и други институции и организации при създаване на условия и възможности за достъп на населението за масов спорт - разкриване на площадки, зали, пътеки, зони и др. за практикуване на физически упражнения, спорт и туризъм". Криза е, няма достатъчно обекти, нека поръчаме нещо - практика, която всяко правителство наследява от предходното и завещава на следващото.
А всъщност е толкова ясно. Качествените спортни екипи и уреди са добре дошли, но преди това трябва да се промени самото ни отношение към физическата активност.
Майките да спрат да тъпчат децата, децата да спрат да се тъпчат с джънк фуудс, детските площадки наистина да станат като за игра - с разнообразни катерушки и уреди, вместо да са пушални, училищата да имат добре оборудвани и отоплени физкултурни салони. Т.е. за да има желание за спорт, то трябва да се отгледа отрано.
Ако тати спортува с бира, а мама, като копае ферми във Фейсбук - трудно.
А държавата, ох, държавата, да обърне пирамидата на финансирането от професионалния към масовия спорт, дори и такива като Гришо и Цвети Пиронкова, за които нищо не е направила. Нищо, че държавните министри, дори и специалистката по синтаксис Мариана Георгиева не пропускат да "блеснат" с поздрав към наш спортист, прославил се/прославил ни пред света.
А на децата съвсем не им пука дали тичат с маратонки за 500 лева, или с гуменки за 10 - ако им се тича.
