Средностатистическият българин притежава телевизор и вече е разглезен от гледане на кулинарни предавания и канали, в които мастити шефове напоително обясняват за готвене в азот и критикуват безпощадно всяка трошичка в чинията.
В някои от тези телевизионни формати се натрапва впечатлението, че сервираната по хотелите храна трябва да е "плейтната" перфектно, без значение дали е поднесена в заведение с пет звезди Мишлен, или в мил роден курорт с предплатен пълен престой.
Но отивайки на ол инклузив екскурзия, не е чудно да се окаже, че храната не отговаря на високите ви очаквания за патешко магре в цитрусов сос, салата с мус от сьомга и десерт от поширани круши със сметана.
Много от туристите са изненадани, че това, което им се сервира по време на ол-инклузив почивките у нас нерядко представлява остатъци от вчерашната вечеря, приготвени като ново ястие.
Това накара редица родни шеф-готвачи да изкажат експертното си мнение относно гурмето, храната и кое как е правилно да се поднася на капризния консуматор в ресторантите из страната. Те редовно обикалят медиите като посланици на еко, био и органик производството, при което един домат струва скромните 10 лева.
Естествено, тяхното мнение и претенциозно небце категорично изключва "рециклирането" на продукти, независимо че България все пак не е сред най-проспериращите и заможни държави в Европа.
По-интересното е, че световни топ готвачи като Джейми Оливър не споделят същото мнение.
В сайта си например симпатичният британец има над 45 рецепти за оползотворяване на неизядената храна.
Той действа почти като вълшебник - успява да превърне пилешкото от предната вечер в кремообразно ризото, картофите - във вкусна закуска с яйца и колбас и да допълни менюто с лек обяд от зеленчуци с хрян.
За тези кулинарни подвизи не са му необходими екзотични съставки като южнокорейски раирани чушки и жълти патладжани, а само това, което семейството му не е успяло да изконсумира на масата.
Модерните западни общества все повече се насочват към "рециклиране" на приготвените ястия по разнообразни и интересни начини.
Съвременният човек разбира, че в някои краища на света недостигът на храна е драстичен, и не е склонен да изхвърля продукти с лека ръка.
Хората, които готвят ежедневно, изнамират начини да трансформират вече приготвената храна в изцяло ново ястие и ентусиазирано споделят творенията си чрез видеа в социалните мрежи, онлайн галерии и кулинарни блогове.
Из нета непрекъснато циркулират рецепти, в които може да се използват изостаналите продукти без да се изхвърля и грам от тях. По този начин се спестява ценно време, което иначе се губи в обикаляне на претъпканите супермаркети.
Друг силен довод да "рециклирате" обяда или вечерята си е финансовият аспект.
Малко са хората, които с лека ръка биха отказали да спестят някой лев от пазаруването.
Още повече, че в България са немалко хората, които нямат как да си позволят разточителни покупки. Те не могат да си представят как дори и малка част от приготвената храна ще замине в кошчето.
Да не забравяме и каузата за опазване на природата. За да можете вие да се насладите на разнообразието от продукти в близкия магазин, са изразходвани немалко ресурси.
Така че не се колебайте да превърнете ориза от вечерта в чудесно кремообразно ризото с подправки, свинското да стане на апетитни гювечета с повече сос, спагетите да се запекат със сирена на фурна.
Сладкишите и козунаци, които вече никой не иска да яде, можете да полеете със сладко или с яйца и захар и да запечете за кратко. Така ще имате изцяло нов десерт, който всички ще харесат.
Или вземете пример от италианците.
Те са прочути с кулинарното си изкуство и прекрасна кухня, но вероятно не знаете, че редица техни ястия са създадени именно в стремежа да не се изхвърлят продукти.
Ако поискате салата със звучното име "Панзанела", ще получите стар хляб, комбиниран с домати и подправки.
Често срещана гледка, която би изумила чужденеца, е италианец, който дояжда соса на пастата си с допълнително хляб. Обидно е апетитното ястие, приготвено с толкова внимание, да не бъде изядено до последната хапка.
Така че ако се чудите как да изненадате семейството и гостите си с кулинарните си умения с вече налични продукти, отворете някой кулинарен блог или се доверете на Джейми, той ги разбира нещата.
На този фон претенциозните изказвания на българските "шефове" на кухнята звучат не само прекалени и необмислени, но и далеч от световните тенденции в кулинарията.
Мануела, поздрави за статията! Ще се радвам да четем твои и сходни размишления и творения, че Мадамме Моасе много свали нивото тук. По отношение на манджата - храна не изхвърлям. Купувам каквото ми/ни/ допада и колкото ми/ни/ е нужно. Ол инклузива за мен си е чиста свинщина. Причината е, че е нелепо да се изхвърля храна (само преди 70 години това би изглеждало абсурдно в Зап. Европа). Сега какво - сядаме на маса с колеги, яде се каквото се яде и другото, бам, в кофата. То, има една много добра Африканска поговорка, която гласи: "Който вади мухата от супата не е истински гладен"
Скучко, да ти е сладко. Не познавам семейство в България, което да не претопля или рециклира стари манджи, и в това няма нищо ужасно. Грехота е да се изхвърля храна. Един от малкото, но яки шамари, които помня от баща си беше като замерих сестра си с парче хляб. В ресторант, обаче, сори, недопустимо е. И така блъскат яки надценки, да не ги събират и втори път, храната един път е платена. Затова си поръчвам краставиците нарязани надлъжно. По време на социализма такива гевезелици не минаваха, но сега няма проблем. За остатъците, чувал съм, че има хранителни борси чрез които снабдяват социални домове. И ДДС върху дарения май отпадна, имаше дебати, но съм пропуснал как завършиха.