Традициите не са това, което бяха.
Местни избори 2015 са живото доказателство. За първи път "шоуто" на вота беше откраднато и тотално заглушено от волен или неволен страничен шум.
Нямаше триумфални пресконференции в нощта на изборите, дори Кючек на победата нямаше, а съдейки по шума от зарята - най-големият герой на кметските избори беше Ценко Чоков от Галиче.
Резултатите от изборите на 25 октомври обаче си заслужават внимателния преглед - особено поради факта, че за 1/2 от общините битката все още не е приключила.
Какво спечелиха и какво загубиха четирите най-големи политически сили в страната? (тук можете да видите анализите за БСП, ДПС и Реформаторския блок).
Какво спечели ГЕРБ:
1) Това вече е национална партия
Над 60 кмета, избрани от първи тур (23% от всички общини в страната), силно присъствие не само в София, но в голяма част от най-големите градове - такава е равносметката на ГЕРБ от изборите в неделя.
Варна, Благоевград, Велико Търново, Русе, Стара Загора, Ямбол, Банско, Смолян, Казанлък, Поморие, Панагюрище и др. са показателни в това отношение.
Преди четири години ГЕРБ излъчи техните градоначалници с доста труд и то - от втори тур. Хора като Даниел Панов, Атанас Камбитов, Живко Тодоров, Николай Мелемов, блеснаха благодарение на "отразената светлина" на Бойко Борисов и инерционния партиен вот.
Сега всички те могат да се похвалят със стабилни и сравнително лесни победи за втори мандат.
2) Най-добрата защита е атаката
Няма нито една община на ГЕРБ, която да е "сдадена без бой" от първи тур. Почти няма балотаж без участието на кандидат на ГЕРБ. И още нещо: в над 40% от общините с втори тур на кметските избори претендентът на ГЕРБ води във временното класиране пред конкурента си.
3) Войната с феодалите
Едно от ключовите постижения на кандидатите на ГЕРБ е фактът, че успяха да разклатят няколко вечни кметове.
Такива са например Тодор Попов в Пазарджик, Георги Иванов в Хасково, Андон Тотев в Сандански, и др. Не може да се отрече, че отливът на избиратели се дължи и на намесата на медиите и прокуратурата в предизборната кампания - за добро или за лошо.
На места като Сандански и Сливен, например, на помощ на ГЕРБ се притекоха личности като Яне Янев и Йордан Лечков, чиято единствена цел в кампанията беше да атакуват фронтално фаворита и да го принудят да се яви на балотаж. На втория тур ще бъде много по-лесно за претендента от ГЕРБ да обедини целия протестен вот и да събори кмета-феодал.
4) Пробив в тила на врага
Преди балотажа ГЕРБ води и в няколко доскоро непробиваеми червени общини. Напълно изненадващо и без обяснения в Шумен и Търговище действащите кметове от БСП Красимир Костов и Красимир Мирев не се кандидатираха за нов мандат. В Перник доминацията на БСП беше разбита още през 2013 г., когато Росица Янакиева премина в редиците на АБВ и напусна предсрочно поста си заради депутатския мандат.
Каквито и да са обясненията - фактът е, че пред ГЕРБ се откриват опции за завладяване на нови територии, за които досега нямаше собствени сили.
Сред успехите на ГЕРБ е и привличането множество чужди кандидати на своя страна. Вместо да се бори със собствени сили срещу Петър Паунов в Кюстендил, Пенка Пенкова в Лом, Илиян Янчев в Малко Търново или Апостол Апостолов в Симитли, ГЕРБ просто ги привлече под своето знаме.
Дали като независими, десни, социалисти или земеделци - въпросните кметове имат силен потенциал за победа, който беше "прелят" към положителния баланс на ГЕРБ.
Какво загуби ГЕРБ:
1) София не е България
Видя се колебливо представяне в няколко общини с кметове на ГЕРБ, сред които най-видимо е изоставането на Детелина Николова в Добрич. За разлика от 2011 г. когато Николова взе победа още на първи тур, сега гласовете не й достигнаха - и то в конкуренция с кандидат-кмет от Реформаторския блок.
В Плевен досегашният кмет Димитър Стойков изостава от кандидата на РБ Георг Спартански преди балотажа. Ботевград директно беше отписан след скандалите около дългогодишния градоначалник Георги Георгиев (бащата на екс-депутата от ГЕРБ Даниел Георгиев-Малката Тухла).
Дори прокурорското преследване нe спря Георгиев да се яви на изборите като независим кандидат и сега той води на балотажа срещу Иван Гавалюгов от местната коалиция с епичното наименование "ГДБОП" (ЕНП и БНД).
Изоставане има и в десетина по-малки населени места, където силни местни кандидати са успели да вземат преднина пред досегашния кмет от ГЕРБ или негов заместник - например в Симеоновград, Раднево, Етрополе, Своге, Съединение, Ракитово, Червен бряг. Битката за тези общини все пак предстои на 1 ноември, т.е. не е изключено ГЕРБ да си върне позициите от втория опит.
2) Отклонението "Пловдив"
Единственото изненадващо изключение от силната доминация на ГЕРБ в най-големите областни градове е Пловдив. Въпреки сериозните си усилия Иван Тотев не успя да мобилизира подкрепа, която да му гарантира победа от раз. В същото време беше принуден да се бори с доста тежка конкуренция от всички посоки, включително и от страна на доскорошния си съпартиец Здравко Димитров.
Нещо повече - партийният лидер Бойко Борисов демонстрира пренебрежително отношение спрямо Тотев в пика на предизборната кампания, което също изигра роля за вдигането на залозите в Пловдив.
В неделя Тотев поведе с 18% пред Славчо Атанасов, но не бива да се подценява рискът, че опозицията може да се съюзи зад кандидата на ВМРО.
3) Край на градовете-крепости
Най-сериозният проблем пред бъдещите градоначалници от ГЕРБ е невъзможността им да си осигурят пълно мнозинство в общинските съвети. Единствените областни центрове в страната, в които ще има еднопартийно управление, се оказаха Бургас и Габрово.
Дори в София ГЕРБ не успя да спечели мнозинство в общинския съвет, където досега Фандъкова можеше да разчита стабилна партийна подкрепа от 1/2 от членовете на СОС.
Това означава, че въпреки убедителното представяне на кметовете на ГЕРБ, управлението на общините ще зависи от коалиционни договорки на местно ниво.
