Въпреки че електоратът се мобилизира с поезия, нацията се управлява с проза. Това твърде често напомняше Хилъри Клинтън, докато се състезаваше с днешния американски президент Барак Обама кой да стане кандидат-президент на Демократическата партия .
Прозата настъпи. И за Обама, чиято здравна реформа и растящата над 10% безработица заради рецесията вероятно ще коства куп места на демократите на изборите за губернатори и Сенат тази година. И за Бойко Борисов - пак поради същите причини.
Тази българо-американска аналогия се налага не само защото ГЕРБ ползва в предизборната си кампания лозунга на Обама: „Да, ние можем", заявен в прочутата му реч в Ню Хемпшир през януари 2008 г. На българска почва изразът придоби доста по-голяма категоричност: „Да! Ние можем!" и „Да докажем, че България може!".
От тази и от другата страна на океана двамата лидери - и партиите им - със заявки за можене, са изправени пред бягане с препятствия и маскирани клопки.
Само че на премиера му е по-тежко - въпреки че местните избори в България са през 2011 г. Здравната и пенсионната реформа не са започнати, икономиката ни никаква я няма, не можем да печатаме левове както се въртят печатниците за долари, и няма зад гърба си подкрепление като Демократическата партия.
Обама има "оправдание" - за него вече прогнозираха, че може да остане в историята като най-левия демократ.
Борисов дойде на власт с дясна политическа подкрепа и електорат, вариращ в толкова голям диапазон, че е чак аморфен. Победата му може да се изрази с две думи: любов на талази, придошла особено след придобилото публичност изявление на Доган.
И при първите трудности талазите се оттеглят - пак на талази. И се вижда голата проза.
А на Бойко Борисов му се налага в движение да структурира партия, да създава управленски екип, който да е ефективен, и едновременно с това да взема решения в най-трудните в най-новата история на България времена - след мораториума на Луканов, падането на кабинета Виденов и налагането на валутния борд.
Огледайте се - няма кой да замести Борисов. На резервната скамейка край българската политическа сцена седят само опропастили се и оцапани хора. Съвсем очевидно е, че никой от тях няма не само желание, но и възможности да премине в игра. Но пък ловко, и не дотам ловко, се възползват от всички политически дивиденти, които им осигурява престоят извън битката.
В момента България не се нуждае от експертно правителство, а правителството се нуждае от експертна помощ и подкрепата на гражданите си. А едва ли някой скоро ще иска да узнае какво таят в банките си кадри БСП, ДПС и НДСВ - пакетирани или поотделно. Тяхното управление минира не само пътя за настъпление на държавата, но и пътя й за отстъпление.
Така че ако Борисов и правителството искат да продължат напред, ще трябва да разчистят като сапьори още много пътища пред себе си.
Обама обедини огромен брой гласоподаватели около идеята си за промяна. Борисов - също.
Но промяната, която ни обеща преди изборите, не означава само възход. В България означава и чистене - от съдебната система и нататък по всички канали.
В позабравения стил на американските демократи след Втората световна война Борисов водеше кампания „в името на народа" и срещу "груповите интереси", срещу привилегиите на елитите. Така ни стана ужасно симпатичен - на обикновените хора. Сега същите тези обикновени хора негодуват защо този народен човек - премиерът, иска да прави такива ужасни неща като замразяване на заплати и вдигане на ДДС например?!
Няма друг изход. Да, мерките АнтиКриза закъсняха - и за това вероятно Симеон Дянков и т.нар. икономически и финансов мозъчен тръст на ГЕРБ трябва да си понесат отговорността. Така или иначе доходите на повечето българи ще се свият. И от това партии извън играта като ВМРО и сие няма защо да ни припомнят за себе си.
По време на кампанията си Обама беше критикуван, че разчита само на реториката, че е „ловък празнодумец", чиито послания нямат реална тежест. Наред с това го обвиняваха, че не е наясно как функционира държавният апарат.
Борисов е обвиняван в същите „грехове". И той, както и Барак Обама, се учи да управлява в движение.
И не се отказва. Така че да подкрепим лидера - в този момент имаме само него.
