Тя е от хората, за които отказването и спирането не са опции. Работата й не е задължение, а мисия и призвание. Мисия да възпитава добрия вкус в публиката. Жаклин Вагенщайн е от онези будни умове, които се грижат качественото изкуство да намери своята публика и да заживее свой собствен живот. Тя стои зад стотиците книги, които грабват окото ни в книжарниците и поддържат интереса ни към четенето жив.
Дъщеря на кинокритика, сценарист и издател Раймонд Вагенщайн и внучка на режисьора, сценарист и писател Анжел Вагенщайн, Жаклин израства в семейство, в което любовта към печатарското мастило и мириса на книги са основни съставки. Целият си професионален живот тя посвещава на семейното издателство - „Колибри".
Жаклин иска наглед прости неща - да изгражда у хората любов към писменото слово, да бъде в крак със световните тенденции в работата си, да прави неща, в които има поука, стойност и храна за душата. За целта живее и работи на пълни обороти, поддържа ума си буден, не се спира на едно място и не се главозамайва от успехите. Извлича удоволствие от въртележката на занаята, която никога не забавя ход. Всеки покорен връх разкрива разкрива на хоризонта следващия, всяка книга, която намира своята публика, е успех за самата нея.
Един от проектите, с които Жаклин се гордее, е кинофестивалът „Синелибри"*. Вече работи по трето му издание, което тази година е между 11 и 22 октомври с подкрепата на Виваком, заедно с които Webcafe прави тази рубрика.
Жаклин, от доста години си в издателския бизнес, кое е най-голямото ти постижение в Colibri?
Много е относително какво значи постижение в издателския бизнес. Успех е всяка добре преведена и добре издадена книга, а после и добре продадена естествено. Всяка книга има собствен живот и ако той е хубав, това е успех за нас. Ако премиерата й е минала добре, ако публиката е доволна, ако критиката отчита качествата на произведението, ако то оставя следа в съзнанието на хората и поне мъничко ги кара да се замислят, за нас това е успех. Никога не можеш да предвидиш обаче успеха на дадена книга на даден пазар, а за българския това важи с още по голяма сила, затова като успеем да наложим някоя книга на нашия пазар, сме удовлетворени, пък и колкото по-труден е пътят към успеха, толкова по-сладка е победата.
През октомври имахте едно такова попадение с автобиографията на Силви Вартан, „Мама".
Да. Това е пример за един успешен по всички линии проект. Книга, която има душа, дълбока, нежна, истинска, разчувстваща и много добре написана. И то от световно известен творец в друга сфера. Силви беше в България и с радост представи книгата си лично, защото самата книга е особено лична. Силви е забележителен човек, от когото имаме само какво да научим. А срещата с публиката беше изключително емоционална за всички, както и за Силви, която таи много любов към България.
Какво трябва да притежава книгата, за да си кажеш: „Ето това искам да го издадем"?
Водещо е качеството. Почти нямаме ограничение в жанра. Но книгата трябва да е добър образец за жанра си. Оттам нататък се разглеждат сюжетът, фабулата, стилът, езикът, феноменът, който представлява дадена книга. Има книги, които бележат епохи, мисловни течения. Книги, които са обществено или пазарно явление или отразяват актуални за съвремието ни проблематики. Разбира се, книгите, получили световно признание, отличени с литературни награди и предизвикали обществен отзвук, се разглеждат с приоритет.
Да, има такива книги и наистина си струва да бъдат издадени. Само че има и книги, които са на другия полюс. Те също с появата си стават феномен, но предизвикват по-скоро скандали. Има ли смисъл да се издават, само защото са популярни и се харесват на масовия читател въпреки ниската им художествена стойност?
Ако някоя книга е абсолютен боклук, като „Петдесет нюанса сиво", например...
Да, това е типичният случай.
И при нас, като при всички, пазарният аспект има значение, но не е водещ. Нормално е не всички текстове да имат еднаква художествена стойност, особено тези, които са предназначени за по-широка публика. Читателските вкусове са безкрайно различни и ние естествено се стремим да ги задоволим, но това не значи да ги занижаваме или подценяваме, нито пък да се подписваме под книги, които са в тотален разрез с нашите представи за литература. Просто имаме една скала, докъдето можем да си позволим да разширяваме естеството на текстовете и жанровете, но има неща, които не бихме си позволили, защото държим на името си като марка за качество. Това не значи, че е лошо хората да четат, каквото им харесва, просто в нашия каталог е поместена селекцията, която на нас ни се струва адекватна.
