Градската джунгла ни лишава от редица удоволствия.
Едно от тях е домашната лютеница и целия ритуал, който се случва около нея - от подготовката на зеленчуците, през печенето им и чак до бъркането на еликсира в казана.
Трудът е много, но пък резултатът задминава дори и най-скъпите бутикови бурканчета от магазините.
Едно "завръщане към корените" обаче може да ни подскаже как да направим бърза, лесна, мързелива лютеница в градски условия.
Първите рецепти за лютеница всъщност са на фурна, така че можем да почерпим вдъхновение от тях.
В най-старите рецепти лютеницата не се приготвя в казан, а в тава и във фурната, и често съдържа само скромните домати, чушки и малко подправки и, евентуално лук.
Нека не се залъгваме - лютеницата на фурна няма как да има онзи аромат на жар и пушек, но пък е била идеална за заетите домакини, които могат да отделят не повече от няколко часа около печката.
Не е необходима и посуда като големи казани и бъркалки и количеството е изцяло под контрол - на фурна може да се направят и само няколко бурканчета за директна консумация. И когато отново ни се прияде, да си забъркаме нова доза изцяло по наш вкус и с подправките, които най-много ни допадат.
Кой находчив готвач се е сетил, че може да се завърне към лютеницата в тава и да си спести часове труд? Не се знае.
Лютеницата на фурна плъзва из кулинарните блогове на България около 2013-2014 година.
С времето рецептата става все по-популярна, защото е дар Божи за мързеливците, които не искат да се лишават от вкусната домашна лютеница. Комшиите от Сърбия и Македония също са се сетили, че на фурна е по-бързо и лесно и така приготвят традиционния за тях пинджур.
Румънците, отново във фурната в градската кухня, пък правят тяхната закуска - зеленчуков деликатес, доста подобен на лютеницата и айвара.
Обратно в България... за лютеницата на фурна са ни необходими зеленчуци и добавки според вкуса. Традиционната "основа" за лютеница са чушки, домати и патладжан, като компания обикновено им правят моркови за сладост, шипка захар и олио.
Има куп спорове слагат ли се лук и чесън, дали върви кимион на лютеницата, добавя ли се малко магданоз за повече вкус. Но когато човек сам забърква лютеницата си, има лукса да прибави каквото му сърце иска, защото някои кулинари дори слагат мед и тиквички.
А ето и необходимите продукти за около 7-8 бурканчета лютеница на фурна:
- 3 килограма месести червени чушки, може и камби
- 2 килограма домати, най-добре сорт Рома
- 1 килограм патладжан
- 500 грама моркови
- 2 чаши олио
- Половин чаша захар
- Сол, червен пипер, мъничко черен пипер
- По желание - кимион, магданоз, мед, лук, чесън, оцет
Начин на приготвяне:
Ако патладжанът е от едър сорт с тъмна кора, след обелването се реже на кубчета и посолява, за да се отцеди от горчивия сок. По-светлите и дребни сортове патладжан обаче нямат нужда от отцеждане и само се белят и режат на кубчета.
Чушките, доматите и морковите се почистват и режат на същите не много дребни кубчета.
Зеленчуците се изсипват в голяма и дълбока поне 4-5 сантиметра тава. Върху тях се изливат олиото, захарта и подправките и всичко се разбърква добре. След това тавата се покрива с алуминиево фолио, което се надупчва с вилица, и се слага в силно загрята на 240-250 градуса фурна.
Лютеницата се пече между два и три часа - докато зеленчуците останат на мазнина.
По време на печене периодично лютеницата се разбърква.
Накрая се маха фолиото и се пече около 10 минути за по-интензивен вкус. После се оставя да изстине леко и се пасира до желаната гъстота - по-едра или по-фина лютеница.
Сипва се в сухи чисти бурканчета и, ако ще се консумира прясна, се прибира на тъмно и хладно място. Ако ще се съхранява за по-дълго, лютеницата на фурна се стерилизира.
