Каквото ни образованието, такива му и "хонорисите" - доктори без кауза, каза един приятел по повод случката на деня. И нейните герои - футболната звезда, успешен бизнесмен и изгряващ дипломат Христо Стоичков и докторът по социология, авторитет в своите среди - и не само сред демоскопите, бивш вече преподавател и очевидно не-привърженик на властта Цветозар Томов.
От официалната церемония миналия петък в ПУ, натъкмена като за сватба - в 11 часа на 11.11. 2011 г., отсъстваше този министър, който по право трябваше да бъде там - министърът на образованието и науката Сергей Игнатов. Очевидно не е могъл да понесе тази гавра, както смятат някои, извършвана над всички хора със заслужени - и незаслужени - титли и открития в различни полета на науката. Не може и да я спре - висшите учебни заведения са автономни.
Стоичков има право на подобно звание - то се дава за заслуги. Например Великотърновският университет направи доктор хонорис кауза руския премиер Владимир Путин през 2009 г. За заслуги към България. Странно, ако Големият шлем се брои за заслуги, то защо всъщност си ги плащаме... Никой от преподавателите обаче не напусна ВТУ.
Ако университетът в Пловдив е решил да се разплати за спортния си комплекс, за който Стоичков съдействал, да беше го кръстил на негово име. В САЩ например, при лични дарения на бизнесмен или корпорация за университетите, кръщават зала, библиотека, кампус, лаборатория на тяхно име.
Разликата е, че спортният комплекс се плаща с парите на всички нас, данъкоплатците. Сумата не е малка - 4 милиона лева. Беше обещан на студентите в Пловдив при срещата им с премиера Бойко Борисов на 18 май. Излиза, че Борисов би трябвало да стане "доктор хонорис кауза". В едно изявление финансовият министър Симеон Дянков отбелязва заслугите на Стоичков: "Той непрекъснато ми напомняше за ангажимента и Министерството на финансите отпусна нужните средства".
Как точно е решено в "Паисий Хилендарски" да има такъв комплекс, историята мълчи. Сигурно е заслуга на Стоичков. А как са избрани строителните фирми - има ли някой заслуги за това.
Да признаем на почетния консул в Каталуня заслугите. Толкова ни е радвал като българи с футболните си достижения. Доц. Цветозар Томов не е прав, като казва, че той е неук и необразован човек. По неговите критерии - може би. Успехите в спорта, както и навсякъде другаде, идват с труд, лишения, самоконтрол и дисциплина. Би било редно един професионалист да го признае на друг.
А с живота си Стоичков се е справил повече от добре. Правил е това, което е обичал и можел да прави - футбол, благодарение на човека, открил таланта му като момче, Пената, и на оная държава, която полагаше грижи за деца със заложби. Колко хора имат щастието да работят това, което обичат да правят? И да спечелят по този начин парите си.
Гъвкаво и умело управлява капиталите си, благодарение на многобройните си връзки и контакти. Да, той е успял човек. На какъвто и английски език да говори, ще бъде разбран.
Проблемът в скандала, който нямаше да е скандал, ако Цветозар Томов не беше напуснал Пловдивския университет, защото за церемонията се знаеше отпреди месец, е лакейщината.
В страна като България, където в бюджета се дават най-много пари за полицейщина и военщина, а не за образование и култура, един творчески съюз предложи премиера Бойко Борисов за почетен художник, а министърът на културата Вежди Рашидов извади някакви аргументи за целта.
Без да покаже ескизите, които Борисов нахвърлял на заседания на Министерския съвет. Можело да струват колкто Пикасо, каза Рашидов. Ами да ги продадат на благотворителен търг, та най-сетне да съберат пари за сносен ремонт на зала "България" (и тоалетните й).
Това "окултуряване" на публични личности на фона на деградацията и лумпенизирането на голяма част от българите е жалък кич. Най-жалкото в тези историйки е, че хора, които живеят от изкуство - и наука, не някакви си "ритнитопковци" го правят. Нещо като опитите да се изкара Бай Тошо като една ренесансова личност на соца, отворен към Запада, страхотен ум, гъвкав дипломат, абе както да говорим - един непризнат балкански Чърчил.
Защо тогава БФС не направи Бойко Борисов свой пожизнен почетен председател. Никой не би се изненадал. Това би му отивало повече от почетен художник. Или на Съюза на българските журналисти (СБЖ)...
Тези историйки ми напомнят една друга* - как преди повече от 60 години, когато народната власт се самонастанявала в домовете на "враговете на народа", придворният писач на партията и Политбюро Орлин Василев изнесъл пет персийски килима от дома на пребития до смърт художник Райко Алексиев. "Няма да ги върна, защото ще си оголя къщата, аз съм свикнал с тези килими", казал Василев на Иван-Асен Георгиев. (Свикване в рамките на няколко месеца?)
Кой не обича да ходи по дебели килими и да се прави на духовен аристократ.
Но - за каузите и за университетите. Да бяха дали такива звания на всички онези момчета, които бяха Стоичков и другите, през 1994 г. Преди да ги видим в последващото им битие.
Да бяха изчакали, за да видим как ще спази Стоичков обещанията, които даде като почетен консул на България в Каталуня.
Това ли е идеята и за Стоичков? В новото му амплоа на активист на ГЕРБ - досега винаги се е пазел да афишира по-тесни пристрастия към една или друга партия - и дипломат, докторството си е, абе... друго си е.
Всъщност г-н Христо Стоичков съвършено няма нужда от "доктор хонорис кауза". Защо ли тогава я прие...
*Случката е описана в документалния роман на Ивайла Александрова "Горещо червено", изд. 2003 г.