Може би защото са написани на езика на ежедневието, което също играе роля.
По принцип масовият вкус предпочита вече познатото. Това, което е по-достъпно, по-лесно, по-разбираемо, по-малко взискателно и към автора, и към текста, и към читателя. Масовият вкус е по-малко откривателски, той търси по-лесно разпознаваемо огледало на себе си, навлиза в по-плитки води и предпочита повече да консумира текста, отколкото да дълбае в него, да си задава въпроси.
Как може да се провокира тенденция за промяна на този вкус?
Не е казано, че нечий вкус трябва да се променя. Във всяко общество има масова публика и интелектуална публика. Ние не можем да кажем кое е правилно и кое - грешно. Читателят има право да чете, каквото иска. Това, което ние можем да направим е подбор от най-доброто, защото ние вярваме, че нашите читатели имат изтънчен вкус. Ние можем да задаваме образци, но не и да променим онзи, който не иска да се променя. Способността да се променяш, заедно с чувството за хумор, са най-висшите форми на интелигентност. А четенето на хубави книги може да промени света само към по-добро.
А според теб какви са мотивите на хората да четат?
Подбудите са строго индивидуални и са свързани със социалната среда, семейството, образованието, естетическите търсения и развитието на индивида, актуалните тематики в съвременното общество, личните проблеми, трепети, търсения, желанието за духовно обогатяване или просто за развлечение. Всичко, което може да ни накара да посегнем към книга, може да е само добре дошло, защото този жест често е съдбовен.
Коя е интелигенцията днес? Изобщо има ли такава?
Интелектуалецът е изчезващ вид. Марио Варгас Льоса в едно свое есе разказва за големия ХХ век, който е векът на интелектуалците, векът, в който се появява интелектуалецът като действащо лице, създател на течения, формиращ мнения, задаващ насоките на развитие на обществото, притежаващ публичност, легитимност и признание. Докато в сегашното общество той има все по-малко тежест. Масовият вкус доминира. Интелектуалният елит все по-малко е критерий. Обратно, консуматорството, културата на зрелището доминират и интелектуалецът остава встрани. Често пъти е нечут и неразбран и все по-трудно намира трибуна и поприще. Включете просто едни новини и ще видите какво вълнува обществото.
Кои са новаторите в днешната литература? Хората, които слагат началото на нещо ново и стойностно.
Както в България, така и по света, има много течения, които експериментират с език, стил, жанр, цялостен подход и търсят да пречупят традициите. Отделно, съвременната действителност и новите технологии ни предлагат широка платформа за изобретяване. Новите течения вървят естествено в посока на феномените на днешния ден, например така наречената "интернет поезия". Всяка подобна изява е опит за пречупване на статуквото, до колко този конкретен опит е адекватен и смислен е друг въпрос. Голямото творчество има съвсем различни отличителни белези, но двете форми не си противоречат. Не сравнявам феномените, но смятам, че никой не знае каква интерпретация на изкуството ще ни донесе утрешният ден. И какво ще се подразбира под изкуство. В крайна сметка Марсел Дюшан направи от един писоар музеен експонат още в средата на миналия век, с което беляза нова фаза в историята на изкуството.
Модерно ли е да си поет или тези, които го правят, действително имат потребност от това?
Писането само по себе си винаги е потребност, но дали човекът има какво да ни каже е друг въпрос. Тези, които прекалено високо крещят и размахват байрака, невинаги са тези, които имат какво да кажат. Въпросът е, че понякога се губи фокусът от съществото на поезията и това става тенденция. Сякаш е достатъчно да напишеш осем стиха без пунктуация, за да ги наречеш поезия.
Ако имаш достатъчно самочувствие, че тези текстове могат да бъдат предложени на публиката, това е едно, ако има и кой да ги чете това е второ, а ако те останат в историята, това е съвсем друго.
Как може българинът да бъде накаран да чете повече? Защото резултатите от последните проучвания не са добри.
