За първи път в историята си Световната здравна организация призова всички страни да забранят напълно една хранителна съставка от производството.
Врагът на СЗО са трансмазнините, които могат да се намерят в някои растителни продукти за готвене или заместителите на маслото като маргарин и др. През 2004 г. Дания става първата страна в света, която ги елиминира от цялата хранително-вкусова промишленост. Оттогава насам няколко страни от Европа и Северна Америка налагат определени рестрикции срещу съставката, а борбата за пълната й забрана е следствие от дългогодишни научни изследвания, които показват, че приемът на трансмазнини има връзка с увеличения риск от исхемична болест на сърцето и инфаркт.
Не всички обаче се притесняват от вредните ефекти от трансмазнините - в Северна Африка, Близкия Изток и Южна Азия, например, частично хидрогенираните мазнини за готвене се използват масово в домакинствата и в приготвянето на улични храните.
В същото време, СЗО предупреждава, че злоупотребата с трансмазнини е свързана с близо 500 000 смъртни случая на година от сърдечно-съдови заболявания.
Сега организацията излезе с план, който показва как трансмазнините могат да бъдат извадени от глобалната хранителна индустрия до 2023 г. Ако този план се окаже успешен, СЗО прогнозира, че могат да бъдат спасени над 10 милиона човешки животи.
Трансмазните киселини - или трансмазнините - са вид ненаситени мазнини, които могат да се появят по естествен път в много ниски количества в някои месни или млечни продукти. Това, което притеснява здравните служби в най-голяма степен, са изкуствено-произведените трансмазнини, като частично хидрогенираното олио.
Изкуствените трансмазнини се получават, когато към течното растително олио се добави водород в присъствието на катализатор, за да го приведе в твърдо агрегатно състояние (например - в маргарин) чрез процеса на хидрогенация.
Трансмазнините добиват популярност през 50-те години на ХХ век, като постепенно навлизат до такава степен в хранително-вкусовата промишленост, че влизат в почти всеки масов продукт. Използват се в сладкиши, бисквити, торти, пици; с тях се пържат продуктите от уличните заведения за хранене, използват се дори в някои течни сметани за кафе или в пуканките за микровълнова.
Причината за популярността им е проста: по-евтини са за производство в сравнение с твърдите животински мазнини, увеличават срока на годност на хранителните продукти, а в един момент дори бяха рекламирани като "здравословна алтернатива" на наситените мазнини в маслото.
През последните десетилетия обаче започнаха да се натрупват доказателства, че дори малко количество трансмазнини може да увеличи т.нар. лош холестерол в кръвта (липопротеин с ниска плътност) и намалява количеството на добрия холестерол. Това води до повишен риск от исхемична болест на сърцето и до сърдечен удар.
Изследване от 2006 г. в New England Journal of Medicine показва, че за всеки 2% от калорийния прием, които идва от трансмазнини, рискът от сърдечно-съдови болести в човешкия организъм се увеличава с цели 23%.
Въпреки че все още има спор за здравословните ползи от наситените и ненаситените мазнини, здравните експерти нямат колебания за вредите от трансмазнините.
Дания, Австрия, Исландия и Швейцария са сред страните, които вече са забранили трансмазнините. Няколко градове в САЩ, включително Ню Йорк, са забранили употребата на тези видове мазнини в ресторантите. След въвеждането на промените изследователите правят вторични замервания, които установяват намаляване на нивата на сърдечно-съдови болести сред населението.
И все пак трансмазнините продължават да си пробиват път през захарните изделия, твърдите растителни мазнини за готвене, ресторантската и уличната храна - особено в страни, в които масовото население е с ниски или средни доходи.
Исхемичната болест на сърцето и мозъчно-съдовата болест са се изкачили до No.1 и No.2 в списъка с водещите причини за преждевременна смърт в световен мащаб.
Над 75% от случаите на смърт от сърдечно-съдови болести се наблюдават в страните с ниски или средни доходи.
Не всички случаи на фатални заболявания на сърцето и мозъка се дължат на вредите от трансмазнините. Но елиминирането им от хранителната верига ще има положителен ефект за здравето на хората - това вече е доказано от примерите на Дания и Ню Йорк.
3 години след въвеждането на забраната в Дания е регистрирано ежегодно намаляване на смъртността по причина на сърдечно-съдови болести със средно 14,2 случая на 100 000 души в сравнение с прогнозните данни в случай, че трансмазнините бяха останали в хранителната промишленост.
В щата Ню Йорк изследователите откриват, че въведените регулации на трансмазнините са довели до намаляване с 4,5% на смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания. Още едно изследване показва, че хоспитализациите на пациенти с инфаркт или инсулт са намалели с 6% в общините от щата Ню Йорк, въвели забрана за трансмазнини.
Разбира се, не всички държави имат ресурсите на Дания или САЩ, за да си позволят пълна забрана на тези съставки.
Самите препоръки на СЗО нямат задължителен характер, а зависят от волята на съответните правителства.
Със сигурност предложението ще срещне натиск от страна на производителите, които са свикнали да работят с продукти на базата на трансмазнини. Но все пак си заслужава да се проследи дали планът ще даде резултат. Подобен подход вече се прилага спрямо контрола на тютюнопушенето, затова няма причина да не се използва и при борбата със сърдечните заболявания - най-масовия причинител на преждевременна смърт.
