Всеобщо съгласие цари сред депутатските умове относно едни нови текстове, които да залегнат в "новия" Изборен кодекс. Не са свързани нито с понижаване на прага за преференции, нито с е-гласуването. Свързани са с добрите нрави, за които Тацит казва, че имат по-голямо значение от добрите закони.
Медиите, публикували материал, който накърнява добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите в предизборна кампания, ще се наказват с глоба от 5 до 10 хиляди лева, а при второ нарушение - от 10 до 20 хиляди лева, реши преди ден временната парламентарна комисия. Идеята на ГЕРБ беше подкрепена и от другите партии.
Въпросът е какво смятат за "леке" депутатите. Защото добрите нрави са твърде летливо понятие в днешно време, и се изпаряват в момента, в който пиарите обърнат гръб.
В този случай очевидно се налага да приемем по презумпция, че кандидатите в предизборната кампания имат "добри нрави, чест и добро име" и всичко, което е в разрез с тази хипотеза, ще се наказва.
Защо е включен всъщност текстът? В крайна сметка, в Наказателния кодекс има глава втора: "Престъпления против личността", а в нея раздел VII "Обида и клевета". Достатъчно изчерпателни са, така че подобни текстове в Изборния кодекс са ненужни и излишни.
Освен ако политиците не искат да ни сплашат. Глобите, предвидени в проекта за Изборен кодекс, превъзхождат доста тези в НК.
Вижте сами. Според Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.
Т.е. когато Волен Сидеров нарече журналистите: "Хищници, лешояди, измекяри, проклети да сте!", и да го осъдим, ще получим максимум 3000 лева. Но ако по време на предизборна кампания например някой го запита в кой фризьорски салон си прави така копринено бяла косата, Сидеров може да го осъди за минимум 5 хиляди и максимум 10 000 лева - в случай че публикува въпроса и отговора.
Изглежда политиците по презумпция са се поставили над простосмъртните граждани - и ето ти една неравнопоставеност.
Да си представим още, че на някой Интернет сайт се появи клип с някой човечец, който шмърка кокаин. Заснет от... ами някое ченге, комуто това обстоятелство е станало известно при изпълняване на служебните му задължения.
Отново четем в НК. Чл. 145. (1) (Предишен текст на чл. 145, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.
Но я си представете, че на клипа не е някой неизвестен, а някой нов политик. Веднага следват солени наказания.
"... а чиляк защо живей? За една чест и за едно красно име!", казаше Рачко Пръдлето. Само че вече сме го казвали - политиците ни принадлежат. Точка.
Така че няма добро име, щом може да се изрови уронващо го доказателство. За другото си има НК. А добрите нрави всъщност зависят от това колко дълго може да бъде укривана дадена информация - и какво обяснение ще й дадат.
Спомнете си депутата Владимир Кузов, който получи 3 години условна присъда за хомосексуален контакт с малолетен. Та този Кузов обясняваше, че не бил нито педофил, нито гей - просто объркана сексуалност. Въпрос: кое от тези верни съждения накърнява честта и доброто му име?
