Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Едно (не)възможно #MeToo бъдеще

Безчет нежни женски създания се обявиха против новата #MeToo Конститиция. Но техните протести се оказаха напразни. Изпълнителният орган на кампанията, която стана комисия, която стана правителство, което стана империя, вече бе всевластен.

Снимка: Getty Images
Безчет нежни женски създания се обявиха против новата #MeToo Конститиция. Но техните протести се оказаха напразни. Изпълнителният орган на кампанията, която стана комисия, която стана правителство, което стана империя, вече бе всевластен.

Годината е 2022-а. Само петилетка след първата поява на кампанията #MeToo в края на 2017-а, планът за тотална сексуална революция е преизпълнен. Това, което започна като праведно възбуден гняв срещу мастурбиращи в саксии хищници и дегенерати ала Харви Уайнстийн, се изроди в модерен лов на вещици.

В началото го отнесоха отрепките, които експлоатираха жени и успяваха да минат метър. Кунилингус сесиите и хардкор обезчестяванията, измъкнати с власт и заплахи, излязоха през носовете, гърлата и други места от телата на сексуално-криминалния контингент. Публичните медийни линчувания на известни мъже донесоха колективен катарзис и легитимираха религиозната идея за винаги праведната жертва.

Като в божествен неон светна новата социална динамика - злите и отвратителни мъже срещу невинните и беззащитни жени. Не гражданска, а полова война. Барикади от сутиени, окопи от червила и кавалерия от токчета.

Когато изнасилвачите свършиха, #MeToo се зае с опипвачите и обарвачите. После погна зяпачите и оглеждачите. Сетне дойде редът на свалячите. Накрая удариха по всеки, който някога е казвал нещо неприемливо по адрес на жените. Към 2020-а година това, което някога наричахме Западен свят, постепенно се трансформира в диктатура на новия радикален феминизъм. На половия пролетариат. Едно по едно правителствата падаха и се заменяха от временни комисии за справяне със заплахата от токсичното мъжество и потисническия патриархат.

На 27 октомври 2021-а година някакъв случаен и крайно клет мъж неволно хвана за гърдите горда независима жена, докато танцуваха в един от последните останали смесени нощни клубове.

Стана световен скандал. Обяви се международно извънредно положение. Извършителят беше подложен на публичен процес за престъпления срещу женското човечество.

Всички момчета и мъже, с които той някога беше контактувал, бяха издирени и арестувани за съучастничество в сексуално престъпление, предателство и заговор срещу съюза на феминистките демокрации.

Не след дълго временните комисии за справяне със заплахата от токсичното мъжество и потисническия патриархат се преобразиха в една голяма интернационална администрация с абсолютна власт. Роди се новото народно правителство на #MeToo активистите.

По-умерените членки на движението бяха изгонени и жестоко остракирани след вътрешен преврат, в който екстремните крила на кампанията окончателно установиха пълен контрол над лостовете на властта.

Разговорният термин „лостове на властта" беше забранен заради фалическото си звучене. ООН - Организацията на обединените нации се преименува на Организация на обидените феминации.

Тогава милиони жени, които не бяха съгласни с новата партийна линия, излязоха на улични манифестации и демонстрации в подкрепа на мъжете. Те искаха да защитят своите бащи, синове, внуци, дядовци, братя, съпрузи, гаджета, любовници, истински приятели и онези приятели, които може би имаха шанс да им станат любовници, а може би нямаха.

Безчет нежни женски създания се обявиха против новата #MeToo Конститиция. Но техните протести се оказаха напразни. Изпълнителният орган на кампанията, която стана комисия, която стана правителство, което стана империя, вече бе всевластен.

Малкото, но решителни екстремни феминистки и техните отказали се от пола си съюзници държаха юздата на властта както гладен тигър стиска парче месо в челюстите си и както девствен фен на „Междузвездни войни" държи в ръцете си подписан лично от Лукас плакат на „Нова надежда".

С други думи - нямаше пускане. Нито надежда.

Според новите закони всеки секс, за който жената съжали на сутринта, се наказваше със затвор за мъжа. Престъпниците, които докосваха дами по рамото или коляното при неформален разговор, отиваха в изолатор.

Усмивка не на място означаваше два месеца в превъзпитателен лагер. Всяка вечер телевизиите показваха блокбастъра „Соната за кастрацията", а Интернет търсачките следяха за неприемливи потребители. Мъжете имаха право на глас само през специалната система за трупане на социален кредит. Всеки със завишени нива на тестостерон или история на неприемливо и обидно сексуално поведение отпреди #MeToo революцията започваше с отрицателен социален кредит и тепърва трябваше да доказва, че е безопасен и пасивен като вибратор без батерии.

Пиша тези бележки като бягащ от закона бял мъж, осъден на три години затвор и принудително слушане на четирите последни албума на новата международна министърка на правосъдието Бионсе, заради комплимент, който отправих през мрачния месец март на 2019-а.

Казах на една колежка, че има готина прическа. Избягах от патрулите на специалната прокурорка Лена Дънам и сега се крия в едно подземие близо до монумента на #MeToo - сърп, чук и пречупен молив за устни.

Очаквам агентите на #MeToo всеки момент да нахлуят! Вече чувам токчетата! Но бях длъжен да разкажа за тази брутална дик...

Най-четените