Министерският съвет одобри преди ден (28 октомври) законопроекта за държавния бюджет за 2021 г., както и мотивите към законопроекта, тоест актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2021-2023 г.
Одобрени бяха и проектите за закона за Държавното обществено осигуряване и за Националната здравноосигурителна каса.
Ръст на минималната работна заплата и минималната пенсия, осъвременяване на пенсиите с 5%, премахване на критериите за детски надбавки, увеличаване на заплатите в публичния сектор, както и на служителите на първа линия в борбата с коронавируса, са заложени в бюджета. Предвидено е и вдигане на максималния осигурителен доход до 3000 лева. Вдигат се също парите за болниците, здравеопазването като цяло, както и за сектор "Образование".
Болниците ще получават 85% от бюджетите си, въпреки намалената дейност по клиничните пътеки. За сектор "Образование" държавата ще отдели общо 647 млн. лева повече, отколкото през 2020 г.
Това са някои от основните моменти в "Бюджет 2021", в който финансовото министерство е заложило близо 4,9 млрд. лева, или 3,9% от брутния вътрешен продукт.
Какво не хареса в бюджета опозицията и как управляващите защитиха проекта?
За президента Румен Радев той е "разоряващ".
"Правителството предлага разоряващ бюджет и огромни харчове без цели, без план, без ясни процедури, без обосновка за резултатите от тези харчове. Това е целта на режисирания скандал - да се отклонява вниманието", коментира държавният глава.
"Огромни харчове без обществени поръчки от изключение се превръщат в правило, а хаосът - в норма. Примери - много, колкото искате. Затова трябва най-сетне да има обществено внимание, защото това са нашите пари. Това са пари и на нашите деца и внуци", казва Радев, цитиран от президентската пресслужба.
Той предупреждава и за опасната тенденция средствата на данъкоплатците да бъдат разходвани непрозрачно, а чрез бюджетното планиране изкуствено да се създава бюджетен излишък, който се използва безконтролно.
Радев се опасява, че бъдещите поколения ще бъдат натоварени с погасяването на дългове, с които настоящото управление "си купува спокойствие и власт с парите на гражданите".
От БСП се опасяват основно, че това е предизборен бюджет, който би задълбочил кризата и би вкарал страната в дългове.
Лидерът на партията Корнелия Нинова вижда "във всеки раздаден лев от бюджета за хората по един купен глас за изборите".
"Важно е да се увеличи финансирането в приоритетните области, но още по-важно е как се прави. Този бюджет краде от бъдещето и обрича няколко поколения напред. Влизаме в дългова спирала. До края на тази и следващата година 10 милиарда дефицит и близо 40 милиарда натрупан дълг от правителството на Борисов. Това трябва да се връща по някакъв начин", коментира Нинова.
Тя определя бюджета като прокризисен и смята, че той само ще задълбочи очакваната криза. И е убедена също, че даването на детски надбавки на всички семейства - и на бедните, и на богатите, само задълбочава неравенствата.
Друг проблемен момент, който тя изтъква, е, че за развитието на икономиката са отделени само 300 млн. лв. и то по мярката 60/40, която по думите на Нинова е неефективна.
"Има условия, които малкият и средният бизнес не може да изпълни", категорична е Нинова.
Бившият финансов министър и депутат от ДПC Петър Чобанов намира бюджета за прeдизбoрeн.
Според него има "раздаване на калпак". Той визира 50-те лева за пенсионери и детските надбавки, "като идеята явно е един калпак - един глас". Според него обаче този бюджет ще ни вкара в дългова криза.
По думите му трябва да се има предвид, че ако догодина продължи кризата с коронавируса, дефицитът няма да бъде вече 5%, а ще стане 8%.
"Трябва да бъде обяснено защо част от разходите имат нещо общо с СОVID-19, защото за мен те нямат нищо общо. Дефицитите са над 5% и това ни отдалечава от критериите за членство в Eврoзoнaтa. Не очаквам да имаме кой знае какво възстановяване на икономиката през следващата година", прогнозира той.
"На изпроводяк Борисов иска да ни натовари с рекорден дефицит и огромен нов външен дълг", коментира съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов.
Според него предложения от ГЕРБ бюджет е символ на фискална безотговорност.
"Както и с липсващия план за възстановяване, вместо визия за модернизация и развитие, имаме програмирано плячкосване по време на криза. Борисов явно знае, че се прощава с властта и залага бюджетна бомба с часовников механизъм в основите на държавата", гласи позицията на бившия правосъден министър.
Според него "до изборите и смяната на правителството Борисов ще може да харчи като луд и да си пазарува подкрепа, а новото управление ще наследи изтърбушена хазна".
Иванов смята, че харчовете са програмирани така, че да има "много порции за Сарая и другите корупционни кръгове, които Борисов обслужва с надеждата това да му осигури свободата и спокойствието след слизането от власт".
