Когато един носител на „Оскар“ връчва златната статуетка на друг, това рядко е напрегнат момент. Предполага се даже, че трябва да е радостен. Все пак става дума за може би най-приятната традиция на наградите на киноакадемията: миналогодишният носител на “Оскар” за актьорска игра да връчи тазгодишната награда на получателя й от противоположния пол.
Това е само една от причините връчването на наградата за най-добър актьор през 2016 г. да беше толкова шокиращо и неудобно.
Наградата тогава връчи Бри Ларсън, която спечели “Оскар” за най-добра актриса в ролята на жертва на отвличане и сексуално насилие в “Стая”. Освен това Ларсън е виден активист и защитник на жертвите на домашно насилие и изнасилване.
По време на церемонията тя беше принудена да обяви, че Кейси Афлек печели наградата за най-добър актьор за изпълнението си в драмата “Манчестър край морето”.
Макар да остана както винаги безупречно професионална, изражението на лицето на Ларсън не скри особено нейното презрение. То пролича и в отказа ѝ да ръкопляска на актьора.
“Мисля, че това, което направих на сцената, говори само за себе си”, коментира по-късно Ларсън за отказа да аплодира Афлек. И допълва: “Казах всичко, което имах нужда да кажа по тази тема”.
“Тази тема” са обвиненията срещу Афлек в сексуален тормоз, както и неудовлетворението на Ларсън от факта, че вместо актьорът да търпи последици за случилото се, неговият бранш (който е нейн) изглежда го награждава.
Победата на Афлек миналата година дойде след като кампанията за “Оскарите” беше обременена с обвиненията в сексуален тормоз срещу него. Две жени заведоха дела срещу Афлек, след като бяха работили с него по документалния филм от 2010 г. “Все още съм тук”.
Афлек отрече всички обвинения и през 2010 г. постигна извънсъдебно споразумение с ищците за неуточнени суми.
Превъртаме напред - през 2016 г., където победата на актьора на „Оскарите“ предизвика умерен скандал.
Година по-късно отношението на филмовия бранш към мъжете, обвинени в сексуални посегателства, е значително променено.
Холивуд не просто се дави в потопа разкрития за отблъскващото поведение на мъжете в кино бизнеса (а и не само), но и най-после се предприемат наказателни действия в отговор на тези разкрития. Кевин Спейси, Брет Ратнър, Луи Си Кей, Джефри Тамбор, Чарли Роуз и още цял куп суперзвезди, обвинени в неуместно поведение или посегателства, понесоха сериозни щети върху кариерите си заради свои действия в миналото.
Обществото е гневно. Хората, чиито усти са били запушвани твърде дълго, искат промени - което ни връща обратно към Афлек и тази привидно невинна традиция на “Оскарите”.
Около края на годината сезонът на наградите набира скорост, а заедно с това вече започват плановете за “Оскарите” през март. Това означава, че киноакадемията вече уточнява детайлите по церемонията. Включително и кои холивудски знаменитости да бъдат поканени като участници, така че да се разчистят графиците им и да се уреди присъствието им.
И перспективата Афлек да бъде поканен, за да връчи наградата за най-добра актриса тази година, разбираемо защо, е меко казано притеснителна.
Представете си как която и да е от разгневените жени в кино индустрията е принудена да се усмихва и да приема поздравления от мъж, който има зад гърба си обвинения в сексуален тормоз. Каквито и да са традициите на „Оскарите“, това граничи с жестокостта.
Идеята обаче започва да звучи направо абсурдно, когато се замислите за актрисите, които поне към този момент са основни претенденти за наградата, и ролите, които те играят:
Мерил Стрийп, играеща пионера в редакцията на Washington Post Катрин Греъм в The Post. Роля на жена, която отказва да мълчи в стая, пълна с мъже.
Близката приятелка на Ларсън - Ема Стоун, която играе Били Джийн Кинг в “Борбата на половете”.
Джесика Частейн, която е сред най-активно борещите се за промени актриси, е сред претендентите за “Оскар” с “Играта на Моли”.
Сирша Ронан, която играе в единствения проект, режисиран от жена, който се споменава в краткия списък на потенциално номинираните за наградата.
Актрисата, за която се предрича, че има най-голям шанс да спечели „Оскар“, е вечната икона на непоносимостта към глупости Франсис Макдорманд. В “Три билборда извън града” тя играе майка, която е тръгнала на кръстоносен поход за справедливост след бруталното изнасилване и убийство на нейната дъщеря. Действието се развива в малко градче, чиито жители предпочитат тя да си държи устата затворена, вместо да ги изправя пред подобни неприятни факти.
Наистина ли киноакадемията е толкова неадекватна, че да създаде ситуация, в която Кейси Афлек, насред толкова омраза, ще връчи статуетка на тази актриса за точно тази роля?
