Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Избори 2 в 1 - плюсовете, минусите и възможен ли е въобще този сценарий

Можем ли да слеем президентски и парламентарни избори в една и съща дата Снимка: БГНЕС
Можем ли да слеем президентски и парламентарни избори в една и съща дата

Общи избори за президент и за Народно събрание, които да се проведат заедно на 7 или 14 ноември - това обсъжда председателският съвет на парламента.

Въпреки всички опити на политически сили като "Демократична България", "Изправи се БГ! Ние идваме" и "БСП за България" да изнамерят правилната формула, която да произведе правителство, по всичко личи, че се приближаваме до нов парламентарен вот. Паралелно с това по план през ноември у нас трябва да се проведат и избори за държавен глава.

На фона на това колко пъти досега в рамките на половин година трябваше да отидем до урните и да посочим кой искаме да ни представлява в парламента, определено е смиляване над избирателя да не бъде каран да гласува повече от 1-2 недели (все пак за президентския вот е много вероятно да има повече от един тур).

За подобно нещо вече се обявиха от БСП, като председателят на социалистите Корнелия Нинова изтъкна, че подобно сливане на датите за двата вота ще е предпоставка за по-висока избирателна активност.

Председателят на парламента Ива Митева потвърди, че вече има принципен консенсус около датите. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова също изрази съгласие за съчетаването на президентския и парламентарния вот в една дата.

"Като че ли всички мислим за избори 2 в 1. Датите, които се обсъждат, са през месец ноември, 7-и или 14-ти", заяви Атанасова и допълни, че все пак най-добрият вариант обаче би бил, ако бъде съставено редовно правителство.

Нейният мотив е, че ако изборите се провеждат в 3 поредни недели - една за парламентарните, втора за първия тур на президентските и трета за балотажа, то ще се дадат още минимум 65 милиона лева - сума, която по думите ѝ е ужасно голяма.

Това до момента са и основните мотиви за сливане на датите.

Снимка: БГНЕС

От една страна, ще се спестят много средства от чисто организационни пера. От друга - обединението на двата вота в една дата ще доведе неминуемо и до повишаване на самата активност. Много партии ще се възползват от възможността да лансират кандидат за президент, който да издърпа подкрепа и за парламентарните им листи.

Същевременно, потенциалното разделяне на вота ще доведе до ситуация, в която българите ще трябва да гласуват в три недели в рамките на около месец-месец и нещо. И честно казано, колкото и да се интересуват гражданите от политическия живот в страната, цялото това насищане на избори просто изморява.

Ако се стигне до такъв сценарий, не просто няма да се повиши избирателната активност за парламентарните избори (а вероятно и за президентските), а най-вероятно дори ще падне.

Така че при такъв финансов стимул и с оглед на чисто демократичните фактори идеята за избори 2 в 1 звучи повече добре.

Оказва се обаче, че има противници на идеята за обединяване на парламентарните избори с първия тур на избора на държавен глава. Един от тях е сегашният президент на републиката Румен Радев. Още преди 2 седмици той изтъкна, че подобен сценарий е срещу философията на българския конституционен модел.

Подобна теза застъпи и конституционалистът проф. Екатерина Михайлова пред БНТ. По думите ѝ логиката на Конституцията е да не се правят едновременно президентски и парламентарни избори.

Макар да е ясно, че Конституцията принципно не забранява подобно нещо, логиката на тези коментари е, че президентът и Народното събрание като институции са принципно двете основни носещи колони на демокрацията у нас. Президентът е човекът, който насрочва изборите за парламент и обратното - депутатите са тези, които определят кога да се проведат президентските избори - и когато едната от двете институции е несигурна, другата трябва да балансира, това е принципното положение.

Затова и коментарът на Михайлова е, че подобно сливане на двата вота в една и съща дата не противоречи на Конституцията, но решението за подобно нещо би било политическо.

Според политолози има и друга причина Радев да не е доволен от идеята за избори 2 в 1 и тя е, че подобен сценарий ще разсее вота, който потенциално би отишъл за него.

Снимка: БГНЕС

Ясно е, че държавният глава ще се кандидатира за втори мандат и след този успешен за него политически сезон той е безспорен фаворит. В момента неговото служебно правителство се радва на добър рейтинг, самият той се явява единственият център на стабилност на политическата сцена на фона на крамолите в Народното събрание и невъзможността втори пореден парламент да формира състав на Министерски съвет.

Самият Радев пък вече получи подкрепата на БСП за България (която го издигна и предния път), на "Има такъв народ", както и на "Изправи се БГ! Ние идваме!".

Вкарването в президентската кампания и на едни парламентарни избори обаче ще обърка малко тези сметки. Причината е, че в опит да дадат тласък за парламентарните си листи, много партии ще лансират и свои кандидати за президент. Този силен мажоритарен елемент, допълнен от факта, че номерата в бюлетините за партийните кандидати ще се дублират с номерата на самите партии, със сигурност ще разсее президентския вот.

С други думи, формации като патриотичната коалиция около ВМРО (ако се запази), "Възраждане" и дори "Демократична България" ще издигнат свои кандидати за държавен глава, подсилвайки листите си (потенциално). А принципно Румен Радев би се надявал на подкрепа от избирателите на всяка една от въпросните формации.

От друга страна, ГЕРБ също ще лансират свой кандидат, който да опита да победи Радев или поне да представлява сериозен претендент за "Дондуков" 2. В сегашната ситуация, в която ГЕРБ се явява опозиция на доскорошните опозиционни сили, които вече почти окончателно пропиляха шансовете си да съставят правителство, хората на Борисов има какво да печелят.