Не можеш „да накараш" някого да чете. Ние вярваме, че четенето е вид любовна авантюра и като такава не търпи повелително наклонение. Казал го е Даниел Пенак, но мисля че всеки четящ човек го споделя. Може би данните на социологическите проучвания не са оптимистични, но не са и съвсем реалистични. Чисто пазарно няма отлив. Пък и спекулацията с темата, че българинът не чете има обратния ефект, толкова често го повтаряме, че накрая ще вземе да се случи. Предлагам да променим мантрата. Ние правим всичко, за да провокираме интереса, да възпитаваме вкусовете. Правим добри селекции, събития, стараем се да сме в крак с модите и настроенията на публиката. Пък дано да я "накараме" да чете повече.
Какво да очакваме от следващото издание на Cinelibri?
Очаквайте големи изненади. Много по-голям фестивал от миналогодишния. Тази година ще имаме 30 пълнометражни и 10 късометражни филма, документалното и анимационното кино също ще са застъпени. Всички продукции ще са от 2016 г. и 2017 г. със съвсем малко намигане към някои много тежки класики в подобрени копия. Избрано е най-доброто и като образец за екранизация, и като филмово изкуство, и като литературна стойност. Ще предложим незаменими емоции в самите киносалони, паралелно с това над 10 книги ще излязат специално само за фестивала. Ще имаме много интересни гости със техни нови филми и панорами, ще има конкурсна програма с церемония по награждаване. Подготвяме много интересно откриване с музикално и светлинно шоу, почерпки, купони, дни на различните култури, далеч не само европейски. Гответе за качествен и силно емоционален фестивал между 11 и 22 октомври.
Вярвате ли в твърдението, че няма по-добър филм, от книгата, по която е направен?
Тук не говорим за надпревара, а за симбиоза. Затова правим Cinelibri. Това са две изкуства, които влизат в интересно взаимодействие и техният диалог може да роди много силни образи и прочити. Големите режисьори няма да спрат да се пробват върху големите тестове (опитайте се да преброите екранизациите на Ана Каренина например). И изобщо върху хубавите текстове. В крайна сметка добрият текст, бил той книга или сценарий, винаги е в основата. В началото бе словото не е клише.
Колко време прекарваш на ден в социалните мрежи?
Събира ми се. Част от работата ми е свързана със социалните мрежи. Пък и фейсбук се оказва една от най-бързите медии. Освен това аз обичам да общувам, тъй че тази инвенция е добре дошла за мен, въпреки че има и лоши страни.
Без кое устройство не можеш?
Телефон.
А аксесоар?
Слушалката, защото много говоря по телефона.
Ако можеш да изключиш някой елемент от технологиите, кой би бил той?
Тенджерата под налягане. Шегувам се. Не ми се ще да изключвам нещо. Аз харесвам технологиите. Смятам, че това е насока, в която светът върви и да плуваш срещу течението е безсмислено.
Колко време можеш да издържиш без интернет?
Работата ми е свързана с Интернет. Колкото дни нямам работа, толкова дни мога без интернет. За щастие винаги имам работа. Но бих могла да изкарам дни наред с книга и в приятна компания без да изпитвам желание непременно да го споделя във фейсбук.
Чат или разговор?
От гледна точка на работата чатът е много полезен и оставя писмена следа, прави комуникацията доста ефективна, като същевременно оставя избор на събеседника кога да отговори и време да помисли какво. Дългото говорене по телефон ме изцежда. В личен план също чатът може да е много по-забавен. Това са два различни канала на комуникация. Често това, което би написал, не би изрекъл и обратното дословно препредената устна реч изглежда нелепо изписана.
Кой е най-големият урок, който научи в издателския бизнес?
Той се отнася както до бизнеса, така и до личния живот и е свързан с това да не си вярваш прекалено, да не се самозабравяш, да не се опияняваш от успеха, ами да правиш нещата със смислена перспектива и с вяра в собствените сили. И никога да не се предаваш, да посрещнеш всичките си страхове. Никога да не те мързи. И никога да не изневеряваш на себе си.
*Фестивалът "Синелибри" се организира с генералната подкрепа на Виваком, Jameson и UniCredit Bulbank.
