На Кевин Харт "не му пука" за т.нар. "култура на отмяната" (cancel culture), но определено има какво да каже на хората, които зоват за това популярни лица да бъдат остракирани заради свои думи или минали действия.
И тези неща не са особено позитивни.
Комикът и актьор сам беше цел на подобна кампания, когато припомнянето на негови стари хомофобски шеги доведе до оттеглянето му от позицията на водещ на церемонията по връчване на наградите "Оскар" през 2019 г. В годините след това още редица знаменитости бяха обект на подобни онлайн критики, губиха работни ангажименти и бяха принуждавани да се извиняват.
В интервю пред британския вестник "Сънди Таймс" Харт споделя искреното си недоволство от цялата култура на отмяната.
"Ако някой направи нещо, което наистина е нанесло щети, тогава абсолютно трябва да има последствия. Но когато просто говориш за... глупости? Когато казваш "Някой каза! Трябва да го низвергнем!" Млъкни, по дяволите! За какво говориш?", коментира актьорът пред вестника.
Според него да допускаш грешки е човешко и това е начинът човек да се развива и да расте.
"Кога стигнахме до момента, в който животът трябва да е перфектен? Как се очаква хората да са перфектни през цялото време? Не разбирам. Не очаквам децата ми да са перфектни. Не го очаквам от съпругата си, приятелите, служителите. Защото, доколкото знам, единственият начин да пораснеш е като се дъниш. Не познавам хлапе, което да не е правило грешка или някоя глупост", обяснява логиката си Харт.
41-годишният актьор, познат не само от стендъп сцената, но и от ролите си във филми като "Джуманджи: Добре дошли в джунглата" и "Агент и 1/2", съзнава, че също е допускал грешки, но твърди, че не е позволил културата на отмяната да му повлияе негативно.
"Отхвърляли са ме, колко, три или четири пъти? Никога не ме е смущавало. Ако позволиш на това да има ефект върху теб, то ще има. Лично аз? Това не е начинът, по който действам", посочва Харт.
Казва, че ако някой иска да се рови в старите му туитове, може да го прави. Това, което ще открие там, е "по-млада версия" на Харт - комик, който се опитва да е забавен, но се проваля. Актьорът обяснява, че вече се е извинил за някои от старите си шеги и разбира защо някои хора са се обидили, но самият той е пораснал и именно за това става дума при подобни случаи.
"Разбирам, че хората са си хора. Всеки може да се промени. Същото като затвора е. Хора биват затваряни, за да научат урок. Когато излязат, се предполага, че са по-добри. Но ако излязат и другите кажат: "Не те наемам на работа, защото си бил в затвора" - тогава защо, по дяволите, съм ходил в затвора? Това е било моето наказание - как може да не дадеш шанс на тези хора?", пита Харт.
"Казват, че целият ти живот трябва да приключи заради грешка? Животът ти трябва да приключи и не трябва да има възможност да се промениш? За какво говорите? И кои сте вие, за да взимате това решение?", допълва той.
Харт е на мнение, че комиците като него вече сами се възпират от определени шеги от страх да не направят погрешна стъпка в сегашната чувствителна среда.
"Днес не мога да бъда комика, който бях, когато се заех с това", казва той.
По думите му някои хора предполагат, че зад всяка шега стоят лоши намерения и забравят, че целта на комиците всъщност е да разсмиват.
"Не казваме нещо, за да вбесим хората. Не заради това съм на сцената. Опитвам се да ви разсмея и ако не ви разсмея, значи съм се провалил. Това са последствията за мен", обяснява Харт.
Според актьора в обществото трябва да са възможни неразбирателства и различни мнения, но без разделение или ответни удари.
"Ако може да се извлече някакво послание от това, което казах, то ще е, че в този свят на мнения е ОК просто да не си съгласен. ОК е да не харесваш какво е направил някой и да кажеш, че [това нещо] не е за теб", мисли той.
По думите му живеем във време, в което всеки чувства, че трябва да е прав и че неговото мнение е единственото. Това, според Харт, се отразява и на политиката, където се налага мнението "ако не избереш нашата страна, си глупав".
Това е разделение, което не подкрепя. Посочва, че самият той не иска да разделя хората, а да ги събира в една сграда, където всички да се смеят.
