Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ела, Батко да ти бие дузпата...

Разбрахме, че Борисов може да бие сервиси и да вкарва дузпи.
Но идва зима, в която гигантския му слалом няма да ни бъде чак толкова забавен...
Снимка: БГНЕС
Разбрахме, че Борисов може да бие сервиси и да вкарва дузпи. Но идва зима, в която гигантския му слалом няма да ни бъде чак толкова забавен...

С характерно изнесените си встрани ръчища с подтекст "ей'ш", гардеробния си торс и драматургично тежката си походка, Бойко Борисов наистина се откроява сред останалите "момчета" на терена.  

Това обаче отчасти се дължи и на факта, че се влачи последен в защита (след средата на първото полувреме е единственият, който не прекрачва централната линия, когато топката е в половината на отбора му), с осанка като това да е работа само за плебса.

Сред 22 души на футболното поле излъчването на Бойко Борисов е носталгична еманация на един от начините, по които омагьоса електората - изтъкнатата му романтично-героична самотност винаги е била част от имиджа му.

Ако прегледаш заглавията, свързани с вчерашния благотворителен мач между отборите на премиера Бойко Борисов и на изпълнителния директор на MTG Ханс Холгер, повечето от тях гласят нещо в стил "Борисов би със 7:0 пред очите на министрите си".

В повечето от дописките си медиите споменават как публиката от близо 2000 хиляди души (за хора, които са били там, близо 2000 души са не повече от 1500) през цялото време е скандирала името му.

Не, публиката не скандира името на Бойко Борисов през цялото време (по-лошото е, че тя не скандира достатъчно и това на Христо Стоичков).

Очевидците на този мач всъщност, въпреки ореолната отличителност на Бойко Борисов, разбраха, че и публиката, и премиерът са уморени едни от други. Е, вярно, че дъждецът, който се изля над София, все пак внесе оправдавдаващия елемент на неприятна изненада, която позанижи еуфорията.  

Камерното число на "феновете" (поне за капацитета на единствено заетия сектор А на стадион "Васил Левски" и за гръмко обявено събитие, което трябваше да събере гръмко количество средства, за да бъдат дарени на български домове за изоставени деца) и вялата им сеирджийска енергия просто доказаха, че времето, в което излъчването и пърформансите на Бойко Борисов парализират критичната способност на електората, отминава.

Както и това, в което на премиера му се играе кой знае колко "специалист по всичко" - въпреки двата гола, които поднесе на публиката си, немалка част от която се състоше от майки, разконцентрирани в това да заглавичкват дечурлигата си, както и от нелепо превъзбудени лелки, развяващи знамена на ГЕРБ.

В тенденциозно хиперболизиращите вродените качества на лидера Бойко Борисов дописчици обаче се споменва, че "децата, в помощ на които беше организиран мачът, заявиха, че любимият им футболист е Бойко Борисов."

Възможно ли е да съществува ден, в който името на Бойко Борисов не е обвързано с някаква емоционална ангажираност от страна поданиците му, за да се изтъкне вездесъщието му?

И особено такъв ден, в който на един терен с Бойко излязоха безспорни футболни легенди и кумири като Стоичков, Балъков и Йън Ръш.

Заявен като нещо за хедлайнър на благотворителната среща, организирана от Нова телевизия и медийната компания MTG, името на Бойко Борисов предизвести ниския интерес към двубоя, тъй като обърка таргетираността на посланието.

Кой трябваше да дойде на мача - домакините, които с ококорени очи гледат как фигурата на Борисов изпълва екраните на телевизорите им, или склонни на преклонение пред идолите си фенове, които и на сън могат да изрецитират, че Христо Стоичков е носител на „Златна обувка", „Златна топка", Купата на европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран е в идеалния състав на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994, трикратен шампион на България и петкратен шампион на Испания... 

Причината за това, че многобройните фенове на Стоичков не дадоха 5 лева, за да го гледат на живо след последния му официален мач през 1999 г., със сигурност не е заради мултимедийната шумотевица, в която стана много ясно, че английският език на Стоичков е на нивото на английския език на Борисов.

Ако съвременна България никога не е имала достойни кумири в политиката, тя със сигурност имаше такива във футбола (независимо от културните им изяви извън терена). Дори и да съм най-големият фен на футболния талант на Стоичков обаче, нямаше да благотворя да отида на този мач, ако не ми беше служебно задължение, след като той е провъзгласен преди всичко като поредното събитие, на което Бойко Борисов ще пререже лентата към удоволствието... 

На хората им омръзна полтиката да се превъплъщава в театро, за което си плащат. Разбрахме, че Борисов може да бие сервиси и да вкарва дузпи.

Но идва зима, в която гигантският му слалом няма да ни бъде чак толкова забавен...

 

Най-четените