Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да дойдат изборите!

И нека те излъчат вече управление, защото иначе ще си го отнесе България Снимка: БГНЕС
И нека те излъчат вече управление, защото иначе ще си го отнесе България

Около 1% шанс за съставяне на правителство с третия мандат, даден от президента Румен Радев. Това е мнението на един от водещите български социолози - Боряна Димитрова от "Алфа рисърч".

Дори и да приемем популярната теза в последните месеци откакто започна този постоянен изборен и предизборен лунапарк у нас, че те социолозите нищо не познават вече, няма как трезвият поглед над моментната политическа ситуация да не доведе до подобни изводи.

И може би това ще е най-малкото зло в случая, защото вече видяхме в този си състав парламентарно представените сили на какво са способни. 

Времето за преговори и обмисляне на стратегии изтича малко по малко, след като президентът обяви вече, че най-късно в петък ще връчи и третия мандат за съставяне на кабинет. Та дори и да е имало някакви шансове нещата да се случат, те се топят все повече и повече.

Да, от задните редове на парламентарната група на "Има такъв народ" започнаха да се появяват някакви индикации, че ама много евентуално, може би и да се стигне до подкрепа за кабинет в рамките на това Народно събрание. И все пак вероятността това да се случи и формации като "Демократична България", "Изправи се БГ! Ние идваме" и БСП да си осигурят гласовете на ИТН продължава да изглежда като нещо фантастично.

Нали за да бъде получена тази подкрепа Слави Трифонов и сценаристите му трябва да се отметнат от твърдото и категорично решение, че ще са "конструктивна опозиция". А нека сме честни, каква е вероятността това да се случи? Тук и 1% е щедър оптимизъм.

По-възможно сякаш изглежда партията на Слави да се разцепи в решението си дали да подкрепя един потенциален кабинет на обединените срещу ГЕРБ и ДПС политически сили, отколкото самият партиен лидер да даде благословията си за подобен проект. Но дори и с разцепление, възможността да се достигнат заветните 121 гласа е нищожна.

Факт е, че са възможни определени математически гимнастики, при които правителство може да се избере и с по-малко от 121 депутатски гласа, но въпросът е каква уродлива власт би излязла от подобно упражнение. "Кекава" е най-мекото определение, за което се сещам, а останалите звучат май твърде грубо за подобен текст.

Всичко това води към един извод - новите избори са почти неизбежни, а с тях и хаосът. Ако Нерон беше жив сега, дори нямаше да има нужда да подпалва София, за да гледа как всичко наоколо "гори". 

На практика на 46-ото Народно събрание му остава още съвсем малко живот, в който трябва задължително да насрочи президентски избори и по възможност да гласува актуализацията на бюджета. Без първото страната ще влезе в истинска конституционна криза, в която няма да се спазят изискванията по Основния закон, засягащи избора на държавен глава.

Без второто пък ръцете на служебното правителство ще останат завързани, без възможност за адекватна реакция нито спрямо задаващата се нова вълна на пандемията, нито спрямо нуждите от подкрепа за бизнеса и силно уязвимите социални групи като пенсионерите, нито спрямо засилващата се инфлация. Да не забравяме и новата бежанска вълна, която се оформя покрай кризата в Афганистан - проблем, който също ще изисква средства за адекватен отговор.

Разбира се, досега от партиите по тази тема видяхме предимно "конструктивни критики", но нищо съществено в посока редакции по проекта за актуализация на бюджета или дори някакви явни разговори с финансовото министерство.

Дали за тази седмица и нещо, която се очертава като хоризонт за края на 46-ото НС депутатите ще се вземат и ще гласуват по тези въпроси - кой вече може да каже...

А, за да се довърши цялостното усещане за хаотичност и посяване на следваща голяма криза, в момента ставаме свидетели на най-голямото международно сътресение от години насам - връщането на талибаните на власт в Афганистан.

В един момент, в който повечето западни сили полагат всевъзможни усилия да изтеглят от страната всички онези хора, с които са работили - информатори, сътрудници, преводачи и т.н., България сякаш си седи на ръцете и чака целият този шум да отмине.

По обективни причини служебното правителство избягва да взима някакви важни решения във външнополитически план. Въпросът обаче е, че е дошло време именно за важни решения и бързи действия, а ситуацията за хората на терен буквално е на живот и смърт.

И не, тук нещата не опират до добрите ни и човечни сърца, които имат чистото желание да помагат на хората. Тук си става въпрос за съвсем обективни национални интереси, защото онези хора на терен, с които българските военни и българските служби са работили, в момента са в опасност, а ако България не им помогне да се махнат от Афганистан, те ще имат в ръцете си само един коз за оцеляване - информация за това как работят доскорошните им партньори от наша страна.

А това вече ще застраши български животи, български операции, самата ни разузнавателна мрежа в региона. Изтичането на подобна чувствителна информация ще застраши и останалите сили на НАТО в Афганистан.

С други думи - работата е дебела. И докато останалите държави изтеглят своите хора от Афганистан, четирима български граждани трябваше да бъдат евакуирани оттам с румънски самолет.

Крайно време е този цял властови хаос да престане. Партиите може и да си повтарят мантрата, че в тези постоянни избори нямало нищо страшно, защото това било пряк израз на демокрацията, но нека сме честни - това са пълни глупости.

България се намира в една крайно сложна ситуация, в която кризи изскачат отвсякъде, има крайно много проблеми за решаване и недостиг на управленски капацитет. Това се решава със стабилно правителство.

Ако пътят към него е през тези трети избори, то нека идем на трети избори, но този път избраният парламент да приеме реалността и да излъчи кабинет. Без перманентно обидени политически лидери, без партийни примадони и без огромно его.

Ако ли не, то значи в парламента действително имаме повече излишен боклук отколкото държавни мъже и жени.

Най-четените