Председателят на "Републиканци за България" Цветан Цветанов даде друго определение на бюджета - "безотговорен и опасен" и "бюджет на паниката и безхаберието".
Според бившия №2 в ГЕРБ този проектобюджет "обслужва тясно партийните интереси на неговия вносител, но уврежда тези на държавата."
"Раздаването на толкова много милиарди, които не са обезпечени със съответните приходи в бюджета, е безотговорно действие, което обрича страната ни на поредица от години с тежки бюджетни дефицити", се казва в позиция на партията на Цветанов.
Освен това липсвали визия и лидерство. Според него безразборното харчене е в излишък, средствата се отпускат безцелно и не са насочени за провеждането на смислени антикризисни политики, нито за осъществяването на така необходимите структурни реформи. Цветанов е убеден, че тяхното изразходване няма да доведе до укрепването на здравната система, "нито ще подпомогне най-засегнатите от COVID-19, и няма да достигнат нито до бизнеса или до хората в крайна нужда".
Ако питате управляващите обаче това е "бюджет за хората" (Деница Сачева), който освен това е "антикризисен" (Томислав Дончев) и "следизборен" (Бойко Борисов). Управляващите са убедени, че ГЕРБ ще бъдат и в следващия кабинет и сами ще управляват заложените средства.
"В тежки времена, когато се натрупват пандемична, социална и икономическа криза, единственият, който може да помогне, е държавата, и тя си влиза в тази функция", коментира вицепремиерът Томислав Дончев при представянето на проектобюджета.
По думите му, дори и след тегленето на дълга, съотношението дълг-БВП е едно към четири и остава 23%, което по думите му е "добра позиция" и правителството ще се стреми да я съхрани и подобри. "Продължаваме да бъдем сред шампионите с най-нисък дълг от страните в ЕС", изтъква още вицепремирът.
Освен това според него бил изпълнен призивът на президента Радев от пролетта и се предлагат още мерки в подкрепа на всички сектори. И коментира, че "ако следваме призивите и препоръките на г-н президента, това, което правим, е едновременно правилно и грешно".
Премиерът Бойко Борисов също защити бюджета и отхвърли обвиненията, че е предизборен, тъй като ГЕРБ щели сами да го изпълняват.
"Изработихме програми, намерихме средства през европейските програми, през компенсаторни механизми и по всички възможни начини, включително и с данъчни отстъпки. Във всички системи добавихме повече пари, за да може да преодолеем тази ужасяваща пандемия. И сега ни обвиняват, че правим предизборен бюджет... С какви очи тази партия, заради която платихме милиарди за АЕЦ "Белене", фалита на КТБ, за компенсациите на ТЕЦ-овете, сега ни обвинява?", попита премиерът.
По думите му разчетите се правят до март, "за да можем да ползваме парите, които сме си осигурили ние".
"Ако народът ни даде да сме първа политическа сила и ГЕРБ да управлява отново, ние ще сме тези, които ще продължим да го изпълняваме", коментира Борисов, заключавайки, че това е следизборен бюджет.
Той припомня и че до преди няколко месеца правителството било обвинявано, че не дава пари на хората, а сега, когато давало, отново получавало критики.
От всички определения, които този бюджет получил, за социалния министър Деница Сачева най-точното било "бюджет за хората" и е категорична, че се спекулира, че страната се вкарва в дългова криза. По думите ѝ България е втора по най-нисък дълг в ЕС след Естония.
Според нея опозицията и президента протестират срещу искания, които са направени през пролетта за повече плащания и помощи. Относно обвинението на икономисти, че се "залагат финансови капани на следващия кабинет", социалният министър напомни, че повечето социологически проучвания показват, че ГЕРБ ще участва в следващото управление.
Мистърът на икономиката Лъчезар Борисов пък определи Бюджет 2021 като "първия рационален и насочен към хората и икономиката бюджет".
По негови думи той трябва да се гледа и успоредно със средствата от ЕС. Според министъра страната ни е постигнала уникална финансова стабилност, като се нарежда на второ място в ЕС по този показател.
"В сферата по приходната част и изсветляване на бизнеса България е може би един от лидерите в Съюза. Страната ни остава лидер и по кредитен рейтинг. На Балканите нямаме конкуренция", категоричен е министърът.
Лидерът на "Воля" Веселин Марешки намира Бюджет 2021 за "кризисен и пандемичен".
Депутатите от неговата партия подкрепят бюджета в по-голямата му част, но ако зависело от самия него, добавката към пенсиите щяла да е 100 лв., а мярката 60/40 да бъде 100/0. Марешки освен това призовава президента Радев да замълчи по темата, тъй като бил "на заплата и бюджет не е правил".
