Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тормоз чрез социална мрежа: Да пратиш стотици мъже след бившия си

...чрез приложение, чиито създатели отричат отговорност. Снимка: Getty
...чрез приложение, чиито създатели отричат отговорност.

Матю Херик с нищо не е предизвикал вълната от стотици непознати мъже, които в края на 2016-а и началото на 2017-а започват да се появяват пред вратата на дома му в Ню Йорк, търсещи секс.

Херик не ги е канил. Вместо това те са били насочени към дома му от фалшиви профили в социалната мрежа Grindr - подобно на Tinder приложение, достъпно в 192 държави в света, но насочено към гей и бисексуални мъже.

В някои от случаите фалшивите профили са обяснявали на търсещите забавление мъже да очакват съпротива от Херик, но да я приемат за "част от фантазия за изнасилване".

Според дело, заведено в нюйоркски съд, фалшивите профили са били създадени от бившия интимен приятел на Херик.

Въпреки повече от 100 оплаквания, предупредително писмо и съдебно разпореждане, създателите на Grindr не успяват да попречат на бившето гадже да използва по неправомерен начин тяхното приложение.

В центъра на делото попада един американски закон от 1996 г., носещ името Закон за почтеност в комуникацията (Communication Decency Act, CDA). Според този закон доставчик на интерактивна компютърна услуга не може да бъде считан за издател или говорител що се отнася до информация, която е предоставена от друг човек.

С други думи компаниите зад Grindr и другите социални мрежи се възползват от този закон и конкретниячлен 230, за да избегнат отговорността за това как някои потребители използват техните услуги в САЩ. Повече от две десетилетия тази клауза предпазва технологичната индустрия, а с нейното разрастване в различни форми се е променял и обхватът на интерпретациите на закона.

И макар някои да виждат в този законов текст защитник на свободното слово в Интернет, за жертвите на тормоз и обиди в мрежата случаят не е такъв.

При тях CDA означава, че технологичните компании не носят никаква законова отговорност да им помогнат, когато платформите на тези компании се използват в тяхна вреда.

Адвокатите на Матю Херик се опитват да променят това. Според тях по конкретното дело Grindr не попада под защитата на член 230 от CDA. Адвокатите цитират твърдения на компанията зад Grindr, че не са имали технологичната възможност да блокират проблемния потребител – бившето гадже на клиента им. Според ищеца обаче такава технология има, което е доказателство за това, че софтуерните дизайнери са неглижирали проблема и че приложението представлява опасност за обществото.

Трудно може да се оспори, че хората зад ежедневно ползваното от милиони потребители приложение Grindr са можели да се опитат малко по-усилено да предпазят Херик от вълната от кандидат-любовници. В документи по делото се посочва, че друго подобно приложение – Scruff – може да блокира хора с не добри намерения в рамките на само 24 часа след уведомяване за наличието на проблем.

Но носи ли Grindr някаква отговорност за тормоза, заради това, че не е успял да го спре?

Според създателите му – не. С това се съгласява и съдия от Ню Йорк, който решава, че Законът за почтеност в комуникацията защитава Grindr и прекратява делото. Адвокатите на Херик обаче обжалват пред по-висша инстанция с аргумента, че случаят е много по-сложен отколкото компанията и съдията са преценили.

Според тях CDA законът оперира в една мъглява среда и поведението на хората зад Grindr изисква по-задълбочен съдебен преглед – такъв, от какъвто технологичната индустрия като цяло е защитена. Адвокатите на Херик смятат, че Grindr е можел да спре тормоза над мъжа.

Както автомобилен производител може да предвиди риска от недобре работещата спирачна система на автомобила си, така и компанията зад социалната мрежа трябва да може да предвиди рисковете от нейното използване и да разработи защитни механизми. В това отношение Grindr не е проявил загриженост, твърдят те.

Но какви защитни механизми? Адвокатите посочват неща като верифициране на потребителския акаунт, блокиране на VPN, анализиране на снимки – неща, които е нямало да бъдат особен проблем за компанията, но тя "не е искала да се занимава с това", а "просто се е интересувала от печалба".

Grindr вероятно ще оспори тези твърдения. Заради прекратяването на делото на по-долната инстанция, така и не е извършена проверка на техните технологични системи. Това е проблем за обжалването, при което голяма част от дебата тече в насока не дали има проблем със закона, а дали технологията за геолокация, която Grindr ползва, е била употребена за това Херик да бъде преследван.

Но какво е било намерението на авторите на Закона за почтеност в комуникацията и можели ли са те през 1996-а да си представят каква ще е екосистемата в Интернет днес?

CDA отразява един оптимистичен дух, свързан с една все още неразвила се технология. Той е базиран на идеята, че Интернет предлага възможности за "културно развитие, политически дискурс и интелектуална активност" и че технологията ще може да процъфтява с възможно най-малка държавна регулация.

И тя наистина процъфтява през последните 22 години. При това до степен, в която интернет компаниите имат безпрецедентна мощ и според някои често абдикират от отговорността си към някои от най-основните институции, функции и културни норми в обществото. Всичко това докато трупа масивна печалба на базата на възможно най-интимни данни за потребителите.

Според адвокатите на Херик законът, предпазващ компаниите в САЩ, е "античен" и "утопичен".

За много други един силен и широко интепретиран имунитет, осигурен от CDA, стои в основата на запазването на най-добрите качества на Интернет – като правото на свободно слово и "ниската летва" пред малките компании, които не трябва да отделят много ресурси, за да наблюдават отблизо платформите си.

Адвокатите на Херик също не са крайни. Според една от тях – Кери Голдбърг, ако някой те оклевети във Facebook, логично е според CDA на компанията на Зукърбърг да не бъде търсена отговорност. В случая обаче има посегателство върху личния живот на жертвата, т.е. нейния клиент.

И това е опасността, заради която според адвокатката ще са необходими законови мерки – за да се търси отговорност на големите технологични компании, когато платформите им биват превръщани в оръжие от недобронамерени потребители.

 

Най-четените