Миналият октомври Академията за филмови изкуства на САЩ се обръща към мъж, за когото вярва, че е способен да спаси "Оскар"-ите от рейтингов провал и все по-осезаемото усещане за културнo остаряване. Става дума за човек, който е доказал продаваемостта си в боксофиса, разполага с впечатляващ брой последователи в социалните мрежи, харесва се на зрителите без значение политическите им предпочитания, а освен това има и достатъчна доза шоуменство в себе си.
Дуейн "Скалата" Джонсън изглежда като най-подходящия човек за плашещата работа да водиш церемонията по връчване на наградите "Оскар" през 2019-а.
Самият Джонсън разказва, че когато обаждането от Академията е дошло, той е бил много щастлив от този факт. Веднага е започнал да мисли какви номера ще направи на сцената с идеята да "преобърне" "Оскар"-ите и да направи нещо различно и специално. Иска едва ли не да даде началото на нова ера в историята на церемонията, а целта е на първо място да бъде публиката.
Въпреки целия му ентусиазъм и това колко подходящ е на пръв поглед за задачата, разговорите на Академията с Джонсън започват да тъпчат на едно място, поне по негови думи. Причината е натовареният му график - снимките на филма "Бързи и яростни: Хобс и Шоу" и продължението на "Джуманджи" са предвидени да се случат по времето, в което трябва да се проведат планирането и репетициите за церемонията.
Да искаш от най-скъпоплатения актьор в Холивуд да си разчисти програмата с едва няколко месеца предизвестие не се оказва печеливша стратегия. Същото важи и за поканата, която Академията отпраща на следващия на пръв поглед подходящ водещ – Кевин Харт. Ситуация, която доведе до публични обсъждания на стари хомофобски туитове на комика.
Така "Оскар"-ите за пръв път от 30 години няма да имат водещ. Това е и едва вторият път в 91-годишната история на церемонията, в който се случва нещо подобно.
Дори за клоунските стандарти на 54-членния борд на Академията, който трябваше да се оправя със скандали от рода на #OscarsSoWhite (недоволство от липсата на номирани, които да не са бели) и гафа около победата на "Moonlight", тазгодишният сезон е ужасен.
Група професионални разказвачи на истории не успя да се стегне достатъчно, за да разкаже достатъчно увлекателна история в най-голямата си нощ за годината. Това да няма водещ по време на церемонията означава, че най-интригуващото нещо, което Академията може да предложи на зрителите, е шансът да гледат един потенциален тричасов провал.
Пътят към това тази година да няма водещ започва още на сутринта след миналогодишната церемония, когатo телевизионната мрежа ABC разбира, че това са били "Оскар"-ите с най-ниските рейтинги в историята. Гледали са ги 26,5 милиона зрители, което е спад с 25 процента в най-важната целева аудитория – между 18 и 49 години. Според един от членовете на Академията се е стигнало до осъзнаване, че редица фактори са повлияли върху шоуто: Холивуд създава по-малко филми, достойни за награди; творците предпочитат да са по-политически ориентирани; хората се пренасочват от телевизията към стрийминг услугите; и др.
Години наред ABC и компанията собственик на телевизията Disney, която плаща неясна сума, за да излъчва "Оскар"-ите до 2028-а, искат от Академията да направи промени в шоуто. Сред исканите промени са съкращаване на времетраенето на церемонията и гарантиране на това, че повече от филмите, които зрителите наистина гледат, ще намират място в нея.
Академията получава над 80 процента от своите 161,9 милиона годишни приходи от "Оскар"-ите, най-вече от правата за телевизионното излъчване. След като ABC разкрива, че ниските рейтинги могат да се отразят на бонусите от реклама, които организацията ще получи, ръководството на Академията изведнъж става много по-отворено към свежи идеи.
Така по време на една дълга августовска среща бордът на Академията одобрява редица спорни мерки, между които и т.нар. "Оскар" за популярен филм, който щеше да е обвързан с боксофис резултатите или с гласуване от страна на публиката. Сред като критиците се нахвърлят върху тази идея, бордът дава на заден ход.
