Историята се повтаря на всяка Новогодишна нощ - краят на годината се отбелязва подобаващо с пукотевици, гърмежи и визуални ефекти от всевъзможни видове фойерверки, които превръщат звуковия фон на големите градове в подобие на Бейрут и Алепо.
В небесата по цял свят стотици милиони долари се изпаряват за минути, когато часовникът удари полунощ на 31 декември срещу 1 януари. Медиите не пропускат черната статистика с броя на изгарянията, нараняванията по лицето и очите или откъснатите пръсти след употреба на некачествени бомбички. Често сред пострадалите се оказват и деца под 14-годишна възраст.
Новогодишната пиротехника може да бъде опасна не само за тези, които обичат огненото шоу, а и за неволната им публика. Шумът при взривяването на някои бомбички може да достигне до 140 децибела за части от секундата, което може да нанесе временни или постоянни щети върху слуха на хората в близост.
Това, за което по-малко хора души си дават сметка, са вредите от натрупването на фини прахови частици при изгарянето на барута на фойерверките.
Германската служба за опазване на околната среда изчислява, че около 5000 тона частици се отделят при паленето на фойерверки в новогодишната нощ в страната, посочва "Шпигел".
Това представлява 17% от сумата на праховото замърсяване, излъчвана от уличното автомобилно движение за цяла година. Става дума за гигантски тонаж от фин прах. Това, което човек вдишва за една нощ на площада, остава в тялото му месеци наред.
Фините и ултрафините прахови частици от бомбичките не просто предизвикват трудности при дишане, но и могат да се натрупат в мозъчната материя, откъдето да доведат до хроничнo възпаление.
Прогнозата за времето играе решаваща роля в това отношение - при температурна инверсия или падане на мъгла, праховото замърсяване от пиратките може да остане на високи равнища в продължение на часове. Ако е ветровито, обикновено фините прахови частици се задържат само няколко минути.
Опасността възниква, когато човек е изложен на продължително дишане на замърсен въздух.
Въпреки че има ясна връзка между фойерверките и високото замърсяване на въздуха (в някои градове станциите за измерване отчитат двойно завишаване на фините прахови частици около полунощ на 1 януари), практиката с паленето на пиратки и ракети в Новогодишната нощ трудно се поддава на регулация.
Културата на фойерверките произлиза от китайската провинция Хунан. През 7 век монахът Ли Тян прави първите експерименти с барут, с цел да гони демоните и злите духове. Индустрията на пиротехническите изделия все още е на висока почит в Китай.
В Европа пиротехниката навлиза най-напред като аристократично удоволствие, което се използва при благороднически сватби или рождени дни. От 18 век нататък общинските власти или по-заможните жители на европейските градове започват да устройват спектакли с фойерверки.
През последните десетилетия цените на базовите пиротехническите изделия паднаха значително, което ги прави достатъчно достъпни за всички почитатели. Празнична пиротехника се дели на четири категории в зависимост от вида, употребата и степента на опасност.
Разрешени за целогодишна продажба в неограничени количества са продуктите от Категория 1 - например, бенгалски огън или миниатюрните бомбички, които "пукат" при настъпване или удар в повърхност.
За да си купите пиратки, ракети или пиробатерии с ограничено количество взривно вещество, е достатъчно да сте навършили 16 години. Тази категория фойерверки може да се ползва и съхранява без необходимост от разрешение, стига да влиза в границите на 5 кг брутно тегло.
За разлика от България, където продажбата на фойерверки от Категория 2 е позволена целогодишно - в Германия например тези пиротехнически изделия могат да се продават само няколко дни преди Нова година и то на лица над 18-годишна възраст. Всички останали продукти, които могат да представляват значима опасност за здравето на потребителите (Категория 3 и 4), могат се продават единствено на професионални пиротехници.
Германското законодателство дава възможност за пускане на фойерверки само в периода между 0 ч. на 31 декември и 24 ч. на 1 януари. Забранено е да се пускат бомбички в близост до църкви, болници, детски градини или домове за възрастни хора.
Отделните общини и градове все пак имат право да ограничават допълнително този период. В Берлин например, пиратките могат да се чуят само между 18 ч. на 31 декември и 7 сутринта на 1 януари. Глобите при нарушаване на обществения ред извън регламентираното време варират между 50 и 2000 евро.
Регламентирането на продажбата и пускането на фойерверки e различно в отделните държави в Европа.
От 2000 г. например в Париж е забранено на частни лица да купуват или да палят бомбички в нощта на Нова година.
Причината: опасността от пожари и щетите, които са нанасяни върху историческите паметници на културата и автомобилите през предходните години. Заради заплахите от терористични атаки през последните години беше отменена и традиционната заря от Айфеловата кула - вместо това ефектното шоу се премести на площада при Триумфалната арка.
В Швейцария е забранено да се продават пиратки или други бомбички, които са предназначени да се взривяват на повърхността на земята в открити пространства. На национално равнище е прието да се организира заря на 1 август (националния празник) и на 31 декември, но отделните кантони имат право да разрешават фойерверките и на други празнични дати.
Критиките срещу безконтролното ползване на бомбичките датират още от 80-те години.
Ако тогава призивът срещу пиротехниката се базира на съпротивата срещу консумеризма, то сега основанията за недоволство се намират на друго място - негативните последствия за общественото здраве.
Увлечението към пиротехниката на емоционално ниво е напълно разбираемо - внезапните ярки, шумни и ефектни гледки привличат вниманието на всички, независимо дали са почитатели на фойерверките или се боят от страховития грохот.
Психологът Алфред Геберт вижда в страстта към бомбичките "регресия към поведението, типично за предпубертета". На какво се дължи това? Пиромания? Подсъзнателна влечение към войната? Или просто желание да си поиграеш с огъня поне веднъж в годината?
Със сигурност страстта към "прогонване на злите духове" с барут носи огромни печалби на цяла индустрия. Осмислянето на последствията за здравето от моментната радост обаче все още убягва дори на порасналите деца.
