Иън Шрейгър, съоснователят на Studio 54, вижда само две фундаментални културни събития в своя 71-годишен живот - Уудсток и Studio 54. И, не, не е самонадеян.
Вероятно списъкът на Шрейгър все пак омаловажава значимостта на други събития, но прочутият нощен клуб в Ню Йорк, който той основава през 1977-а с бизнеспартньора си Стив Рубел, несъмнено си печели място в историята на популярната култура.
Studio 54 остава безкрайно интересна тема дори и четири десетилетия, след като партито за откриването му събира тълпа, включваща Шер, Тенеси Уилямс, Анди Уорхол и Грейс Джоунс в бивша опера и телевизионно студио на CBS в центъра на Манхатън.
В Studio 54 сексът, славата и откритата употреба на наркотици (която му носи и лоша репутация) се допълват взаимно, за да създадат хедонистичен терен за нощен живот, който така и не е достигнат оттогава насам. Шрейгър описва обстановката там като хаос, в който обикновените хора могат да купонясват наравно с най-големите имена на онези времена.
Не е било изненадващо да видите Арнолд Шварценегер или О Джей Симпсън да танцуват сред тълпата, или Даяна Рос и Лайза Минели да пеят на сцената.
Брук Шийлдс и Палома Пикасо са позирали за камерите на пресата, докато необичайни гости като Корета Скот Кинг са прекосявали червеното фоайе на клуба. Алек Болдуин за кратко е работил там като сервитьор. Историята на клуба е придобила почти митичен статус.
40 години по-късно хората вече не говорят за Уудсток, но все още си спомнят Studio 54. Дори и тези, които не са били родени по онова време, говорят за него.
От тези говорещи хора безспорно най-шумен е самият Шрейгър, който събира снимки, спомени и откъси от собствения си албум с изрезки в близо 400-странична богато илюстрована книга. Това е необичаен обрат за него, защото доста години отказваше интервюта за епохата на Studio 54, основно заради срама, който изпитва от присъдата си през 1980-а и престоя си в затвора наравно с Рубел. Причината - укриване на данъци.
Минава много време, преди да може да проговори за това, защото спомените са сладко-горчиви. Издаването на тази книга е начин да запази спомена за случилото се за децата му и е донякъде завършеност на цялата история.
В търсене на завършек Шрейгър също така иска и получава помилване от Барак Обама през януари 2017-а.
Книгата "Studio 54" насочва вниманието върху по-щастливите и по-диви дни на собственика на клуба. В началото на масивното издание милиардерът Дейвид Гефън отбелязва, че Studio 54 идва след появата на противозачатъчните, но преди СПИН, като осигурява терен за свободно сексуално експериментиране, превърнало се в синоним на декадентството през 70-те години.
Дизайнерът Норма Камали, близък приятел на Шрейгър, помни добре тези дни. Оттам тръгва легендарната Page Six и всяка базирана на знаменитости платформа. Напрежението в Ню Йорк е толкова голямо, че има нужда от място да се изпусне парата, място, където хомосексуалните и жените да са свободни.
Камали е била част от група творци, към които са се отнасяли с особено почитание, въпреки разюзданото им поведение. Рой Фроуик, по-известен като Халстън, е бил начело на променлива група от лица от модния бранш, сред които са и Келвин Клайн, Даян фон Фюрстенберг, Дона Карън, Карл Лагерфелд и Ив Сен Лоран.
По това време звездите на Ню Йорк са модните дизайнери.
Но дори и на богатите, известните и талантливите мястото вътре не е гарантирано. Твърди се, че Уорън Бийти и Робърт Дювал не са успели да преминат отвъд портиерите в нощта на откривнето, а диско-бандата Chic е написала достигналия до върха на класациите неин хит "Le Freak", след като не е била допусната в клуба на Нова година през 1977-а.
Процесът на селекция на входа няма нищо общо с богатство, раса, убеждения или цвят на кожата, казва Шрейгър и сравнява списъка на хората, влизащи вътре. Трябва да имаш усещането във въздуха, че те са тук да купонясват, че ще направят нещо, за да стане вечерта страхотна. Че няма да са мъртво тегло.
От двамата собственици Рубел, който умира през 1989-а, често буквално си тръгва ан сутринта. Хората говорят, че Шрейгър си тръгва твърде рано, а Стив Рубел - твърде късно. И все пак Шрейгър е ставал свидетел на някои от най-емблематичните моменти в историята на клуба - и твърди, че те не са преувеличени.
Случката с Бианка Джагър, яздеща през клуба на бял кон през 1977-а, по думите на Шрейгър наистина се е случила точно както я разказват хората.
Не е било планирано Бианка да се качва на коня, замисълът е бил той да бъде язден от гол модел, позиращ като лейди Годайва, и воден от друг гол модел по бодипейнт. Фотографи, поканени да снимат знаменитите гости, превръщат този кадър в глобална сензация. Според Шрейгър това е най-добрата фотосесия в историята.
Оттам стартира поредица от живи животни, водени в клуба по специални поводи, включително и гълъби за рождения ден на Джагър, рогат добитък за купон на Доли Партън, слон, позирал за снимките с Линда Блеър, а през декември 1977-а - леопард и пантера. В книгата има и факсимиле на писмо от здравните служби на Ню Йорк, напомнящо на Шрейгър и Рубел, че присъствието на диви животни в барове нарушава две различни здравни регулации.
Но дори и без животни Шрейгър и Рубел не са лишени от привличащи вниманието трикове, засилващи медийния шум около клуба. Гостите на партито за една Нова година откриват, че подът е покрит с три тона сребро. На един Хелоуин група джуджета ядат корнуолски кокошки във вдъхновена от Йеронимус Бош жива картина.
Поканите са особено изтънчени - стрели на Купидон, надуваеми сърца, буркани с конфети. Черни конфети, защото е по-шик.
Шрейгър все още се е прицелил в готините хора, макар че сега, начело на успешен бутиков хотелски бизнес, вече не го прави по толкова хедонистични начини. Той назовава няколко причини, поради които не смята, че би могъл да повтори успеха на Studio 54, дори и да иска, включително по-голямата обществена сдържаност по отношение на неангажиращия секс и откритата употреба на наркотици. Донякъде иронично е, че променящото се естество на славата и знаменитостите също играе своята роля.
Според Шрейгър някога хората са били знаменитости, защото са правили нещо. Сега стават знаменитости, след което тепърва мислят какво да правят.
Дори модните дизайнери нямат същата тежест. Те са готини и креативни и организират чудесни партита, но просто не са в същата категория като някогашните имена.
И все пак Шрейгър не смята, че легендата на клуба някога наистина ще угасне. "Има своеобразен човешки идеал, търсенето на абсолютна свобода," коментира той. "Хората казват: 'Никога няма да можеш да пресъздадеш отново Studio 54.' Така е, но това не означава, че не може да се създаде отново духът и нравите, които царяха тогава. Все още сме част от човешкия род. Все още харесваме същите неща".
