След снега, който в Италия се оказа нещо нечувано, особено в Рим, където вали "само, когато папата умира" или в Неапол, където зимните гуми се продават в Кореком, другата основна тема на Апенините тази седмица са предстоящите парламентарни избори в неделя - 4 март.
На Ботуша обикновено правителствата не изкарват никога пълния си мандат,от предишните избори през 2013 година се изредиха три кабинета, а тазгодишната кампания беше изпълнена с изненади, агресивни сблъсъци по площадите, но и с добре познати стари муцуни, завърнали се на бял кон в политиката.
Като сигурен победител се сочи дясноцентриската коалиция, която според прогнозите ще получи 40% от гласовете. Този резултат обаче няма да е достатъчен, за да се състави ново правителство.
В Италия от 2013 година управлява левицата - Демократическата партия, дошла на власт след краха на правителството на Силвио Берлускони, който си тръгна с подвита опашка след поредица от скандали и съдебни процеси за жени, пищни купони с малолетни леки девойки и данъчни нарушения.
Оттогава десницата се нарои на няколко по-малки партии, които в надпреварата да покажат кое е автентичното дясно (звучи ви познато, нали), се превърнаха в субекти, които само говорят, но никой не се интересува от тях и нямат роля във вземането на решенията.
За да сложи край на тази агония, добрият стар Берлускони реши да се намеси, да остави спокойните си старини в компанията на 30-годишната си нова любов и се завърна на сцената.
Учудващо или не, не се намери никой по-подходящ от 81-годишният ветеран, за да поведе десницата в решителната битка срещу популисткото движение "Пет звезди" на Бепе Грило и вечните врагове от управляващата "Демократическа партия".
Без жена си Вероника Ларио, чийто развод му струваше милиарди, и без любимия Милан, който продаде на китайците, Кавалерът възкръсна от нафталина, готов да покаже, че все още е фактор в политиката. Проблемът е, че заради съдебната присъда няма да може да стане премиер, но той е готов да предложи начело на правителството председателят на европейския парламент Антонио Таяни.
До номинации ще се стигне обаче само ако неговата партия - Форца Италия, получи най-висок резултат на изборите. За момента проучванията потвърждават такъв вариант.
Разбира се, ситуацията не е проста, защото разпокъсаната десница е дала заявка, че ще управлява обединена, но в същото време отделните партии се явяват със свои листи и провеждат самостоятелни митинги.
Другите главни действащи лица вдясно са Северната лига и Фратели д'Италия на Джорджа Мелони, също бивш кадър на Берлускони.
Интересен субект е лидерът на Северната лига - Матео Салвини. От години той се стреми да стане водач на обединената десница като едновременно се прави на радикален - с лозунги да изгоним мигрантите и да отцепим Севера, но когато се налага, е готов на компромиси.
Матео Салвини
Той също има амбиции за премиерското място, но те ще се осъществят, само ако Лигата получи повече гласове от партията на Берлускони. Това е и един от най-големите кошмари на Брюксел, защото Салвини се обявява за махане на еврото и нови отношения с ЕС.
Неслучайно и председателят на ЕК Жан Клод Юнкер се обяви за правителство, което ще продължи ролята на Италия като централен играч в Европа, който споделя нейното общо бъдеще.
Elections are a moment of democracy. On 4 March the Italians will go to the polls. Whatever the outcome, I am confident that we will have a government that makes sure that #Italy remains a central player in #Europe and in shaping its future. https://t.co/EnwXVgOfVS
— Jean-Claude Juncker (@JunckerEU) February 22, 2018
Кои са останалите?
На второ място в проучванията е движението "Пет звезди" на Бепе Грило с близо 27 процента от гласовете. От десет години на политическата сцена, с много популизъм, те успяха да постигнат добри успехи в местните избори и взеха кметските места в Торино и Рим.
Но управлението им в столицата се оказа пълен провал, кметицата Раджи е разследвана от прокуратурата, а кандидат-депутатите им нямат опит.
С няколко процента пред тях е лявоцентриската коалиция, в която участва Демократическата партия с лидер Матео Ренци. Те понесоха негативите от настоящото управление и трудната икономическа ситуация, през която минава Италия. Да си намериш работа в София е много по-лесно, отколкото в Рим, особено ако си млад човек.
Италия като Германия?
Често се обсъжда вариантът - широка коалиция по немски модел - между Форца Италия на Берлускони и Демократическата партия. Дали вечните врагове ще обърнат гръб на разногласията в името на стабилността и как ще приемат това избирателите им е рано да се каже. В такъв случай коалициите ще се разпаднат, а Берлускони ще трябва да сподели отговорността заедно с Матео Ренци.
Изборите в Италия се очаква да потвърдят и друго явление, често срещано напоследък в Европа. Най-малко 40% от имащите право на глас няма да отидат до урните, защото смятат, че политическата класа е паднала до много ниско ниво - вместо програми се изваждат стари скелети от гардероба, демонизират се опонентите и се играе със страховете на хората.
А в Италия това са мигрантите, тъй като страната е входът на Европа за идващите от Африка, от 2014 година оттам са минали 600 хиляди бежанци. Предизборната кампания бе характеризирана и от много насилие и сблъсъци по площадите.
В родината на фашизма, сто години по-късно, когато традиционната десница отдавна се отказа от фашистките корени, днес е модерно да си фашист, особено в някои младежки среди.
Новите фашисти са малко странни - антисемити, те мразят мигрантите, но едновременно се обявяват против абортите и съжителството на семейни начала. Искат икономически мерки в полза на най-бедните италианци, но само на италианците.
Демонстрация на италиански неофашисти - да си фашист е модерно
Само за последните месеци на сметката им са записани окупиране на сгради, вандалски актове, нахлуване в телевизионни студия, побоища. А сбиванията с левичарите са нещо нормално като юмруците, разменяни между футболните фенове на Рома и Лацио.
От другата страна са новите комунисти - другата притегателна сила за италианските младежи. Левицата в Италия не спря да обяснява колко лош е фашизмът, а отсреща отговаряха, че Мусолини е най-великият италианец и напомняха колко булеварда и социални придобивки е осигурил.
Митинг на комунистическата партия
Истината е, че Италия се радикализира все повече. Според анализаторите това се дължи на безработицата и на икономическата криза, но всъщност политическите партии използват тази реторика на омразата, защото хората се хващат. Никой обаче не говори за истинските проблеми - за тяхното решаване липсват идеи и стратегии.
Затова няма да е новина, ако изборите на 4 март са просто прелюдия към нови избори, а правителство така и не се състави. Италианците и преди са го играли този филм, в крайна сметка от Втората Световна война насам в Рим са се изредили цели 64 кабинета.
