Какво рекламираме ли? Рекламираме усилията на един български гражданин, който не се е примирил с позицията си на безгласен подпис под договор за кредит и е осъдил банката, която не е успяла да защити фиксираното си в договора за кредит право да вдига лихвата когато и колкото й скимне.
Рекламираме и едно съдебно решение, което, даваме си сметка, е взето въпреки банковото лоби у нас. Същото това лоби, което успя да върне наказателните лихви при предсрочно връщане на кредит по време на управлението на ГЕРБ, премахнати от 40-ото НС по предложение на депутата Минчо Христов.
И което няма да позволи нито закон за личния фалит, какъвто има в останалите европейски страни, вкл. и в Румъния, нито промяна в закона, която да позволи при изпадане в несъстоятелност на длъжник по ипотечен кредит, банката да не търси задължението си след като продаде жилището му. (Става въпрос за случаите, в които това е единствено жилище на човека.)
Русенският районен съд постанови, че клауза в договор за кредит, даващ право на банка по свое усмотрение да увеличава лихвения процент, е неравноправна и я обяви за нищожна.
Новината за решението, което е по дело срещу "Юробанк И Еф Джи България" (Пощенска банка), взето на 30 юли 2013 г., съобщи Offnews.bg.
Ако и Окръжният съд потвърди решението, това означава, че всеки случай, в който банката не може да аргументира увеличението на лихвата, може да бъде даден на съд.
Във всеки договор за кредит на физическо лице, отпуснат в България, банката се държи като "последна инстанция", която еднолично може да наложи каквато си пожелае лихва, а "собственикът" на кредита няма никакво, ама никакво право да я оспори или предоговори.
Всъщност може - стига да има добри познания по одит и финанси и време, в което да спори с юрисконсулта на банката. Познавам човек, успял да свали по този начин лихвата си по ипотечен кредит с повече от 3 процентни пункта и тя е паднала до едноцифрено число. Но той е наясно и международните счетоводни стандарти.
Няма договор за банков кредит, в който да не пише, че базовият лихвен процент (БЛП), който всъщност определя лихвата, не подлежи на договаряне и всяка промяна в него става задължителна за страните. Любимото клише на банките е, че промяната на БЛП е свързана с промяна в "пазарните условия", каквото и да значи това, тъй като не се упоменава.
И точно това отбелязват и магистратите.
"Съдът намира, че е недопустимо в един потребителски договор предпоставките за упражняване на това толкова съществено от гледна точка интересите на кредитополучателя право на банката, каквото е правото на едностранно изменение на лихвения процент, да бъдат формулирани по подобен начин и едва в рамките на едно съдебно производство това пределно широко понятие - изменението на пазарните условия, да бъде попълвано със съдържание, с твърдения за настъпилите сътресения на кредитните пазари и с промяна на рисковите условия при кредитирането".
По въпроса за промените в "пазарните условия", от съда пишат още: "Икономически затруднения изпитват обаче не само банките. Такива трудности изпитват и техните потребители, чиито интереси също следва да бъдат защитени".
Клаузата, която дава право незабавно налагане на неясно как увеличен БЛП "се явява изцяло неравноправна, тъй като изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и ответника и следователно е нищожна на основание чл. 144, т. 10 от ЗЗП, пише в решението.
Така че не се отказвайте. Властта няма да ви помогне, Комисията за защита на потребителите - също, тя по принцип едва приема рекламация за обувки, камо ли банков договор, но все още има справедлив съд в България.