Оттам гласуваха за изключването на Харви Уайнстийн след разследването срещу него за систематичен сексуален тормоз. Един исторически и безпрецедентен ход, който беше посрещнат с овации, но но не се прие като епизод в скандала.
Всъщност дискусията по темата тепърва започваше. Чуваха се въпроси като “Защо сега?” и “Кой ще е следващият?”. Сред реакциите имаше и двуличие, тъй като Уайнстийн далеч не е единственият в киноакадемията, който се е държал така с жени. Налице е и опасната неяснота от това какво ще последва:
Каква е границата, след която изключването е оправдано? Защо хора като Мел Гибсън, Бил Козби или Роман Полански още не са изхвърлени? И какво да кажем за Кейси Афлек?
Интересно е изявлението, с което киноакадемията оповести решението си за Уайнстийн. В него се твърди, че гласуването е било “не само за да се дистанцираме от някой, който не заслужава уважението на колегите си, но и за да изпратим послание, че ерата на умишлено затваряне на очите и срамно съучастничество в хищническо сексуално поведение и тормоз на работното място в нашия бранш е приключила”.
Сега академията има шанс да изпрати още по-ясно това послание.
Тепърва предстои да разберем какви действия ще бъдат предприети, за да се реализират обявените промени. Въпреки това налице е едно належащо решение за церемонията, което трябва да бъде взето и което ще е силна декларация за това накъде ще се върви занапред.
Дали академията ще откаже да покани Кейси Афлек да връчи наградата? Стъпка, която би означавала много насред разпаления дебат за сексуалния тормоз и насилие в бранша.
По-рано този месец кинорежисьорът Камерън Босърт стартира петиция в Change.org, наречена “Не позволявайте на Кейси Афлек да връчва “Оскар” за най-добра актриса през 2018”. Под петицията са се подписали над 19 000 души. Според Босърт това Афлек да връчи „Оскар“ в сегашната ситуация ще е „проява на лош вкус“.
Според него при „Оскарите“ може да се разглежда поведението на евентуалните получатели на наградата. Ако то не отговаря на стандартите за поведение, които хората в бранша искат да бъдат спазвани, то „би трябвало да използваме усмотрението си, за да не връчваме награда на този човек“.
Босърт заявява, че “културата на лов на вещици е нещо ужасно“, но според него е „уместно някой като Афлек да бъде изкупителната жертва”.
Главният редактор на Variety Клаудия Елър директно попита изпълнителния директор на киноакадемията Доун Хъдсън за петицията и за това дали организаторите са обмисляли подобна стъпка.
“Обмисляли сме го. Естествено, че сме”, отговори Хъдсън.
Това не е твърде решителен отговор, но е в тон с по-ранно изказване на Хъдсън в разговора. Там той казва, че изглежда сега трябва да бъде "оползотворен момента", за да се постигне повратна точка в дискусията около сексуалния тормоз и злоупотребата с влияние в кино индустрията.
През по-голямата част от сезона на наградите миналата година обвиненията срещу Афлек бяха деликатно заобикаляни в бранш, в който съществува практиката да не се обсъждат подобни въпроси.
Може би това е доразвиване на дебата за изкуството срещу твореца, който не стига до никъде от десетилетия. Може би хората са се опасявали да не влязат в конфликт с влиятелните Бен Афлек и Мат Деймън, които защитаваха Кейси Афлек и водиха активна кампания за неговия “Оскар”.
Или това може да се дължи на вече приетата гледна точка, че популярните бели мъже обикновено не носят последствия за подобни неща. Или може би хората не счетоха, че е нужно или че ги засяга достатъчно да разглеждат обвинения, които са били уредени с извънсъдебно споразумение.
Вероятно поради комбинацията от всички тези причини, Афлек успя да премине през по-голямата част от надпреварата за награди без да се налага да се изправя пред обвиненията. А колегите на Афлек и организации като киноакадемията успяваха да избягват трудните въпроси относно същите тези обвинения.
Но тази година нещата са различни.
Академията преживя болезнено израстване, докато мъчително се опитва да се аклиматизира в променящото се съвременно общество.
Тя търпи критики не само заради липсата на многообразие сред номинирани и наградени, но и заради мудността си в отстояването на същото това многообразие. Загубата на търпение към организаторите като че ли произлиза от неспирния поток от скандали. Скандали, вариращи от много години на изцяло бели претенденти за “Оскар” за актьорска игра до объркващо отхвърляне на масовите предпочитания и позорни гафове като фиаското с “Ла Ла Ленд” и “Лунна светлина” миналата година.
Решението за ролята на Афлек на церемонията през 2018 г. не бива да идва от PR отдела и да е опит за овладяване на щетите. То със сигурност ще предизвика трус сред членовете на академията, които в исторически план са предпочитали да спазват процедури, вместо да реагират спонтанно или субективно.
Въпреки това то е решение, кoето ще покаже на света това, което трябва да бъде показано: Нещо се прави. Нещата се променят. Киноиндустрията се променя.
