Със сигурност най-голямата загуба на тези избори е за "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ). Загуба от 313 хил. гласа - или над 50% от резултата на предишните избори - не е шега работа.
Даже може да бъде описано с една проста дума - провал. Или ако искаме да сме малко по-експресивни - тежък провал.
Лидерът на "Да, България", част от "Демократична България", Христо Иванов вече подаде оставката си, като посочи, че не е открил достатъчно подкрепа за политиките си, и въпреки че продължава да вярва в тях, е редно да поеме отговорност.
Към момента на писането на този текст, той е единственият от лидерите на градските демократи, който се е появил пред журналисти, за да каже нещо. Два дни и половина след края на изборния ден от ръководството на коалицията все още няма официална позиция за резултата.
Вероятно една от причините за забавянето се крие във факта, че ще трябва да дадат отговор на въпроса какво всъщност се случи, за да се стигне до сегашния резултат.
Кои са обаче действително причините за този сериозен спад? Какво доведе до масово оттегляне на избиратели? Тук ще се опитаме да дадем своя отговор на тези въпроси.
Сглобката като предателство
Най-лесният и очевиден отговор е участието на ПП-ДБ в "Сглобката" с ГЕРБ. Той не е в никакъв случай единственият и анализът не трябва да спира тук, но много хора останаха разочаровани.
През цялата кампания за изборите през април 2023 г. се тръбеше, че "Продължаваме промяната" и "Демократична България" се събират като "Добрите сили", за да се борят срещу корупцията и модела на управление на ГЕРБ и Бойко Борисов. А след изборите се разбраха за общо управление с ГЕРБ.
За много хора това беше предателство, тъй като техният вот за ПП-ДБ беше вот срещу ГЕРБ с идеята тази партия да бъде наказана. В един момент, в очите на тези гласоподаватели, позицията на градските демократи се обърна коренно.
И никакви обяснения за политическата ситуация, формулата за съставяне на кабинета "Денков" или различните думички, които се използват вместо коалиция, не биха могли да заличат горчивия вкус от провалените надежди за отърваване от Борисов и партията му.
Крахът на надеждите за стабилност
Истината е, че също толкова хора бяха разочаровани от провала на общото управление с ГЕРБ. То в никакъв случай не беше перфектно, имаше своите дупки, скандали, протести, несигурност и клатения, но успя да постигне и някои промени, включително в конституцията.
Няма да се впускам в дълбочина относно успехите и неуспехите на кабинета "Денков", но за много хора в страната дори посредствено правителство би било по-добре от поредни избори.
Крахът на Сглобката доведе до голямо разочарование, че за пореден път партиите избират собствените си интереси пред общата стабилност. Поставят по-горе своето его пред нуждата страната да излезе от порочен кръг на постоянни избори и постоянни трусове.
Едва ли има някой, който досега да не е разбрал, че гражданите у нас са уморени от избори. Уморени са от постоянните партийни кампании и боричкания за власт.
ГЕРБ имат своята солидна вина за разпада на преговорите за ротация, като на няколко пъти се опитаха да изправят ПП-ДБ с гръб към стената, да им извият ръцете и да ги унизят. Това не означава обаче, че и ПП-ДБ не можеха да направят повече за постигането на компромис и продължаване на управлението. Резултатът беше един - продължаване на политическата нестабилност.
И тук както ПП-ДБ, така и ГЕРБ бяха наказани от избирателите.
Мудна и разфокусирана кампания
Ако попитате 10 души на улицата какво са разбрали от предизборната кампания на ПП-ДБ, вероятно ще чуете 10 различни отговора. Причината е, че няма особена яснота какво се опитва да каже формацията на избирателите си.
Липсваше цялостен гръбнак на предизборната комуникация - ясно послание какво ще получи човек, ако гласува за коалицията.
Избирателите така и не получиха отговор на въпроса си какво ще правят ПП-ДБ след изборите - ще търсят ли пак общи действия с ГЕРБ, или ще са срещу ГЕРБ. Какви ще са приоритетите им и как ще ги постигнат.
За капак дойде и онова странно видео с Кирил Петков, в което той се опитваше сякаш да покаже колко народен човек е, докато говори от апартамента си в баш идеалния център на София и обяснява за страстта си по кайт сърф.
Или интервюто му пред Любо Жечев, което ще се запомни само с онази си част, в която двамата обсъждат сексуалността на Асен Василев.
"Всички са маскари"
Това беше (поне според мен) и най-големият проблем, пред който ПП-ДБ бяха изправени сега - да убедят разочарованите избиратели от сектора на градската десница, че не са същите като ДПС и ГЕРБ.
Огромното количество скандали и компромати, с които коалицията трябваше да се справя, коментарите за седене в скутове и турско кафе, намеците за "клякане" пред ГЕРБ и всевъзможни други твърдения бяха насочени именно в тази посока - да се разбие идеята за "Добрите сили" и да се каже, че ПП-ДБ не са с нищо по-различни от която и да е друга политическа сила.
Градските демократи така и не успяха да дадат достатъчно силен отпор на тази теза. Не успяха да оправдаят оптимално Сглобката, нито да изтъкнат успехите на кабинета "Денков".
Откровено казано, бяха далеч по-заети да сочат срещу ГЕРБ и ДПС, вместо да покажат къде стоят сами и какво могат да предложат.
Quo vadis, ПП-ДБ?
Нещо, което мнозина подценяват в анализа за резултата на "Продължаваме промяната - Демократична България", е, че формацията така и не успя да даде на избирателите си особено ясна идея какво бъдеще предлага в краткосрочен план.
Ясно е, че коалицията залага на борба с корупцията, бори се срещу организираната престъпност и т.н. Въпросът обаче е как възнамерява да го прави.
Всеки избирател, който не живее в Страната на чудесата, е наясно, че няма как ПП-ДБ да изкарат на избори 51%. Поне не и в момента.
Съответно те трябва да търсят партньори за управление. А единствените възможни са ГЕРБ-СДС и ДПС (другите към момента дори не искат да си говорят с ПП-ДБ).
Така градските демократи са изправени пред един своеобразен "Параграф 22", в който единственият начин да изпълнят обещанията си е да работят с хората, които са крайно неприемливи за голямата част от електората им.
И всичко това на фона на постоянните въпроси какво смята да прави коалицията след изборите - ситуация, в която няма правилен отговор.
А оттук насетне?
Поне от беглите съобщения до момента, коалицията на градските демократи изглежда ще мине в опозиционен режим, надявайки се да възстанови поне отчасти понесените загуби.
Това ще включва и втвърдяване на тона спрямо ГЕРБ и ДПС, поне ако съдим от коментарите на Кирил Петков.
Със сигурност обаче коалицията ще трябва да промени сериозно начина, по който комуникира с избирателите си. Ще трябва да оформи ясни, конкретни и прости (но не прекалено) послания и цели.
И най-вече - да започне да говори повече за бъдещето на България и как то може да се подобри, а не да се фокусират толкова много върху опонентите си.
Само така те биха могли да възстановят загубената подкрепа. Може да звучи странно, но българите винаги биха предпочели да гласуват с надежда, отколкото от страх да не дойде някой Торбалан.