Въпреки това се зарича да осъществи друг план – да раздаде четири от общо 24-те награди по време на рекламните паузи и да вмъкне кадри с наградените в по-късен етап от шоуто. Шест месеца по-късно и десет дни преди самата церемония, бунт сред високопоставени членове на Академията принуждава ръкодството й да се откаже и от това свое решение.
За да проправи път на своите целящи рейтинги инициативи, Академията се обърна към продуценти със смели идеи. В крайна сметка се спря на филмовия продуцент Дона Гиглиоти, която е най-известна с филми като "Наръчник на оптимиста" и "Влюбеният Шекспир", но в същото време няма никакъв опит в живата телевизия. Другият избор беше Глен Вайс, който преди е режисирал церемония за раздаване на "Оскар"-ите.
През ноември м.г., когато Академията все още не беше избрала водещ, вече е ясно, че Гиглиоти и Вайс са се съгласили да се занимават с доста по-трудно шоу от това, което са очаквали. Един от вариантите, които Академията и продуцентите обсъждат след отказа на Скалата, е да поканят трима различни водещи. Логиката – ако всеки един от трите часа на церемонията се води от различен човек, напрежението за всеки от тримата водещи ще е по-малко.
В крайна сметка продуцентите канят Харт да води шоуто. Това става в началото на декември. Изглежда, че "Оскари"-те са намерили водещ, чийто хумор отива отвъд политиката. Е, изглежда така само за няколко часа. Веднага онлайн са припомнени туитове на актьора от 2009-а и 2010-а, в който той използва хомофобски обиди. Припомнени са и негови смешки от стендъп шоута, в които казва, че не иска синът му да е гей. Завихря се поредният скандал.
В отчаян опит да овладее ПР щетите, изпълнителният директор на Академията Доун Хъдсън се обажда на Харт, който по това време е в Австралия, и го моли да се извини за старите си туитове. Молбата на Академията – или изискването, както Харт гледа на него – само допълнително ядосват комедианта, който веднага съобщава в Twitter, че се отказва от това да води церемонията и същвременно дава това извинение, което Хъдсън е поискала от него.
С идването на новата година едно старо лице се появява с идея как да бъде спасено положението. Елън Дедженеръс кани Харт в своето телевизионно шоу. Официално идеята е той да рекламира новия си филм, но Елън реално използва момента, за да проведе интервю, в което защитава актьора и настоява за неговото връщане в ролята на водещ на "Оскар"-ите.
В крайна сметка това не води до нищо. Няколко седмици по-късно е ясно, че Академията се е примирила с варианта "церемония без водещ".
Същевременно продуцентите трябва почти всяка седмица да се занимават с нов обществен спор около опитите да направят церемонията по-кратка. Като например планът им на живо да бъде изпълнена само най-популярната от песните, номинирани в категорията "Най-добра песен". Нещо, което накара Лейди Гага – фаворит за наградата – да заплаши, че няма да участва в церемонията, което в крайна сметка доведе до промяна и на това решение.
Опитите на продуцентите да попречат на актьори да връчват наградите на Актьорската гилдия също завършиха с неуспех, след като организаторите на другата церемония публично обвиниха Академията в използването на "безочливи тактики за натиск".
Всичкият този шум доведе до една атмосфера, в която сякаш всичко може да се случи на тазгодишното шоу. ABC от своя страна се опитва да изкара това като нещо позитивно. Президентът на телевизията Кери Бърк коментира, че според нея, колкото и да е иронично, липсата на яснота около "Оскар"-ите е това, което е помогнало да се говори за тях и на "хората да им пука".
Водещите ли са проблемът?
Водещите на церемонията може да получават похвали или да бъдат обвинявани за това какви са рейтингите на шоуто, но не е ясно колко значима е тяхната роля в това отношение. Били Кристъл води най-гледаната церемония за връчване на наградите "Оскар" - тази от 1998-а, когато 57,25 милиона американци гледат как "Титаник" взима наградата за най-добър филм. Кристъл обаче води и церемонията предната година, когато зрителите са със 17 милиона по-малко, а голямото отличие е спечелено от "Английския пациент".
