Каквото и да си говорим, във Франция кулинарията е форма на религиозно откровение. Затова и когато става въпрос за разни нововъведение в света на храната, много е вероятно французите да подходят със сериозен скептицизъм.
Така например един нов френски закон заклеймява различните вегетариански и веган алтернативи на месото, определяйки че единствено и само специфични местни продукти могат да носят името "наденица", "бургер" и т.н.
А темата отвори отново големия спор какви имена да носят въпросните веган алтернативи и въобще как да бъде наричана вегетарианската храна.
Привържениците на въпросния френски закон, приет миналия месец, подкрепят идеята, че той е необходим, за да може клиентите да не бъдат подвеждани за храната, която ядат. И затова в магазините и ресторантите разните неместни продукти необходимо да се избягва подвеждането на клиентите за това какво ядат.
Вегетарианските активисти обаче, на свой ред, твърдят, че единственото, което този закон ще постигне, е създаването на повече объркване у потребителите във време, когато Брюксел се опитва да насърчава повече растителни алтернативи за месото. Те са на мнение дори може да наруши правилата на единния пазар в ЕС.
Те са подали жалба до Европейската комисия срещу френския закон през лобистката група "Европейски вегетариански съюз". В нея се казва, че законодателството "създава пречка за вътреобщностната търговия, като задължава търговците да променят етикетите си, за да отговарят на изисквания на френския пазар".
"Най-просто казано, ако има например германски производители, които искат да продават своите вегетариански пържоли във Франция, те няма да бъдат допуснати, защото продуктът им се нарича пържола", коментира Сара Шампан от френската асоциация на вегетарианците.
По думите ѝ също така това би могло да породи сериозен проблем с равно третиране между държавите-членки на европейския пазар.
Новият френски закон, забраняващ използването на термини като "веган бургери", беше прокаран от депутата от партията на президента Еманюел Макрон Барбара Бесот Балот като част от по-широкото законодателство относно прозрачността на информацията за хранителните продукти.
Нейните усилия се фокусират върху правата на потребителите да получават възможно най-пълна и ясна информация какво точно купуват - от произхода на конкретната храна, през това какви съставки съдържа и какво точно представлява.
Законът получи солидна подкрепа от месопреработвателната промишленост на Франция, която отдавна се бори срещу това вегетариански и веган продукти да използват подобни наименования, традиционно запазени само за месни продукти. В последните години секторът е изправен пред редица предизвикателства - намаляване на приходите за фермерите, намаляване на потреблението на месо и увеличаване на изискванията към селското стопанство да предприеме по-екологичен подход в работата си.
В своята неотдавнашна стратегия "От фермата до вилицата" (Farm to Fork) Брюксел призовава европейците да ядат по-малко червено месо и насърчава алтернативите на месото, като за това се мотивира със здравословни и екологични причини.
Говорител на френската федерация на месната и месопреработвателна промишленост "Интербев" коментира, че френският закон "представлява реален напредък по отношение на прозрачността и информацията за потребителите". По негови думи "всеки продукт, произведен от растителни протеини, не трябва да предизвиква съмнение в съзнанието на потребителите, представяйки се като продукт от животински произход, както по отношение на външния си вид, така и по отношение на хранителните му свойства".
"Тези продукти просто не са месни, независимо дали са по състав, хранителна стойност или вкус", обясняват от "Интербев".
Членовете на комисията по земеделие и селско стопанство към Европейския парламент обсъждат подобни правила, за да ограничат начина, по който продуктите от растителен произхода биват описани като част от обновената общата селскостопанска политика на ЕС.
Дискусията по темата обаче все още продължава и формата на изменение в наименованията на растителните алтернативи се очаква да бъде решена до края на юли, коментира пред Politico член на комисията.
"Новият френски закон определено ще окаже влияние върху това, което ще се реши на европейско равнище", обяснява източник на медията с пряк поглед върху течащите преговори.
Европейският вегетариански съюз също твърди в своето оплакване, че френското законодателство и всяко друго подобно национално законодателство трябва да бъдат "задържани", докато законодателството на ЕС "предвиди решения, приложими на вътрешния пазар".
Най-голямата лобистка група за хранителна индустрия в Брюксел FoodDrinkEurope заяви, че е важно правилата да бъдат хармонизирани в целия блок, за да може единният пазар да работи добре.
По думите на Марко Сетембри, президент на FoodDrinkEurope, ще е много неприятно за всички ако френският парламент вземе едно решение по казуса, германският - друго, а италианският парламент - трето.
Френският закон обаче вече има определени прецеденти, които стоят на негова страна. През 2017 г. Съдът на ЕС постанови, че термини като "мляко", "сирене" и "масло" трябва да бъдат запазени само за животински продукти, с което се забрани популярните бадемови млека и веган маслото да се продават под подобни термини.
Дори Брюксел да приеме ограничения за алтернативите на месото, вегетарианските групи казват, че това би създало препятствия в непосредствен план, тъй като производителите на храни се адаптират към новите изисквания за опаковане, но те все още са оптимисти за бъдещето на пазара.
"Разбира се, ние сме категорично против закона и имахме доста контакти с производители и търговци на дребно, които продават вегетариански продукти и които са малко притеснени", коментира Сара Шампан от Френската вегетарианска асоциация.
"Но ние сме доста уверени, както и производителите, че този пазар ще се развива все още", добави тя.
