Всеки получава своите 15 минути слава. За Цветан Цветанов историята направи компромис.
Вторият човек в йерархията на ГЕРБ оцеля в първите редици на националната политика в продължение на десетилетие - едно безкрайно бавно, кризисно, турбулентно и тежко амортизиращо десетилетие. И това не е никак малко постижение.
На инат и с доста усилия, бившият оперативен помощник в МВР Цветан Цветанов успя да "надживее" политически и институционално вечни фактори от ранга на Първанов и Станишев, Доган и Местан, Костов и Кунева. Не се наложи да чака твърде дълго край брега на реката, за да види как Дянков и Фидосова се понасят по течението.
Онзи, когото подигравателно наричаха "формалния лидер на ГЕРБ"* през 2006 г., сега притежава фактически контрол над вътрешните структури на партията, над реденето на листите, над дневния ред в Народното събрание и над кметовете на 130 от 264 общини в България.
Цветанов надживя в активната политика двама президенти и две оставки на Борисов, два комплекта ръководства на БСП и цялата съвкупност на т.нар. автентична градска десница - онази, която навремето имаше достатъчно влияние, че да спира ГЕРБ от членство в ЕНП.
Организираната машина за избори на Цветанов, създадена по негов образ и подобие, привлече първо по-амбициозните подготвени кадри на СДС и ДСБ, след тях асимилира и по-голямата част от синия електорат, накрая - и клиентелата.
Символичното окончателно претопяване на стария СДС в ГЕРБ (с включването на Александър Йорданов в листата) можеше да бъде зенитът в кариерата на Цветанов. Само че съвпадна със залеза му.
Зам.-председателят на ГЕРБ надживя три тежки съдебни процеса с обвинения в злоупотреба с власт. Надживя войните на МВР с групировките за отвличания и поръчкови убийства. С цената на големи репутационни щети успя да надживее цял куп ченгеджийски активни мероприятия с магнитуда на "Костинбродската афера".
Надживя най-стръвнишкото противопоставяне между ГЕРБ и опозицията през 2009-2013 г.
Не си отиде, когато четеше СРС-стенограми срещу обвиняеми лица от трибуната на Народното събрание. Не си отиде след поредицата по-малки и по-големи полицейски гафове, част от които сега се връщат за сметка на държавния бюджет с присъдите в Страсбург за нарушени човешки права.
Не се наложи да се оттегли от политиката след признатите от самия него опити на Делян Пеевски да търгува с влияние в кабинета му в МВР през 2009 г. Не си отиде заради спорните назначения в съдебната власт и Конституционния съд през първия мандат на ГЕРБ.
Не си отиде и заради натрупания куп от некачествени закони в 43 и 44 Народно събрание, които се връщат, ремонтират и дописват през месец. За нито една от тези слабости не му беше потърсена отговорност нито от страна на Бойко Борисов, нито от страна на електоралното ядро на ГЕРБ.
Цветан Цветанов успя да надживее собствената си трансформация от "щит и меч на партията", с когото бяха немислими преговорите за политическо сътрудничество, до естествен балансьор на плаващите мнозинства в Народното събрание и звероукротител на управляващата коалиция. И точно тогава провалът му дойде изневиделица.
Парадоксално, способността му да оцелява в безнадеждни ситуации се превърна в порок.
Подведен от безкритичната лоялност на подчинения му партиен апарат, Цветанов стигна до лъжливото усещане за политическо безсмъртие, до заблуда за професионална непогрешимост. Хюбрис.
Дори в едночасовата си прощална пресконференция Цветан Цветанов не намери за необходимо да признае нито една своя неправилна постъпка, не показа следа от разкаяние за каквото и да е. Не отговори на нито един конкретен журналистически въпрос, но и не отрече с документи нито едно от твърденията в медийните публикации относно имотните му сделки.
Всъщност, точно това беше грешката му в подхода към скандала с апартаментите - а Цветанов имаше възможност да го омекоти още преди той да излезе наяве. Вместо това подцени легитимния обществен интерес, подцени служебното си задължение да спазва елементарни стандарти за отчетност, подцени нетърпимостта на масовата публика към придобивките на принципа "Силно наш човек".
Раздялата му с властта, натрупвана и култивирана повече от 10 години, премина през петдневна агония: отричане, гняв, пазарене, отчаяние и изключително трудно примирение със загубата.
За човек с амбицията на Цветанов съвсем не е лесно да се откаже от позиции с ключово значение, които досега сякаш са му се полагали по подразбиране: депутатски мандат, лидерство на най-голямата парламентарна група, председателство на вездесъщата Комисия по вътрешна сигурност, която му даваше контрол върху всяко следващо ръководство на МВР.
Разбира се, оставката му от Народното събрание не означава предсрочно пенсиониране от политиката.
Напълно възможно е той да се върне в парламента още следващия понеделник, например в качеството си на сътрудник (по подобен начин Румен Петков дирижираше парламентарната група на АБВ между 2014-2017, без да има депутатски мандат).
Но мрежата от процедурни конци е изпусната. Рискът от демобилизация на парламентарния актив е много голям. Прави са Валери Симеонов, Волен Сидеров и Красимир Каракачанов да се опасяват, че оттук нататък Народното събрание "ще работи трудно, ако въобще работи".
Безславното състояние на законодателната група на ГЕРБ, с липсата на силна юридическа компетентност и способност за справяне в автономен режим, е пример за стратегическа грешка на тандема Борисов-Цветанов, заложена още при реденето на листите през 2017 г. Впрочем, на мястото на основния двигател в ПГ на ГЕРБ сега влиза 27-годишен състезател по мотокрос.
Колкото до последиците за Борисов, с оставката на Цветан Цветанов падна последната защитна стена пред неговата лидерска фигура. Интересно би било да отговори и кога самият той е разбрал за новите апартаменти на съпартийците си и техните "кумове и сватове", за които с право казва "Отвратихме хората".
Оттук нататък няма кой да поема от негово име нови и нови болезнени политически удари - нито Цвета Караянчева, нито Даниела Дариткова, нито Менда Стоянова или Данаил Кирилов са способни да отразяват всекидневните разигравания на терена по начина, който го правеше досегашният председател на ПГ на ГЕРБ. Дума да не става за водене на сложни преговори с партньор като ДПС. Падна и щитът пред всички останали второ- и третостепенни фактори в ГЕРБ, които са градили свои схеми на влияние по модела, допуснат от централното партийно ръководство.
Все по-трудно става прикриването на умората от властта. Все по-сложно става удържането на досадата на мнозинството от гласуващите хора, когато за десета поредна година им се предлага "още от същото".
При това положение, предсрочните избори изглеждат неизбежни след 26 май. Европейските избори ще бъдат решаващи не само за коалицията зад кабинета "Борисов" - те ще са микро-вот на доверие за Цветан Цветанов. Ако успее да увеличи значително разликата на ГЕРБ пред БСП, напълно възможно е да бъде възнаграден не само с нов часовник, а и с нов билет за Народното събрание. При неговата силна амбиция и "спортна злоба", няма съмнение, че опитът за реванш ще бъде агресивен.
Само че пропуснатата възможност да признае грешката си на глас поставя под съмнение шанса му да се върне на държавна служба с възстановен кредит на доверие.
* Старото законодателство не допускаше кметове на общини да бъдат и председатели на политически партии - поради тази причина през 2006 г. Бойко Борисов не можеше да бъде избран за лидер на собствената си новосъздадена партия ГЕРБ. Първият председател в историята на ГЕРБ всъщност беше Цветан Цветанов.
