"Незадоволителен резултат", а не "провал" - така още в нощта на изборите съпредседателят на "Демократична България" и на практика неформален лидер на обединението Христо Иванов определи изборния резултат, получен от формацията.
В момента ДБ се очертава твърдо като шеста политическа сила с дял от около малко над 6% и прогнозирани по груби сметки 16 мандата - около два пъти по-ниска подкрепа спрямо предишните парламентарни избори и над два пъти по-малко депутати.
На фона на тези резултати в понеделник Христо Иванов обяви, че се оттегля от поста си на лидер на партията "Да, България", която е част от "Демократична България". Атанас Атанасов - председателят на ДСБ, го последва, а от самата "Демократична България" полетяха признания, че кампанията им не е била достатъчно добра, но пък сега, предвид добрия резултат на "Продължаваме промяната", може да се постигне нещо значимо в следващия парламент.
Междувременно оставката на Иванов беше посрещната сред редиците на партията като едва ли не героичен акт на чест и нещо невиждано и нечувано в политиката.
Има нещо вярно в това. Отдавна не бяхме виждали лидер да подава оставка след загуба на избори. Корнелия Нинова е ярък пример за това как упорството на един партиен лидер може да доведе до все по-сериозно и по-сериозно закопаване на партията му, като нейната оттеглена оставка след европейските избори през 2019 г. се превърна в ярък пример за лидерска немощ.
И все пак тези две оставки - на Иванов и на Атанасов като лидери съответно на "Да, България" и на ДСБ, са всичко друго, но не и незаслужени.
Ако човек чете анализите на хора от формацията, ще остане с впечатлението, че ДБ просто са попаднали в неподходяща среда в неподходящо време, което е изяло толкова голяма част от натрупания до момента актив.
Все пак - това са същите хора със същите послания и битки, които постигнаха двойно по-голям резултат само преди месеци през лятото. И според тези анализи променила се е само средата наоколо - обръщането на Лозан Панов срещу ДБ, появата на "Продължаваме промяната", негативните обществени нагласи около провала на преговорите за правителство в 46-ия парламент, пандемията и т.н.
Следва и възмущението от гневните реакции спрямо представянето на ДБ, както и критиките, които се изсипаха след изборите след вота, които едно от лицата на партията - Божидар Божанов, описва като "импулса за интелектуално ритане на падналия, след като е ходил прав толкова дълго, но се е спънал".
В случая част от цитираните тези имат правота. ДБ действително попадна във вихрушка от обстоятелства и те доведоха до изтегляне на част от електората на формацията, който предпочете да се прехвърли към "Продължаваме промяната" като лъскав и нов проект на промяната.
Да се приеме обаче, че това е основна причина за този сериозен отлив на гласове, заедно с "допуснали сме някакви грешки в кампанията", е нелепо.
Според данните от екзитпола (доколкото можем да им се доверим) ДБ са загубили около 1/3 от избирателите си в полза на "Продължаваме промяната". Дали са толкова, или са повече, е без значение. Това са загубени гласове за формацията на тези избори, а да се смята, че тази загуба е причинена просто от няколко странични фактора и от появата на нещо ново и лъскаво на политическата сцена, си е откровено подценяване на избирателите.
"Демократична България" има своите проблеми в комуникацията си с избирателите открай време. Просто от 2017 г. насам те нямат алтернатива в този конкретен сегмент от избиратели, наричан условно "градската десница" или "демократичната общност". Много хора от този сегмент гласуваха за тях на база липсата на друг избор и с идеята, че се дава шанс за ДБ, просто за да има противовес на други партии като ГЕРБ, БСП и ДПС, а не заради силната им кампания, добре формулираните послания или харизматичните кандидати.
Октрай време ДБ не могат да достигнат избиратели извън посочения горе сегмент на "демократичната общност". Обединението много ясно формулира приоритетите си за реформа в съдебната система и борба с корупцията, но продължаваше и продължава да се проваля в това да свърже тези две важни теми с ясни примери и обяснения как точно са важни, по какъв начин влияят на живота на хората.
Като прост пример в случая идва кампанията на "Продължаваме промяната" и Кирил Петков, който смело заяви, че ако се спрат кражбите в държавата и корупцията, на година ще могат да се строят по две магистрали като "Хемус" (тема, станала важна в самия край на кампанията).
Или казано с други думи, ДБ не успя да заговори на езика на мнозинството от избирателите.
Колкото до последната предизборна кампания, твърде спорно е да се твърди, че тя е била същата като предишните две за годината.
