По време на телевизионен дебат от седмицата преди да изгуби изборите за кмет на Истанбул за втори път тази година, Бинали Йълдъръм от управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) каза, че миналата година населението на мегаполиса са първи път е намаляло.
Йълдъръм отстоява тезата, че тъй като партията му подобрява инфраструктурата в Анадола, хората започват да се завръщат в родните си градове и села.
Официалните данни обаче противоречат на твърденията на Йълдъръм. Притеснително много хора напускат града миналата година - 595 хил. души - но населението на Истанбул леко се е увеличило за периода 2017-2018 г. Това вероятно се дължи на вътрешната миграция и естествения прираст на населението.
Йълдъръм все пак е прав, че повече хора отвсякога изоставят града и го заменят със зелени поля, но аргументите му защо се получава така са далеч от истината. Не атрактивната инфраструктура ги привлича другаде, а хаосът, задушаващото презастрояване на града и мащабната икономическа криза ги принуждават да бягат.
Основната причина за продължаващата миграция на хора от столицата вероятно е дълбоката рецесия в Турция, коментира Тимур Куран, професор по икономика и политология в университета "Дюк".
Безработните с корени в Анадола се връщат обратно там, където имат семейство и приятели, които са готови да им помогнат.
В трудни времена е относително лесно да се намери помощ в средата, в която си израснал. Не е случайно, че Екрем Имамоглу, кандидатът за кмет от опозиционната Републиканска народна партия (CHP), спечели убедителна победа във време на силна изходяща миграция.
Той ще е първият кмет на Истанбул от четвърт век, който да се казва Реджеп Таийп Ердоган и да не е от АКР. В последните години управлението на града от партията на Ердоган се характеризираше с безконтролно харчене и субсидии от 100 млн. долара за религиозни организации, близки до АКР.
Нещо повече, с отслабването на турската лира Истанбул стана изключително скъп град.
Наемите са много по-високи там, отколкото в други графски региони на страната, и инфлацията прави базови продукти недостъпни за милиони жители на мегаполиса.
Трудностите бяха видими в последните седмици преди първия тур на кметските избори през март, когато из града бяха поставени десетки сергии за продажба на зеленчуци.
Те бяха субсидирани от председателстваната от АКР общинска администрация и са популярни сред жителите с ограничен бюджет, но веднага бяха премахнати след победата на Имамоглу с малка разлика в тези избори, в които резултатите впоследствие бяха анулирани.
Но статистиката е недвусмислена - Имамоглу печели в 28 от 39-те района на Истанбул, включително и в шепа консервативни части, които обикновено гласуват за АКР. Докато през март той печели с преднина от само 13 хил. гласа, този път авансът на Имамоглу пред конкурента му е 800 хил. гласа.
Докато стотици хиляди хора напускат Истанбул, тези, които остават, очевидно са решили, че градът има нужда от "свежа кръв".
Професор Куран е съгласен тази теза. Истанбул е икономическият двигател на Турция и съдържа непропорционално голям дял от най-богатите и най-образованите хора в държавата. Подобни хора ценят политическата стабилност и политическите свободи.
Те също така имат умения, които могат да развиват и другаде. Добре подготвен учен или лекар ще си намери работа и в друг град. По подобен начин креативен предприемач може да реализира идеите си и на друго място.
И наистина тълпи от квалифицирани служители, фрийлансъри и рано пенсионирали се хора напускат града и го заменят с крайбрежните райони, особено град Измир и околностите му.
След мащабно преследване на опозиционери след провалилия се преврат през 2016 г. все по-голям брой студенти, професори, уволнени служители в администрацията и други дисиденти напуснаха града и държавата, някои от тях със самолет с еднопосочен билет.
С отлива на пари и таланти от Истанбул съсипващият ефект от "изтичането на мозъци" тепърва ще се усеща.
Съвременният Истанбул е град на мигранти, откакто вълни от хора от Анадола започват да идват там през 50-те години на XX век. Преди това градът има под 1 млн. души население, но впоследствие броят им се увеличава до 10 млн. през 2000 г. Към 2018 г. там вече живеят близо 15 млн. души.
Градът се превръща в блестяща комбинация от култури, диалекти и кухня от цяла Турция. Мигрантите изграждат мащабни неформални селища, много от които се развиват в квартали, в момента пълни с големи жилищни блокове. Други са съборени, за да освободят място за мега-проекти, небостъргачи и луксозни жилищни сгради, които се множат из града, особено по време на управлението на Ердоган и АКР.
Свързани с партията изпълнители печелят много от строителния бум, но "бетонизирането" отнема част от чара на Истанбул.
Според професор Куран Истанбул все още е красив и вълнуващ град и остава едно от чудесата на света. Но за турците, които знаят какъв е бил той преди 20, 30 или 40 години, бетонизирането е отвратително. То предизвиква много страдание и гняв и стимулира хората да се местят в относително зелени градове с повече отворени пространства.
Фактът, че истанбулците настояха на избора си на нов градоначалник за втори път тази година, отразява желанието за по-обитаем град, където ресурсите се използват за благото на хората, а не на лица и институции, близки до властта.
Имамоглу спечели сърцата на гласоподавателите с топлото си отношение и ориентирана към проблемите стратегия на кампанията, като се зарече да бъде кмет на всички истанбулци.
Въпреки че Куран коментира, че е твърде рано да се каже дали победата на Имамоглу ще промени тенденцията за изходяща миграция от най-големия турски град към други части на страната. Но тя е оптимистично развитие за града, изцеден до краен предел от досегашното управление.