Макар и с орязани правомощия за съставянето на служебно правителство, президентът Румен Радев показа, че все още последната дума по тази тема е негова.
Отказът му да приеме предложения състав на Министерски съвет от кандидата за служебен премиер Горица Грънчарова-Кожарева изненада мнозина и даде ясно да се разбере, че Радев няма да толерира начело на МВР да остане Калин Стоянов.
Именно постът на вътрешен министър стана причина за голямата част от недоволството спрямо действащия служебен министър-председател Димитър Главчев. Това беше и причината той да обяви, че оттегля своята готовност да запази поста си.
Междувременно Радев многократно заяви, че за него приоритет преди всичко е излъченият кабинет да гарантира провеждането на честни и прозрачни парламентарни избори - нещо, което според неговото мнение няма как да се случи, докато Стоянов запазва поста вътрешен министър.
И така се стигна до сегашната ситуация тип "Шах с пешката", в която президентът отказва да подпише указа за предложеното правителство, а кандидатът за премиер отказва да направи промени.
Грънчарова също мотивира своя избор да запази Калин Стоянов на поста - по думите ѝ той се ползва с подкрепа в структурите на МВР. Тя изтъкна още борбата за ограничаване на нелегалната миграция през България, както и цялостната стабилност във вътрешното министерство.
Това обаче не обръща внимание на друг проблем - в очите на много българи Калин Стоянов наистина е компрометиран като министър, а отговаря за едно от най-важните ведомства, поне що се отнася до организирането на изборите.
Защото полицията извършва охраната на вота, но също така и всички акции срещу търговията с гласове. А при толкова ниска избирателна активност, каквато се очаква и на предстоящите избори, платеният вот може да се превърне в значим фактор.
Затова в момента и противниците на Калин Стоянов, и самият той, спекулират, че някой се опитва "да си купи" изборите.
По-интересна е тезата на действащия вътрешен министър и на Грънчарова, че президентът всъщност нарушава Конституцията, като не издава указ за правителството, предложено от кандидата за премиер.
Подобно тълкувание обаче е доста... избирателно. И една от причините е, че в крайна сметка президентът е този, който назначава служебните правителства, и отговорността за тях е поне частично негова.
Макар да му беше взета възможността да избира за поста сам и да беше задължен да избира от т.нар. "домова книга", той продължава да бъде човекът с решаващия глас за това дали служебното правителство ще го бъде.
Какъв обаче е изборът пред Радев сега?
Промените в основния закон на България значително ограничават държавния глава в избора на служебен премиер, като според критиците им сегашното положение може да предизвика конституционна криза.
Решения за излизане обаче все още има.
По Конституция президентът може да избира кандидата за ръководител на служебното правителство сред: председателя на Народното събрание, управителя на БНБ и неговите подуправители (3 броя), председателят на Сметната палата и двамата му заместници, омбудсмана и неговия заместник.
Някои от тези позиции са незаети, докато други трябва да бъдат сменени.
В момента България няма омбудсман и зам.-омбудсман - Диана Ковачева беше избрана за съдия в Европейския съд по правата на човека, а нейната заместничка Елена Чернева-Маркова подаде оставка през март 2024 г., за да не бъде избрана за служебен премиер.
Омбудсман се избира от Народното събрание с обикновено мнозинство от повече от половината гласували народни представители при кворум от поне 121 депутати.
Зам.-омбудсман се избира месец по-късно. Това означава, че постът на зам.-омбудсман отпада в случая от сметките за потенциален служебен премиер.
В домовата книга биха могли да се направят и още две промени - в заместниците на председателя на Сметната палата. Това са Горица Грънчарова-Кожарева и Тошко Тодоров, които са избрани на поста през 2015 г. и мандатът им е изтекъл.
На фона на цялостната политическа нестабилност обаче, има твърде много позиции на регулатори, които са за смяна, но няма кога да бъдат заменени, нито достатъчно голямо мнозинство.
Проблемът е, че изборът на нови заместници на шефа на Сметната палата става с гласуване в парламента по препоръка на председателя. А това е действащият служебен премиер Димитър Главчев, който не може да съвместява двете позиции и е в неплатен отпуск, докато е премиер.
За да се избяга от този капан, от ПП-ДБ предложиха в началото на месеца да бъде приета промяна, която да позволи на депутатите да номинират кандидати за зам.-председатели на Сметната палата сами. За тази идея поне към момента няма индикация да събира подкрепа сред останалите партии в Народното събрание.
В момента пред президента Радев има още една алтернатива за действие - действащият министър-председател Димитър Главчев.
Той публикува изявление, в което заявява готовност да остане служебен премиер, докогато се налага. Това обаче не дава особено ясен отговор на въпроса дали има предвид да застане начело на нов мандат като служебен министър-председател, или да продължи да е премиер на сегашния си кабинет.
Разликата между двете до голяма степен е в позицията на Калин Стоянов и дали Главчев е склонен да жертва вътрешния си министър.
Вече се появиха предположения, че Радев може и да насрочи нови избори, без да назначава служебно правителство. Подобно тълкувание обаче тепърва трябва да се изяснява, тъй като звучи доста спорно.
Видя се, че Стоянов ще се бори до последно да запази поста си. Най-малкото "спонтанният протест" в негова защита говори за това.
Когато обаче именно неговата личност е ябълката на раздора и определящият фактор дали ще имаме правителство, то нима си заслужава да остане вътрешен министър?
Зависи кого питате.
