Дълбоководната експедиция на БСП по дъното на електоралното доверие приключи с напразен опит за изплуване на повърхността на политическата сцена. Вместо да даде сигнал за съживяване, червената подводница отново заора в пясъка.
Докато социолозите измерват рекордно ниски нива на доверие в най-голямата лява партия, ръководните й кадри продължават да излъчват объркани сигнали от огледалния си свят.
Кристиан Вигенин обяви БСП за партията на бъдещето. Антон Кутев обвини медиите за управленския провал на Орешарски. Но хитът на сезона беше дуетът на Мая Манолова и Кирил Добрев, които обявиха старта на "МОЛ за идеи" - нещо като риалити-кастинг за комсомолски дарования, нещо като социалистическа Евровизия, нещо като Кореком за политика.
"Позитано" търси талант
"Нарекохме проекта за разхерметизиране на БСП "Мислещи, Образовани, Лидери" - МОЛ. Мол е най-търсената дума в интернет. Това е игра на думи. Идеята ни е да разширим периферията на БСП и да се обърнем към младите", така Манолова и Добрев рекламираха изобретението си, докато сглобяваха в ефир умален модел на социалистическия тинк-танк от кубчета детски конструктор.
Криейтивът никога не е бил стихията на БСП. Но ако оставим настрана двусмисленото послание зад метафората на универмага за комерсиална идеология, кампанията "Стъклен дом - Бузлуджа" дори не е смешна.
На родна почва риалити-форматът вече произведе печален резултат - България без цензура, чиято единствена цел беше да послужи като политически аватар на спонсора си. Веднага щом конфигурациите във властта се преподредиха, шоуто на Николай Бареков падна от екрана, а след него остана цял списък с нелепици като безплатни зъби за пенсионерите, таблет за всяко дете, връщане на казармата и държавно-гарантирани 1 милион работни места.
Отделен въпрос е, че за разлика от развлекателния бизнес политическите кастинги са откровена покана за корупция. Именно подобна схема беше описана от служебния вътрешен министър Йордан Бакалов като параван за купуване на гласове преди парламентарните избори.
По-притеснителното е, иновацията на Манолова и Добрев е тъжно самопризнание за липса на собствен идеен потенциал.
Просто по света няма уважаваща себе си партия, която да прави политика на ишлеме и да очаква широка подкрепа на електоралните маси. Няма партия, която да не знае защо иска властта, а ако я вземе - какво да прави с нея.
Когато падна БСП
Половин година след безславния край на кабинета Орешарски и половин година преди ключовите местни избори, единственото послание, което БСП смогва да генерира, е пълното организационно безсилие.
Най-голямата лява партия няма собствена позиция по нито една от ключовите дискусии от последните седмици. На кого говори БСП - на работниците? На пенсионерите? На майките? На социално-слабите? На недоволните от управлението?
Истината е, че БСП няма нищо общо със социализма още от времето, когато България граничеше на изток с Красимир Премянов. БСП изгуби лявото си алиби още когато връчи управленския си мандат на Пламен Орешарски. След което срути идеологическата си фасада в момента, в който номинира Делян Пеевски за председател на ДАНС. Унижението на миньорите от Бобов дол (в кюстендилския МИР на Мая Манолова), притиснати по синдикално-корпоративен път да гласуват за БСП на Евроизборите беше последният сърдечен тон.
БСП липсваше в дебата за социалната реформа, който беше затворен в рамките на управляващата коалиция. БСП липсваше и в дебата за здравната реформа, която напомпа общественото одобрение за Петър Москов и легитимира ДПС като опозиционен фактор. Участието на БСП в дебата за проблемите в образованието се сведе до поисканата оставка на министър Тодор Танев (при това не заради политическа несъстоятелност, а заради дръзновението му да оспори научния принос на Асен Златаров).
Освен че не може да се включи адекватно в обществения разговор, БСП не може да генерира нито една собствена тема от национално значение.
При това - на фона на парламентарна конфигурация, която поставя партията в удобна позиция да се разграничи от ДПС и Атака, и да оползотвори потенциала си на единствената системна опозиция на четвъртитото мнозинство.
Другари, къде сбъркахме?
Може би най-красноречивият пример за кризата на Столетницата дава отговорът на един прост въпрос: как би изглеждало "правителството в сянка" на БСП?
Кой може да изкове насрещните политики на левицата? Страшилището на банковата система Румен Гечев? Трансформаторите на газпромовското законодателство Таско Ерменков и Явор Куюмджиев? Рупорите на кремълската правда Николай Малинов и Страхил Ангелов?
Няма нищо случайно в 11-те процента електорално "доверие" в Българската социалистическа партия. На фона на тази банка кадри дори пословичната "тежка артилерия" на ГЕРБ изглежда като джентълменски клуб.
Още по-голяма грешка беше медийната ексхумация на Матросовците от времето на Орешарски, които изчерпаха лимита на обществена поносимост още през лятото на 2013 г., и към днешна дата по нищо не личи да са преосмислили чугунената си диалектика.
Показателно е, че самият партиен лидер блести с отсъствието си от публичния дебат. Михаил Миков пое партия в полуразпад, колкото да се опита да озапти войната на лобитата в БСП, в резултат на което успя да настрои в единен фронт несъвместими доскоро противници от младата и старата номенклатура - и "милионерите", и "фараоните" обявиха джихад на председателя, след като бяха отлъчени от тясното партийно ръководство.
Според последното изследване на "Алфа Рисърч" личният рейтинг на Миков е с няколко пункта по-висок от електоралната тежест на цялата партия. Днес обаче острието от златните години на левицата просто вдигна ръце от "Позитано" 20.
Вместо него - не кой да е, а Сергей Станишев отново дава тон за бойна песен на червения партиен актив. Същият отговорен другар, който за 13 години начело на социалистическата партия я доведе до историческия срив, отново кове опорните точки на левицата с едно наум - да легитимира кандидатурата си за нов мандат начело на Партията на европейските социалисти.
Заветът на Станишев
Идват местните избори и болезнено упражнение за апарата - разпределение на листи и номинация на кандидати за кметове. През 2011 г. в дълбока опозиция БСП успя да вземе няколко областни града и десетки по-малки общини. Сега, година след края на фиаското Орешарски силите на левицата няма да стигнат доникъде, ако продължава по същия начин.
Пораженческият дух лъха дори от брюкселския агитпроп на Станишев.
"Няма писано правило, че следващият кмет на София, Пловдив, Варна ще е от ГЕРБ; или че следващият президент ще е настоящият премиер", обяви той в събота и без да иска, сам издаде дефекта на управленския си мироглед.
Целта не е партийна победа, целта е минимални щети. Активният елемент не е собствената му партия, а политическият опонент. Триумфът няма да е личното постижение, а провалът на противника.