Техният слоган за "Ред в хаоса" ще е основното им оръжие да привлекат разколебани избиратели, които просто биха искали да се спре с тази постоянна изборна въртележка. Въпросът е дали ще успеят да са достатъчно убедителни в това си послание. Ако издигнат силен кандидат за президент, това ще им даде допълнително подсилване за листата и обратно - при силна кампания за предсрочните парламентарни избори, кандидатът им за държавен глава също ще може да дръпне напред.

Въпросът обаче е именно в това - могат ли ГЕРБ да извадят силни кандидати и кампания? Но дори в тази условност потенциален сценарий за ново засилване на Бойко Борисов и партията му е лош сценарий за президента Радев.

Тези обаче минуси, които той вижда в събирането на президентски и парламентарни избори на една и съща дата, едва ли ще се окажат достатъчно силни, за да се разделят датите.

Снимка: БГНЕС

Така остава въпросът с чисто техническата част - можем ли организационно да си позволим в един и същ ден да гласуваме за депутати и за държавен глава? Според председателя на ЦИК Камелия Нейкова няма неразрешими проблеми с техническото осигуряване на вота.

Тя присъства на председателски съвет тази сутрин, на който са били обсъдени технически параметри на избори - президентски и евентуално предсрочни парламентарни.

Според Нейкова при гласуване 2 в 1 може би ще са нужни допълнително машини, защото технологичното време за гласуване леко ще се увеличи. Ако са отделни дати, налице ще са други недостатъци.

Тя изрази притеснение около момента на самото подаване на гласове. Нейкова пресметна, че при вот две в едно необходимото време ще е минута и половина, при около минута за само един вид избори. Защото, даде пример тя, трябва да има отделни избирателни списъци, съответно - гласоподавателят да се разпише в отделните списъци след вота и така времето ще се удължи.

Същевременно обаче ако изборите се проведат в последователни дати, целият процес неминуемо ще се оскъпи, а логистиката ще дори е по-сложна. Тази теза се подкрепи и от заместник-председателя и говорител на Централната избирателна комисия Росица Матева, която коментира пред БНР, че ако изборите за президент и парламент бъдат насрочени поотделно, според ЦИК те не трябва да са в две последователни недели, а поне през две седмици, за да има технологично време за пренастройване на машините и за отпечатването на хартиените бюлетини, стана ясно от думите на Росица Матева.

Тук идва и въпросът с машините. Макар България официално да си купи машините за провеждане на изборите, се оказва, че те всъщност не са купени все още официално, а текат търговски и облигационни спорове по отношение на собствеността им, както и на сертифициране на кодове и всичко останало за провеждането на вота.

От фирмата, предоставяща машините за гласуване - "Сиела норма", твърдят, че Централната избирателна комисия им дължи в момента около 9 милиона лева.

Както председателят на НС напомни, преди изборите на 11 юли имаше спорове между ЦИК и "Сиела Норма", като до последно се купуваха машините, пренастройваха се и имаше несигурност около машинния вот. Затова сега тя изрази надежда, че тези проблеми ще бъдат изчистени предварително.

По време на втората среща в сряда на председателския съвет в НС собственикът на "Сиела норма" Веселин Тодоров увери, че въпреки проблемите с ЦИК компанията ще направи всички възможно, за да бъде подсигурен нормален изборен процес на следващите избори.

По думите му при избори 2 в 1 ще са нужни от 1200 до малко над 2000 машини в зависимост от това по колко машини в секция ще се изискват. Той смята още, че времето за гласуване не би се удължило особено - максимум с около 30%.

Цената, която ще плати държавата за апаратите ще е приблизително 6-7 милиона лева, като цената за една машина е 5200 лева.

Камелия Нейкова Снимка: БГНЕС
Камелия Нейкова

От ЦИК също са на мнение, че при избори 2 в 1 ще са нужни повече машини за гласуване, като Камелия Нейкова изрази позиция, че при такъв вариант техническото време за гласуване ще се увеличи така или иначе.

Няма обаче неразрешими проблеми, подчерта тя, като работата на изборната администрация е да се справя с въпросните проблеми, а не да настоява за начини, по които да си върши работата по-лесно.

И тя, и Тодоров потвърждават, че софтуера за машините за гласуване, който е закупен от ЦИК, е предаден и за него има изготвен протокол. Той ще може да се модифицира за всички видове избори, които са предвидени по Изборния кодекс, включително, когато се наложи да се произвеждат едновременно повече от един вид избори. Според Нейкова обаче към момента ЦИК не разполага с пълния комплект софтуер.

Притесненията си по въпроса изразиха от ГЕРБ, като шефът на ПГ Десислава Атанасова коментира, че са срещу закупуването на нови машини и продължават да настояват да се приеме предложението им да има опция актът на гласуване да бъде и на хартия.

От партията също така не са доволни и от начина, по който се разрешава проблемът между ЦИК и "Сиела норма", като по думите на Атанасова се търсело начин, който да превърне Народното събрание в арбитър по този спор.

От всичко казано по темата става ясно едно - очевидно гласуването 2 в 1 ще е възможно, макар и това да изисква сериозна организация и потенциално ще донесе след себе си още скандали, особено около парите, които ЦИК дължи на "Сиела Норма".

В крайна сметка все още по темата нищо не е категорично, макар да започва да се оформя някакъв относителен консенсус - избори в една от първите две недели на ноември и общ президентски и парламентарен вот.

Това, което ни остава, е да стигнем просто дотам. Предстои още един финален опит за сформиране на правителство, който може и да не се провали с гръм и трясък. Евентуално. Може би.

Ако все пак и третият проучвателен мандат не постигне нищо, единственият възможен път за излизането от хаоса са новите избори, след които вече надеждата е, че ще се роди някаква възможна формула, способна да осигури (горе-долу) стабилно правителство.

Най-четените