Може ли да се случи така, че машинното гласуване за изборите на 11 юли да се провали? Ако човек следи скандала между ЦИК и фирмата, която поддържа машините за гласуване - "Сиела Норма", този въпрос изпъква някак мрачно на общия фон.
Каква е ситуацията накратко?
За предишните парламентарни избори на 4 април ЦИК вече закупи 9600 машини от "Сиела Норма". Машините са произведени от компанията "Смартматик", като за тях страната ни дава 36 000 000 лв. без ДДС.
Още предишният състав на ЦИК имаше проблеми с компанията, като между тогавашния говорител на комисията Димитър Димитров и "Сиела Норма" имаше редица взаимни обвинения в нередности относно доставката и обслужването на машините.
Реалните проблеми за организирането на сегашния вот обаче дойдоха, след като стана ясно, че ЦИК иска да закупи още 1500 машини за гласуване. За тях от Комисията отпускат максимална цена от 6,5 млн. лв. Тънкият момент обаче е, че в тази цена попада още обслужването на всички машини за вота и обновяването на софтуера им както за предсрочните избори, така и за президентския вот.
Заради кратките срокове до вота ЦИК не можа да организира обществена поръчка и беше принудена да направи процредура по договаряне без предварително обявяване към досегашния доставчик - "Сиела Норма".
Така дойде и неприятната изненада - компанията обяви двойно по-висока искана цена за изпълнение на тази поръчка - 15 млн. лв. (макар след това оттам да склониха цената да падне до 14 млн. лв. ) - нещо, което тотално обърка плановете на Комисията. Оттам са категорични, че няма да преговарят за цената.
От "Сиела Норма" оправдават исканите от тях средства с това, че ЦИК погрешно е изчислила цената за всички тези услуги. Според тях при изготвяне на поръчката е била разделена стойността на поръчката за предните избори на 9600 - броят на доставените тогава машини, а получената сума е била умножена по броя на сега поисканите машини.
На практика обаче това би сработило, само ако "Сиела Норма" осигуряваше единствено самите машини за гласуване, а не и допълнителни услуги по поддръжката и логистиката. В конкретния случай, според компанията, от ЦИК са забравили на практика да добавят цената за поддръжка на останалите 9600 машини.
А самият факт, че в тези 6,5 млн. лв. се включва и обслужването на президентските избори, които е много вероятно да се проведат на два тура, прави условията за фирмата изпълнител неприемливи. Според нейния изпълнителен директор Веселин Тодоров това означава да работят на загуба.
Оттам също така твърдят, че краткото време също усложнява процеса, правейки изпълнението на условията изключително сложни.
От ЦИК обаче коментират, че цената от 6,5 млн. лв. не е произволно избрана, а е съобразена с възможностите на бюджета. Същевременно с това пък исканите 15 млн. лв. от "Сиела Норма" са определени като "необосновани" от експертите, с които работи Избирателната комисия.
"ЦИК е взела решение, максималната цена е обявена, ако има кандидат, който да преговаря с ЦИК на тази цена, ЦИК ще преговаря, ако няма, поръчката ще пропадне. Преговори за промяна на цената ЦИК няма да води", заяви говорителят на ЦИК Цветозар Томов.
При невъзможност да бъдат доставени допълнителните 1500 машини от ЦИК са готови с план Б - да се справят с наличните 9600 машини. Но тук идва въпросът с оперирането с въпросните машини, софтуера за тях и обновяването му за предстоящия вот.
"Има такива рискове заради времето, но пак потвърждаваме, ние сме осигурили всички възможности ЦИК, сама, без нас, без участие на нашите чуждестранни партньори, да си настрои софтуера, да го оптимизира, да направи логистиката, да направи мултиплицирането на този софтуер върху машините, но като че ли сроковете са толкова кратки, че може би няма да успеят", коментира пред БНТ Веселин Тодоров от "Сиела Норма".
Ако се окаже, че Тодоров е прав, това ще постави ЦИК пред пряка невъзможност да осигурят изпълнението на приетите промени в Изборния кодекс от предишното Народно събрание.
И именно тук идва ключът от палатката - депутатите от 45-ото НС направиха промени в Изборния кодекс, които поставят ЦИК пред една изключително сложна за изпълнение мисия предвид краткия срок за провеждане на изборите.
Избирателната комисия няма особена свобода да тълкува ИК, както ѝ е удобно, тя трябва да се съобрази с поставените от парламента условия за провеждане на изборите. И когато парламентът казва, че във всички секции с над 300 избиратели трябва да има машина, работа на ЦИК е да го осигури с бюджета, който е предоставен.
Истината е, че депутатите от 45-ото НС имаше сериозен натиск да бъде наложено машинното гласуване като основен метод за подаване на глас на предсрочните избори.
В реториката на депутатите тогава машинният вот беше представен като панацея за борба с купените гласове и контролирания вот. Логика в подобно твърдение имa донякъде.
Пред машината за гласуване не можеш да извадиш някакъв специален нишан или листче с указания за гласуване, просто ще се види от всички. Не можеш да си снимаш бюлетината, за да се отчетеш пред брокерите на гласове.
Освен това вотът от машината се изчислява директно от самата машина и се намалява опасността от това в секционните комисии някой да се опитва да ти намали гласовете, драскайки по тях уж случайно с химикалка и превръщайки ги в недействителни.
Въпросът обаче е, че в този сценарий не се вземат предвид всички възможни технически проблеми.
А такива имаше предостатъчно на вота от 4 април. Все пак машинното гласуване беше спряно на няколко места в страната, а в отделни секции машините започнаха да проявяват бъгове.
За такива ситуации и сега ЦИК се е презапасил с хартиени бюлетини, които да влизат в употреба само в краен случай. Те ще се прилагат и за секциите с под 300 гласоподаватели.
С други думи - бюлетини така или иначе пак ще има. Да, със сигурност ще са по-малко, но въпросът е дали си струва това ускорено въвеждане на машинния вот за предсрочните избори, или всъщност не беше по-скоро политически ход, част от самата предизборна кампания?
При подобно бързане се отваря вратата за множество грешки, а както се вижда - и за допълнителни разходи, невъзможност да се направи обществена поръчка и като цяло - създава излишно напрежение по въпроса с изборите и очаквания за хаос.
Да не говорим, че се поставя ситуация, в която успешното прилагане на машинния вот зависи от това доколко склонна е една компания да се съобрази с изискванията на ЦИК.
Разбира се, всички тези проблеми с машинния вот можеше да бъдат избегнат, ако се беше дало малко време промените в ИК да бъдат приложени както трябва. Ако имаше време за подходяща обществена поръчка за определяне на това кой да осигури поддръжката на машините, ако имаше и достатъчно време за обновяването на софтуера им.
Но уви, изборите идват с бясна скорост и на тях ще гласуваме... както може.
Надеждата е сегашната ситуация да отвори очите на депутатите за това, че скоростните промени в ИК не са никога добра идея и до тях трябва да се прибягва само в някакви крайни случаи, когато това е неизбежно.
Поне можем да се радваме, че във финалната редакция на ИК отпаднаха експерименталното гласуване по пощата за гласуващите зад граница, както и още по-експерименталното електронно гласуване за президентските избори.
Можете да си представите тогава вече какъв хаос щеше да настъпи...
