Когато известният с прямия си език пастор Гаук беше избран от управляващи и опозиция за президент на 82 милиона германци, сондажи показаха, че се ползва с доверието на 80 на сто от съотечествениците си. Макар повече церемониалмайстор, отколкото действащ политик, президентът на Германия е смятан за "морален компас" на нацията.
В този смисъл смяната на оцапания в корупционен скандал Кристиян Вулф със 72-годишния Йоахим Гаук, който не е член на нито една партия, срещна сериозна подкрепа и в Бундестага, и в обществото. Президент стана човек, чийто авторитет е безспорен и в "двете Германии". За това, което е, Гаук е задължен предимно на себе си - на своята харизма, твърдост, храброст да отстоява идеите си, безспорна биография на дисидент.
Не дължи благодарност на партийни върхушки - и едва ли ще е необходимо да смирява острия си език и да не проповядва любимите си тези за свободата, които засегна и в речта след избора си на 18 март: "... от щастието от освобождението трябва да израсне дългът, но също и щастието от отговорността. Ще проумеем в дълбочина свободата, едва когато утвърдим и приложим това в живота".
В Германия германците са наясно какви очаквания имат към своя президент. В България не е точно така, поради присъдените му по Конституцията на Кръглата маса "обязаности" - хем е церемониалмайстор, хем висш кадровик в службите, Външно, регулаторните комисии и съдебната система.
Крушата (не) пада по-далеч от ГЕРБ
Тази двояка функция на президента е пречка да определим ясно какво точно очакваме от него. Той е най-мажоритарният избор в държавата, а в същото време - най-малко работи в полза на хората, и най-много - в угода на подкрепилата го партийно-икономическа върхушка с фабрикуването на кадри.
Президент, който смята, че може да не се отблагодари на спонсорите, или е безнадеждно наивен, или изопачава реалността, казва един американски професор от университета в Ню Йорк.
Транспонирано от американската действителност в българската, изборът на Росен Плевнелиев за президент и Маргарита Попова - за вицепрезидент, е в голямата си степен функция на ГЕРБ, премиера и спонсорите им. В по-малка на личния имидж и обаяние - би на балотажа с късата дистанция около 5%.
Затова и първите 100 дни на президента Плевнелиев би следвало да се оценяват през ъгъла: На какво отстояние от управляващите показва, че е? Способен ли е да отстоява пред тези, на които е задължен, инициативи, които биха били от полза за значителна част от обществото.
Сто дни добро впечатление
За обществото първите 100 дни на президента Росен Плевнелиев бяха едни сто дни на добро впечатление. Държавният глава, въпреки объркването на Чехия с Полша и Чехословакия, се справи имиджово.
Сглоби екипа си, проведе месеца на политически консултации и получи публично висока оценка от лидера на ДПС Ахмед Доган. Единствената, дадена от години от Доган за български политик... Изговори няколко речи в типичния за Президентската ни Институция стил. (Някой е внушил на държавния глава малко повече помпозност, отколкото е уместно да понесе...)
Едни социолози казват, че бил по-малко политик - и повече министър/експерт. Като че ли не знаят, че политическото в един български президент се проявява при назначенията, които му предстои/или не му предстои да извърши.
Подкрепи решението за прекратяване на АЕЦ "Белене" далеч по-категорично отколкото по време на кампанията си. Отхвърли идеята за референдум. Повтори мантрата за санирането на панелките и енергийната ефективност (макар че програмата се измества във времето, а лихвите по кредитите за саниране, които ще дава Корпоративна банка, се разминаха с нагласите му).
Сдаде разузнаването на Бойко Борисов без хър-мър. Дръпна реч в стил "Първанов" на първата си среща с военните.
Опита се да дефинира приоритети и да даде тласък на дебат, който обаче помръкна след изконсумиране на събитието - Национална програма за приоритети 2020, в която да бъдат дефинирани такива по региони. Дубликат на програмата за регионално развитие, която Брюксел изисква от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
С какво ще е по-различна, коя, в крайна сметка, ще се изпълнява, и какво точно има предвид президентът, казвайки, че "тя ще интегрира регионалните приоритети и по този начин ще бъде възможно най-демократичната и легитимната"?
Аватар "президент"
Във всички тия дейности ми се губи неговата автентичност като личност. Изглежда като човек, който се старае да влезе в новите си обувки - и твърде му личат и старанията и това, че не са неговите обувки. Къде изчезна тази непринуденост и известна неловкост, с която очароваше по време на кампанията?
На фона на блокирания зимен сезон на Витоша и протестите на еколози и зелени, президентът даде публична подкрепа на банкера и председател на Българската ски федерация Цеко Минев, като се появи на благотворителна вечеря на FIBANK в Банско. Плевнелиев и Минев се снимаха заедно със звездите на световните ски Аня Першон, Линдзи Вон, Мария Рийш, Лара Гут и Джулия Манкузо.
Факт е, че като строителен министър Плевнелиев подкрепяше проектите на зимните ски курорти - заедно с бившия вече министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, и са сред феновете на курорта Банско.
Факт е, че министърът на младежта и спорта Свилен Нейков благодари на официална церемония на Цеко Минев за страхотния ски сезон, ингорирайки Витоша.
