Иван Костов: Демокрацията, която няма свои защитници, загива

"Виновен до доказване на противното" - това заглавие може би щеше да приляга повече на "Свидетелствата за прехода" на Иван Костов, мемоарната книга на бившия министър-председател (1997-2001).

"Свидетелствата" заслужават да се прочетат и от симпатизантите, и от необратимо разочарованите; и от автентичните носители на синята идея, и от новите претенденти за нейни наследници.

Най-вече, заслужават да бъдат прочетени от пораснали деца на прехода, от чийто собствен избор днес зависи управлението на България.

Ако презумпцията за виновността на Костов датира още от преди 20 години, а опитът за лидерски реванш след 2003 г. послужи само като утежняващо вината обстоятелство, "Свидетелствата" вероятно може да се четат и като финална пледоария на бившия премиер пред историята. Но тя е и опит за повдигане на дебата за прехода отвъд нивото на идеологиите, към нивото на обективните факти.

Макар да представляват опис на 10-годишна спирала от държавни кризи, които периодично зануляваха оскъдното посттоталитарно състояние на милиони семейства, книгата се базира на една оптимистична теория: България може да се справи с всяка катастрофа, когато мобилизира смелостта, силите и експертизата на нацията си в защита на демократични ценности.

- В "Свидетелства за прехода" посочвате, че неизвършената декомунизация е "грешка и безсилие с трагични последици" за сметка на поколението, родено между 1980 и 1990 г. Смятате ли, че демокрацията в България рискува да се окаже обратим процес в обозримо бъдеще?

- В доклада си за 2018 Freedom House - "Nations in Transit" определя българската демокрация като полу-консолидирана, което означава, че при вредно външно влияние може да бъде компрометирана напълно.

Историята ни учи, че обществено устройство, което няма свои защитници, се изражда или напълно загива. Българската, а същото се отнася и за европейската демокрация, ще просъществуват само ако бъдат отстоявани от гражданите.

- Ако Конституцията от 1991 г. (и нейните тълкуватели) не позволяваше подвеждане под отговорност на извършителите на политическите убийства по време на комунистическия режим, защо не бяха осъдени икономическите престъпления на бившата номенклатура и повторния фалит?

- Този въпрос следва да се отнесе към съдебната власт. Многобройните сигнали и факти, които предостави изпълнителната власт през 1997-1999, не доведоха до обвинения или те бяха направени така, че да не издържат пред съда, или самият съд опрости извършените деяния, като например тези на банкерите и кредитните милионери.

- В „Свидетелствата" се дава детайлна оценка на целия процес на приватизацията, вкл. на казуси като "Кремиковци", "Балкан" и др., но е пропуснато да се споменат имената на успешно продадените големи дружества, които съществуват и до днес. Кои добри примери на процеса по приватизация бихте посочил?

- Такива са Нефтохим - Бургас, КЦМ - Пловдив, „Средногорие мед" - Пирдоп, „Арсенал" - Казанлък, „ЗММ" - София, „Горубсо" - Мадан, Рудозем, Кърджали, „Златни пясъци" - Варна.

- Защо не успя да се реализира приватизация на „Булгартабак" и БТК във Вашия мандат - съжалявате ли за това?

- Настоявах за приватизацията на БТК и убеждавах вицепремиера Петър Жотев, че след нас компанията ще бъде продадена на много по-ниска цена, както и стана. Той имаше своите колебания и аргументи и затова не се реши.

„Булгартабак" не беше приватизиран заради натрупаните в годините много тежки и трудно решими социални и регионално-икономически проблеми.

- Как отговаряте на критиките заради дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия при приватизирането на "Марица Изток" 1 и 3?

За тези договори трябва да отговори г-н Милко Ковачев, който ги е подписал в годините след 2001.

- Споменавате, че в СДС е имало изрична забрана за висши кадри и техните семейства да участват във фирми, и въпреки това назовавате конкретни свои съпартийци, които са се включили в приватизацията. Защо партията не ги отстраняваше от ръководството си или от правителството, веднага щом тази забрана се нарушеше?

- Това е един от тежките въпроси, който стана актуален в края на 1999 и в останалата част от мандата на ОДС. Затова остана извън полезрението на тези Свидетелства.

