България е известна с красивите си жени или поне така гласи един от популярните митове. Все по-често се сещам за него при вида на жените, които срещам по улиците, в институциите или по телевизора. Но не защото дъхът ми спира от хубостта им, а защото често се изумявам от неадекватния им външен вид.
В него преобладава една натрапчива попфолк тенденция - като започнеш от маникюра и прическата, и стигнеш не просто до вида, а до уместността на тоалета.
Независимо дали става дума за студентки или народни представителки особено когато говорим за публични личности, редно е да си дават сметка, освен за модните тенденции и собствените си естетически (не)достойнства, за статуса и функцията си. Външният вид трябва да им съответства, да ги подчертава, а не да влиза в конфликт с тях или буквално да ги иронизира.
Поредният повод за тези мисли стана една снимка на и.д. шефката на СГС Богдана Желявска, която предизвика оживени коментари във Фейсбук.
Без да коментираме естетическите достойнства на тоалета, той е очевидно неподходящ за ръководител на най-големия български съд, което провокира безброй иронични коментари в стил „виж я как изглежда, какво очаквате от съда". Вдъхновени от снимката паметливи люде публикуваха едно старо интервю за в. „24 часа" на друга съдийка от ръководството на СГС, Петя Крънчева, която е снимана по плажна рокля.
Да, не трябва да се правят прибързани заключения и да се обобщава, но хората по върховете на институциите трябва да си дават сметка, че дори тоалетите им носят някакво послание към обществото - спомнете си брошките на Мадлин Олбрайт и цвета на саката на Ангела Меркел, които според анализатори са знак за настроението и поведението им.
В парламента (и не само) - твърде къси поли, топирани коси, сандали на бос крак. В институциите принципно би трябвало да важи правилото, че никой, дори навън да е август и да е 40 градуса, включително и журналистите, не може да влезе по джапанки, бермуди и потници. Ако попаднете на пресконференция посред лято обаче ще забележите, че правилото не се спазва както от гостите, така и от работещите в институциите - ще се насладите на боси крака, ярки презрамки на сутиени под изрязани потници, обилни деколтета и всякакви други прелести.
Живея близо до сградата на една голяма държавна агенция и често срещам служителите да излизат на тумби в обедна почивка или след края на работното време. И пак - сандали, прозрачни рокли, черна дантела, под която прозира съответното черно дантелено бельо (задължително с големи подплънки), сандали с яркочервени нокти, огромни лъскави и шарени бижута. Ако не знае човек какво се помещава в сградата, спокойно може да си помисли, че е някаква развлекателна индустрия. И изобщо, независимо дали става дума за държавна служба или частна фирма - деловият дрескод си остава признак на елементарно възпитание и уважение към колегите и клиентите.
По телевизорите - същото: голи рамене, тежки вечерни тоалети рано сутрин, гарнирани със среднощен грим, натрапчив маникюр и електриково розово (ярко червено) червило, огромни бижута, които така обсебват вниманието, че е трудно да видиш и чуеш нещо друго. Навремето още като студенти ни учеха, че в телевизионната журналистика има правила, както за това какво и как се говори, така и за това как трябва да изглежда журналистът на екран, особено ако се занимава с новини и публицистика (естествено, ако предаването е за цирка, визията е друга).
На първо място е правилото, че нищо не бива да е прекалено и да отвлича вниманието на зрителя от това, за което се говори. Визията не бива да пречи на възприемането на съдържанието, камо ли да доминира. Визията трябва да подчертава, че ролята на журналиста в студиото е именно да съобщи нещо важно, а не да натрапва неговата външност и (анти)модни предпочитания.
Изобщо, явно под красиви у нас масово се разбира маскирани - силно гримирани, неподходящо боядисани, неуместно облечени. Сякаш с вида си жените крещят „Виж ме, виж ме!". Дори и когато имат висок обществен статус, който определено предполага умереност, сдържаност и поне малко класа, с извинение. Висш пилотаж е умението да си едновременно елегантна и делова, сдържана и същевременно не скучна и безлична, да бъдеш красива по начин, който те прави да изглеждаш умна и компетентна.
Да, не всички жени умеят да носят чанта (по Маргарет Тачър) със стил, но има елементарни правила, придържането към които не може да скрие липсата на други качества, но може да спести поне откровен конфуз.