През юли ДБ демонстрира наистина добро предизборно поведение, което се и отплати като резултат. Обединението вложи средства за реклама, изпрати кандидатите си по места да агитират, вложи енергия и да се покажат като реална и адекватна алтернатива, носеща промяна. Тогава в кампанията те показаха и един умерен, зрял тон, с който аргументите им звучаха... смислено.
Логично, за сегашната кампания не отидоха много средства - три вота имат лошото свойство да изпразват партийните каси. След три вота и самите кандидати са натрупали достатъчно умора, за да не могат да дадат 100% от себе си.
Извън това обаче ДБ ограничиха обясненията в посланията си, вложиха малко повече агресия в публичното си говорене, докато междувременно демонстрираха мудна и бавна реакция по всички теми, излизащи извън предварително уговорената рамка.
Интересен момент е, че в собствения си анализ Божанов изтъква, като нещо, отклонило вот от ДБ, отправените от тях "ясни послания" в подкрепа на ваксинацията.
Въпросът в случая е колко точно ясни са били тези послания, защото това беше една от основните критики към тях по време на самата кампания - липсата на категорична позиция в подкрепа на имунизирането срещу коронавируса.
Да, те имат в листите си д-р Александър Симидчиев, който има наистина категорична позиция по темата, но това не важи особено за останалата част от "Демократична България". Дори на сайта им човек трябва да търси усилено, за да намери изказвания по темата.
ДБ категорично отбягваше темата за ваксините от страх тя да не изгони избиратели от тях, което даде и точно такъв ефект - създаде усещане за плахост и дори страхливост... което вече изгони избиратели от тях.
Случаят с Rainbow Hub и навлизането на хулигани на тяхно събитие също доведе до негативни реакции спрямо ДБ, които като Обединение не успяха да дадат ясна позиция, осъждаща нападението. Свои отделни позиции публикуваха "Да, България" и "Зеленото движение", но не и цялата "Демократична България", което за пореден път пък демонстрира липсата на единно мнение между трите партии по подобни социални теми, въпреки че една значителна част от избирателите им са с по-либерални възгледи.
Тук е време да посочим и един друг проблем - промяната в публичното поведение на лидера на "Да, България" Христо Иванов.
Ако доскоро той беше известен с по-обрани изказвания и като цяло по-умерен и интелектуален профил, то през последните няколко месеца поведението му пред камера взе завой към по-агресивна реторика, по-остър начин на говорене, който напомня на човек, каращ се от телевизора. А това е нещо, което самият Иванов критикуваше в поведението на Бойко Борисов дълго време.
Тази видима разлика също се усети и до някаква степен отблъсна избиратели, които и преди се дразнеха на това някой да им се кара от екрана.
А моментът, в който той сам си избра да се кандидатира за депутат във Велико Търново, за да поведе борба срещу Делян Пеевски, и въпреки това не събра достатъчно гласове и за един мандат, нареждайки се зад кандидата на ДПС... дори това само по себе си е достатъчен мотив за един партиен лидер да хвърли оставка.
Колкото до председателя на ДСБ Атанас Атанасов, той никога не е бил човек, ползващ се с широко доверие от избирателите извън собствената му партия.
А за капак на всичко тук отново се появи и друг стар проблем за формата - те има силно твърдо ядро, което е доста отдадено и гласовито... по един доста натрапчив начин.
Въобще с цялата си кампания "Демократична България" не доказа на избирателите, че ще се бори достатъчно активно и силно за гласа им, а сякаш очакваше той да бъде подаден по навик и по задължение.
Формацията продължава да има проблеми с комуникационната си стратегия, които трябва да бъдат изчистени, ако искат да си върнат поне част от загубените гласове.
И да, тези лидерски оставки във формацията не са някаква проява на рицарска доблест, те са просто необходими.
Оттеглянето на Иванов от лидерския пост в "Да, България" и на Атанас Атанасов от ДСБ, заедно с двете партийни ръководства, дава шанс за промяна, за отваряне на нова страница и пускането на преден план на нови лица с нови идеи. Подобно нещо е повече от нормално в живота на всяка партия, която не е формирана по лидерския модел "Партията - това съм аз".
Въпросът е дали тези две партии разполагат с такива нови лица с потенциал и със силата да поемат кормилото и да се възстановят от грешките на предшествениците си?
Защото ако такива липсват или ако хвърлените оставки са просто фиктивни, а лидерите се върнат победоносно след няколко месеца, това само ще задълбочи проблемите в ДБ. А те няма да се оправят с обвинения към електората и търсене на грешките навсякъде извън себе си.
Ако не вярват на това, да отправят поглед към БСП на Корнелия Нинова. Този пример е поне пределно ясен.