- Беше ли някога СДС „партията на Костов"?

- Отговорът на този въпрос също е извън обсега на книгата ми, но ще отговоря.

Никога не съм възприемал партията СДС така. Затова поех отговорността за загубата на изборите в 2001 и подадох оставка.

- С какво помагаше и с какво пречеше на управлението митът за „Командира" между 1997-2001?

- Всички, които са работели с мен, могат да потвърдят, че се вслушвам в събеседниците си, особено с тези от екипите, с които съм работил. Реализирал съм без колебание техните добри идеи като свои. Т.е. това е мит. Пречеше, защото цялата отговорност бе търсена и накрая - стоварена върху нарочения „командир".

- Как си обяснявате, че от над 200 имена на висши държавни служители, описани в доклада на Национална служба „Сигурност" от 1999 г. заради съмнения за корупция, не се стигна до нито една осъдителна присъда?

- Те не бяха преследвани от следващите власти и те дължат отговор, защо не са го направили.

Моето предположение е, че не са били важни политически и затова извършените от тях нарушения са били използвани, за да бъдат поставени в зависимост.

- "Основната слабост, която не позволи да възпрем и изолираме противниците на прехода, бяхме ние самите със своята неподготвеност и непрофесионализъм както в сектора на сигурността, така и в този на политиката", пишете в книгата си. Как оценявате факта, че дори 30 години след разпадането на тоталитарния режим част от младите кадри за службите за сигурност се обучават в университети под ръководството на хора, принадлежащи към структурите на ДС?

- Оценявам тази практика като саморазрушителна.

- Споменавате Симеон Сакскобургготски в мемоарите си два пъти: веднъж като "кръстник" на коалицията между Ахмед Доган и Димитър Луджев, и още веднъж, задочно, чрез цитат от бащата на Илия Павлов, според когото той е очаквал "с нетърпение идването на Симеон Втори". Какво беше отношението Ви като председател на СДС спрямо Сакскобургготски, преди той да се включи във вътрешната политика? Имахте ли лични срещи с него преди изборите през 2001 г. и какви са впечатленията Ви от тях?

- Три пъти, но това е мимоходом. Този въпрос излиза от периода, за който свидетелствам. Ще разкажа, ако се осмеля да пиша отново.

- Кои бяха тайните герои на прехода и на реформаторското движение? Кои от старите забравени лица на СДС бихте искали да се познават много по-добре от съвременното поколение?

- Светослав Лучников, Илко Ешкенази и Сашо Божков.

- Кой е съветът, за който съжалявате, че не послушахте между 1997 и 2001 г.?

- Политиката е колективно усилие. Винаги се предлагат различни решения или варианти на едно решение. Да приема въпроса означава да представя нещата така, като че ли аз съм вземал решенията, а другите са ме съветвали. Не бе такъв начинът на правене политика в СДС.

- Казвате, че успехът на СДС е дошъл тогава, когато сте опитали да го превърнете в защитник на демокрацията, който „не прокобва, не заклеймява, не отблъсква хората", а дава оптимистичен изход за България. Какво попречи на партиите-наследници на СДС да пресъздадат този оптимистичен изход след 2001?

- Пречи им това, че не са наследници. Не са последователи. Не са защитници на реформите от 1997-2001.

Много често са яростни техни критици. А най-често се стремят да се разграничат. Върху каква основа ще дадат оптимистичния изход за България? На базата на стореното от НДСВ и ДПС, от Тройната коалиция или от ГЕРБ? Боя се, че на тази основа оптимистичен изход за страната не се вижда.

- Когато Конрад Аденауер става канцлер на Германия, е на възраст от 73 г. - с три години по-възрастен от Вас днес. В този смисъл, още ли вярвате, че „не е редно от един възрастен човек да се иска да се занимава активно с политика"?

- Той е бил адвокат, съдия, 16 години кмет на Кьолн - един уреден по немски стандарт град още по онова време. Влиза в германската политика наистина късно, но без да е преживял 24 години като мишена на своите противници.

Боя се, че още преди да ги направя моите 70 години, съм с много по-малко физически и душевни сили от великия канцлер на неговите 73.

* Въпросите за интервюто са изпратени по пощата.