Дим да ги няма

На една моя позната,гаджето(французин) ей така видя на един стълб сума ти некролози и се учуди че и чак ме пита тия хора всичките ли са умрели на това място на западняците им е супер странно това с некролозите,те пък на своя сметка са част от нащия манталитет ,тъй че хората пак ще си ги лепят

Идвали са ми на гости хора от Румъния, Австрия, Барселона... всички до един след като получиха отговор на въпроса си относно некролозите бяха потресени, като някои от тях заявяваха, че това направо ги депресира. Явно защото съм свикнал с това и не ми правеше впечатление, но след тези няколко такива "забележки" и аз започнах да прихващам (и) от тая депресия. Дано наистина направят нещо по въпроса (не само с некролозите ами за всички тия "реклами" на А4) и регламентират нещата, че е ебати кочината навсякъде; бях гледал един документален... репортаж, за това как от катедра "Плакат" на НХА пробиват дупка в стена, облепена с плакати, с широчината и дълбочината на юмрук.

Никакви християни не сме ние - чисти езичници! Както празнуваме разни християнски празници с някакви езически ритуали, така си погребваме и мъртвите с разни суеверия. Едно от които е и въпросните некрозлози, защото какво ще си кажат другите - тия не го ужавават своя човек, щом не са облепили целия квартал с хартийки на всяка кръгла седмица, месец, година и десетилетие от събитието. Лошото е че утре е края на света, а аз не знам какво да правя - 3 пъти да се въртя в кръг ли, да си плюя в пазвата ли, какво ли.....няма измислени и утвърдени ритуали за край на света Ако някой знае, спешно да ми ги каже какво се прави при такъв народен обичай ....и разбира се да не е по-стар стил

"Първо, няма нужда да се парадира с мъката от загубата" ; "Второ, хаби се напразно хартия, за да съобщим на минувачите, дето им е все тая," "Трето, не стига боклукът по улиците" _______ Тц тц, ти да видиш затормозяващи отживелици за минувачите дето им е все тая. Съобщението в twitter не е боклук и парадиране, съобщението на местата, където е бил този човек - е

Rodrigo Diaz de Vivar | 21.12.201200:48 Това е изтъркано и тъпо.

Абе, в колко часа ще е края на света днес, че имам малко работа още. знае ли някой? Даже по БиТиВи-то не казаха Простаци!

“Манол коленичи пред гроба на жена си, който беше хлътнал през зимата, и почна да го разравя с широкия си нож. А пръстта гребеше с ръце и слагаше до себе си. И разни дребни животинки мърдаха в шепите пръст, а земята все шушнеше нещо. Скръстил ръце, шепнех молитва. Тогава се показа скелетът, ала най-напред се оголиха костите от кръста до коленете и кафявожълтата паница на женската утроба, разтворена, сякаш смазана от тежестта на пръстта. И имаше тя баграта на земята, на още мокра паница от непечена глина. В костите на тая утроба бяха узрели Маноловите синове, тия кости се бяха разтваряли да излезе от тях плодът, за да ги изпълни нов плод. Полека-лека, като милваше костите, Манол ги разкри една по една и накрая извади жълтата мъртвешка глава. И както стоеше на колене на ръба на гроба, така и остана, като държеше в двете си длани черепа на жена си и я гледаше с наведено лице. Тъй беше седял той преди години, та беше държал в дланите си главата на жена си, топлите й длани и тежките й коси. А не се познаваше дали черепът е на стар, или на млад, на мъж или жена, на хубав или на грозен — беше си само една мъртвешка глава. За много глави ще се говори в тия летописи, преди да се напише „амин“, и стояха сега те на раменете на людете, усмихваха се и гледаха. Тогава Манол тихо издума: — Нищо не пише на челото й. А тя казваше, че всекиму пише на челото какво ще му се случи. И като извади бяла кърпа, той почна да измива с мляко кост по кост и да ги бърше, и да ги слага в сандъчето. А в това време се разнесе звънът от камбаните на скрития в гората манастир „Свети Илия“. Едва звънът отзвъня, и кучетата, които лежаха край каменните кръстове, скочиха на крака и почнаха да ръмжат. И се чу тропот на конски копита. И на завоя на пътя се показа Караибрахим, разорителят на долината Елинденя. След него идеха кръволоците му................... ...................................Когато се върнахме при гроба, Манол ме накара да напиша на челото на жена му годините на живота й. А написах с въглен само годината на смъртта й, та сложих кръст, защото, като помисли човек, само годината на смъртта и само смъртта имат значение и само чрез смъртта си людете показват какво струват.”

А аз вървя и ги късам в раздразнение. На мен ше ми съобщават те.

ПРОЧЕТОХ НЕЩО И ИСКАМ ДА ГО СПОДЕЛЯ С ВАС...А ТО Е : Последните три желания,на Александър Македонски: Когато разбрал,че е на прага на смъртта,Александър Велики,свикал своите генерали и им съобщил последните си три желания: ...1.Да се пренесе ковчегът му,върху раменете, на най добрите лекари които са били по онова време. 2.Съкровищата които бил придобил(злато,сребро,скъп- ценни камъни),всичко това да бъде пръснато по пътя към гроба му. 3.Ръцете му да останат пуснати извън ковчега,за да се виждат от всички. Един от генералите,учуден от необикновенните желания,попитал Александър за причините. Александър Македонски,му обяснил: 1.Искам най-видните и добри лекари да вдигнат ковчега ми,за да показат по този начин,че ДОРИ И ТЕ СА БЕЗСИЛНИ ДА ЛЕКУВАТ, ПРЕД СМЪРТТА!!! 2.Искам земята да се покрие от съкровищата ми,за да могат всички да видят,че БЛАГАТА КОИТО ПРИДОБИВАМЕ ТУК.....ТУК ОСТАВАТ!!! 3.Искам ръцете ми да се люлеят от вятъра,за да могат всички хора да видят,че ИДВАМЕ С ПРАЗНИ РЪЦЕ НА ТОЗИ СВЯТ И С ПРАЗНИ РЪЦЕ СИ ОТИВАМЕ ОТ НЕГО„когато свърши за нас НАЙ ЦЕННОТО КОЕТО ИМАМЕ–ВРЕМЕТО!!! ВРЕМЕТО Е НАЙ-ЦЕННОТО СЪКРОВИЩЕ, КОЕТО ПРИТЕЖАВАМЕ,ЗАЩОТО Е ОГРАНИЧЕНО.Можем да правим пари,но не можем да правим ВРЕМЕ.Когато посвещаваме време на един човек,ние му даваме една част от живота си,която никога не можем да възстановим. ВРЕМЕТО Е НАШИЯ ЖИВОТ. НАЙ–ДОБРИЯТ ПОДАРЪК,който можеш да дадеш на някой,това е времето,ТВОЕТО ВРЕМЕ!!!

Преди колко месеца бяха последните избори, а още се ветреят парцаливи и избелели агитационните им материали? Никой от спечелилите и изгубилите не почисти след себе си. Таблата с електромерите са най-грозната гледка по улиците. Удобни са за залепване на какво ли не, но никой не ги чисти. Некрологът е уведомление за кончината на някого и обстоятелствата около погребението му - кога и къде. Лепят се там, където познават покойника. Не пречат. Некролози сме виждали и в Италия, при това с размери А3. Големи и цветни. Според нашето виждане за некролози, чак не личеше, че са това, толкова пищно украсени със снимки и рисунки на цветя бяха.