Обаче разрешеното на министъра не винаги е позволено на президента.
А може би е най-добре така. Поне знаем, че на "Дондуков" 2 имаме един делови мъж. С европейска калибровка.
*Заглавието е от коментар в Интернет форум.
Плевнелиев е най-интелигентният президент, който сме имали досега. За разлика от всички останали е непринуден и естествен. В същото време е приятен, изискан и харизматичен.
Хубава статия, но споменаването на такава достойна личност като Йоахим Гаук уби цялата интрига Контрастът между него и сегашния български президент, който не искаше да е президент, но стана, защото очевидно нещо му обещаха, е шокиращ и тъжен. Безпринципността в политиката никога няма промени имиджа ни на "източно-европейци", а напротив. Колкото и да не им се вярва на българските политици, това си има икономическа цена и ние я плащаме всеки ден.
Еми прилича си ми на Мистър Бийн, какво да направя? А те и гафовете му такива - Чехословакия, Полша.... малко като гафове на Борат приличат.....пу-пу-пу, да не стигаме до там дано
Изминалите 100 дни са много кратък период, за да разберем какъв президент е Бойко...
Какъвто си беше , такъв и си остана-Мистър Бийн!
Дали му обещаха или го изнудиха не знам, но ми приличаше по време на кампанията на човек, който няма избор (вече). Никога не е добре президента на една страна да е човек, който създава впечатление, че е заложник някому. Не знам какви са били причините на едни или други хора, но фактът, че една недолюбвана партия (БСП) успя почти да спечели с кандидат без кой знае каква известност говори, че много хора са изпитвали едни или други съмнения и притеснения, а това (като отново си спомним, че става реч за БСП) е доста показателно. Манипулации имаше, дали са били достатъчни да обърнат резултата или не едва ли има значение (в крайна сметка двете магарета не са чак толкова различни), но чувството, че нещо не е така (а за някои и знанието какво не е така) явно са имали значение. Аз не мога да се освободя от усещането, че страната ми е превзета и политиката вече нищо не може да реши, защото е "тяхна" собственост. Кои са "те" ли ... е знаем си ги, но досега все сме имали усещането, че макар и незначително ние гражданите имаме някакво влияние и избор, а сега май вече и с това е свършено. Херметичната власт, независимо дали си слага демократични дрехи, е абонамент за катастрофа и българската история е пълна с примери при това кървави. Засега у нас се затвърждава убеждението, че това е театър за наивници и той работи, но работи ли наистина или просто идеята за наивниците е реклама в 25-тия кадър за всички нас призвана да ни накара да си натискаме парцалите, защото видиш ли "има толкова тъп народ дето ги подкрепя"? Такива пиеси не свършват добре, а страната ни и без това доста се еобезлюдила, дребните успехи на една шепа групировки и комплексите на няколко мутри не заслужават жертването на цял народ - той е клона, на който седят, но те не са достатъчно мъдри та да го пазят Винаги ми е било жал за българските бизнесмени, политици и прочие величия - колкото и да се катерят по стълбицата и на върха си остават роби с робски мечти и разбирания. Държавникът, дори и корумпирания или жестокия, си личи по това, че разбира какво зависи от него и това, че приема (дори и начина да е перверзен) ролята си на паяк в безкрайната пайжина, неврсътния политик и бизнесмен си личи пък по това, че дори и да се издигне или забогатее продължава като просяк да счита, че неговите действия нищо не променят освен личното му състояние. Кой е Плевнелиев в тази постановка? Според мен - никой, дори и аватар не е, просто е топло дупе за един стол.
Толкова смешно нещо още не бяхме имали за президент. Говори само клишета, а най-често и глупости. Няма опит, оказа се, че няма и обща култура, козирува на Боко и...ами това е.
Напълно споделям мнението на тези , които смятат че нашите политици даже и при желание, а те нямат такова, да служат на интересите на страната си , нямат подобна възможност.Международното право е абсолютна фикция и в реалността съществува единствено и само правото на силата, а България няма нито политическа , нито икономическа , да не говорим за военна сила!Вижте как в момента големите държави се гаврят с Украйна ,държава с почти 50 милионно население , заемаща географския център на континента.Парадоксът и двуличието на силните на деня се състои и в това , че в техните държави има реални доказателства за престъпната дейност на бившата украинска премиерка , която уж сега те с ентусиазъм защищават, а след това ще се получи както с кампанията срещу Русия за т.нар. убийство на бившото ченге Литвиенко, когото стана ясно от полиграфа, че главният обвиняем за английското правосъдие няма нищо общо със случая, но за това разбраха само неколцина , нали?
Щом тарикатът, крадецът и повелител на обръчите Доган е дал положителна оценка на някого, значи трябва мноооого да се впечатлим, тъй ли? Както е описал Алеко "Брей! Хитро момче излезе, всинца ни измами!" Няма поумняване тоя народ, ей.. Напротив, все по-калпав става /П.С. А колкото до речта пред военните, логично - писали са я първановите драскачи.../
"Сто дни добро впечатление" ----------------------- Сто дни никакво впечатление.
100 дни на жизнерадостен кретенизъм.Безброй дни на журналистически кретенизъм.