Ако номинираните филми са това, което привлича аудитория, то 2019-а трябва да направи рекорд по гледаемост, тъй като три от номинираните за "Най-добър филм" продукции са спечелили по над 200 милиона долара в САЩ - "Черната пантера", "Роди се звезда" и "Бохемска рапсодия". "Рома" от своя страна е достъпен до милиони зрители на Netflix още от 14 декември.
Същевременно продуцентите Гиглиоти и Вайс ще разчитат на множество от популярни лица, които да дават наградите, при отсъствието на един постоянен водещ. В списъка са Даниъл Крейг, Бри Ларсън, Самюел Джаксън, Джейсън Момоа и др. Един от триковете, с които продуцентите ще се опитат да привлекат младата аудитория пред екраните, е да съберат част от "Отмъстителите" на Marvel на сцената – два месеца преди излизането на дългоочаквания филм "Avengers: Endgame".
По този начин Гиглиоти и Вайс ще използват стратегия от 1989-а, когато тогавашният продуцент Алън Кар решава умишлено да няма водещ. Онази церемония се помни най-вече с ужасен, 11-минутен музикален номер в началото. По-малко се помни историята около това как Кар се опитва да изгради церемонията около двойките, които връчват наградите, опитвайки се да ги комбинира по някакъв общ признак.
Например, Роджър Мур и Шон Конъри – двама актьори, които са играли Джеймс Бонд – заедно връчват една от наградите.
Режисьорът на церемонията от 1989-а Джеф Марголис казва, че "водещият те бави". По думите на Марголис трябва да дадеш на водещия нещо за правене при откриването на церемонията и освен това да му дадеш по още три сегмента през всеки един от трите часа. Така е взето решението и да няма водещ тогава.
Да, обаче водещите имат важни функции – като се започне от това, че могат да бъдат използвани за промотиране на церемонията и се стигне до уменията им да ръководят нейното темпо.
Те са "полицаят, който понякога е нужен", както казва Марголис. Случвало се е водещите да са тези, които препредават емоцията на публиката, реагирайки на случвалото се. Като Джими Кимъл, който през объркванията около това кой печели "Оскар" за "Най-добър филм" през 2017-а, застава пред микрофона и казва "Обвинявам себе си за това".
Джими Кимъл имаше незавидната роля да води "Оскар"-ите, в които стана объркване за това кой е спечелил отличието за най-добър филм. Снимка: Getty
Но попкултурата се променя – в нея има по-голямо политическо влияние, а социалните мрежи дават възможност на публиката да заема позиции. Така задачата да се водят "Оскар"-ите вече има потенциалa да създаде повече спорове, отколкото преди няколко десетилетия. Водещият Крис Рок трябва да се справя с #OscarsSoWhite, Кимъл – с президентството на Тръмп и #MeToo. А фокус групи, поръчани от Академията, са показали, че публиката започва да намира все по-политизираната персона на Кимъл за нещо, което ги отблъсква от шоуто.
Що се отнася до 2019-а, Академията се надяваше да се справи отрано с всякакъв отпор срещу плановете й да даде четири награди по време на рекламите. Как? Като покаже на представители от различни клонове на киноиндустрията видеодемонстрация на предложения формат. Стратегията им обаче се провали.
На 11 февруари, когато бяха обявени засегнатите категории – кинематография, монтаж, късометражен филм, грим и прически – последва бунт от страна на членове на академията. Хора като Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино и Спайк Лий се подписаха под отворено писмо, в което нарекоха този ход "обида към тези, които са посветили живота си" на избраната от тях професия. Четири дни по-късно и този план беше отменен.
Това е точно онзи тип гаф от сезона на наградите, който бихте очаквали да бъде споменат шеговито по време на "Оскар"-ите... стига да имаше водещ, който да разкаже смешката.
